Днес, 25 май 2022 г., от 16 ч. парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще разгледа на второ четене поправката в закона за досиетата, с която се потвърждава правото на Комисията по досиетата да огласява пред обществото сътрудниците на тоталитарните комунистически служби с второ или последващи решения на съответните ръководни постове, които те са заемали, заемат или изборни длъжности, за които кандидатстват след 10 ноември 1989 г.

Поправката беше внесена от група народни представители от Демократична България и бе гласувана от парламента в началото на месец април тази година с подкрепата на депутатите от ДБ, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС.

В архивите на Държавна сигурност има толкова много свидетелства за мачкането на хора по време на тоталитарния режим, че тези архиви са като филм на ужасите.

Думите са на учителка от група обучаващи се педагогически кадри, които в четвъртък (15 октомври 2020 г.) посетиха Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата през 2011 г.

Архивът вече се утвърди като място, което се посещава с образователна цел от ученици, студенти, граждани, а вече и учители.

Това е втората група учители от Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (също намиращ се в гр. Банкя), които миналата седмица се докоснаха до архивите на тоталитарните комунистически служби и се запознаха с дейността на Комисията по досиетата и функционирането на Централизирания архив.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.

В още пет политически партии са открити сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Това става известно днес, след като Комисията по досиетата огласи проверките в тях.

По закона за досиетата независимият държавен орган е задължен да провери за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции в страната.

Комисията извърши проверка на действащите политически субекти преди няколко години, а от миналата година извършва проверка на партийните формации с прекратена дейност, като извлича необходимите данни за проверка от съдебните решения, с които партиите са регистрирани.