Каузата за продължаване на процеса по осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби оформи ново мнозинство в Народното събрание днес.

Това стана факт, след като депутатите на Демократична България, „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха на първо четене законопроект, чрез който се внася кратка поправка в закона за досиетата, елиминиращ опита на Върховния административен съд (ВАС) да бъде наложена цензура върху осветяването на агентите чрез забрана на Комисията по досиетата да оповестява сътрудници на комунистическия режим на различните ръководни позиции, които са заемали, заемат или кандидатства след 10 ноември 1989 г. до днес.

Независимо от ограничителните противоепидемични мерки, наложени заради пандемията от ковид-19, интересът на гражданите и изследователите към архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от периода на комунистическия режим в България не престава.

Това става ясно от отчетните доклади на Комисията по досиетата, внесени в Народното събрание и публикувани на сайта на независимия държавен орган, натоварен с изпълнение на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и съхранението, и достъпа до техните документи.

Учители от цялата страна днес успяха да се докоснат до архивите на бившата Държавна сигурност, след като посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиета в Банкя.

Инициативата е на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, който също се намира в гр. Банкя, в който в момента учители от цялата страна преминават квалификационен курс, а Комисията съдейства посещението в архива ѝ да се случи.

Визитата премина при спазване на всички противоепидемични мерки, приети срещу разпространението на ковид-19.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.