Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.

„Не намира законова опора разбирането на съставите на Върховния административен съд (ВАС) за нищожност на последващи решения [за лица с принадлежност към тоталитарните служби] на Комисията, когато тези решения са издадени съгласно закона по повод на заемане или кандидатстване на лицето на различни публични длъжности”.

Това е посочил главният прокурор Сотир Цацаров в своето искане за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които е оповестена принадлежност на сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА повече от веднъж, но в качеството им на лица, заемащи или заемали различни ръководни длъжности.

Както desebg.com писа Цацаров е изпратил искането си до ВАС още през месец юли тази година, след като е бил сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, но едва миналата седмица председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е разпоредил да се образува тълкувателно дело.

Общо 15 са сътрудниците на тоталитарните комунистически, регистрирани от ОИК като кандидати за общински съветници в област Благоевград стана ясно днес, когато Комисията по досиетата обяви проверката за областта (решение №1767 от 2 декември 2019 г.).

Проверка на desebg.com в сайтовете на общините в Благоевградска област в съставите на новоизбраните общински съвети показва, че трима от 15-те сътрудници са избрани за общински съветници. Това са:

Тази вечер, 14 май 2019 г., от 18,30 ч. във филмотечно кино „Одеон” (бул. Патриарх Евтимий” 1) ще се състои премиерата на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на досиетата на Държавна сигурност”.

БНТ анонсира премиерата в своето сутрешно предаване „Култура.БГ” с включване от мястото на събитието, откъдето излъчи интервю с председателя на Комисията Евтим Костадинов.

„Ние сме единствената Комисия, която отчита своята дейност на 6 месеца с доклади в Народното събрание. Използвайки повода, че на 17 май Комисията навършва 12 години от своята дейност, ние решихме този път да направим един документален филм, който е своеобразен отчет на работата ни”, заяви Евтим Костадинов.

 По думите му филмът показва всички проблеми, съпътствали отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби от началото на прехода досега.