Куриози преследват опита да бъде избран нов състав на Комисията по досиетата, стана ясно, след като на сайта на парламента бяха публикувани биографичните справки на кандидатите при втората процедура (първата беше прекратена през април поради гаф с непознаването на закона за досиетата).

При новите кандидатури прави впечатление, че две от тях – на Пламен Костов и Севдалина Червенкова-Минкова – са със сменени на парламентарните групи, които ги издигат.

При първата процедура те бяха издигнати от ГЕРБ-СДС, а сега са издигнати от… БСП „Обединена левица“.

По неизвестни причини първоначалната кандидатура на партията на шоумена Станислав Трифонов от първата процедурата е сменена. Сега са издигнати други имена като едното от тях е… личният дългогодишен бодигард на Трифонов – Емил Трифонов.

Общо 21 519 сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установила Комисията по досиетата на ръководни постове в държавата след 10 ноември 1989 г. до днес от проверени по закона за досиетата общо 508 038 лица.

Тези актуални данни изнесе председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов в сряда (9 април) по време на публичния отчет за 18-годишната дейност на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на агентите на комунистически служби във властта след рухването на тоталитарното управление на БКП и годините на преход към демокрация.

Става въпрос за щатни и нещатни сътрудници на ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, заемали или заемащи ръководни длъжности в изпълнителната, законодателната, съдебната и местна власти; в държавната администрация, в медиите, във висшите учебни заведения, в здравеопазването, в бизнеса, сред кредитните милионери и участниците в приватизацията и т.н.

И през изминалата 2022 г. Комисията по досиетата продължава да попълва с новопостъпили архивни материали Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от нея през 2011 г. в гр. Банкя.

Това разкриват двата отчети доклада на независимия държавен орган, внесени в Народното събрание.

Както е известно Комисията по досиетата се отчита два пъти в годината с доклади за своята дейност пред парламента, който я сформира през 2007 г.

Отчетите показват, че през 2022 г. Комисията е успяла да изиска непредадени до момента архивни документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от МВР, Държавна агенция „Национална сигурност, служба „Военно разузнаване“ към Министерството на отбраната и Държавна агенция „Архиви“.

За периода 1 декември 2021 г. до 30 юни 2022 г. са приети 3 052 архивни дела (документи на хартиен носител), и 130 филмирани материали с източник, както следва:

• МВР – 2 533 броя архивни дела, в това число 80 броя архивни дела от ДАТО и 130 филмирани материали;
• Държавна агенция „Национална сигурност” – 53 броя архивни дела;
• МО – Служба „Военно разузнаване” – 410 броя архивни дела;
• ДА „Архиви” – 56 дела.

За първото полугодие на 2022 г. Комисията е предоставила архивни документи и информация за тях, както следва:

• за запознаване с документи на граждани и изследователи са предоставени – 4 170 дела;
• обратно са приети за постоянно съхранение – 1 751 дела;
• подготвени са отговори на 356 запитвания за 492 лица;
• направени са справки по 2 462 дела.

За този период е извършена е паспортизация на 27 515 дела.

„Работата на Комисията по досиетата е насочена и в посока публичност на архивите, за да може документите съхранявани в Централизирания архив да достигнат до всички – граждани, изследователи, до академичната общност в лицето на преподавателите и студентите, които чрез своя прочит могат да добият представа за събитията през посочения период“.

Това заяви председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов във вторник (25 октомври 2022 г.) във Варна.