Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) днес гласува да се преформулира въпросът по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., свързан с прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Както desebg.com информира Общото събрание на ВАС трябва да уеднакви съдебната си практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на лица, но в качеството им на публични фигури, заемащи различни ръководни длъжности след 10 ноември 1989 г.

Тълкувателното дело във ВАС беше образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров през юли 2019 г., който беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Кстадинов.

Как Държавна сигурност е опазвала държавните тайни по времето на тоталитарното управление на БКП и какъв съветски опит е ползвала за това разкрива документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Фототипното издание излиза под №49 от поредицата „Из архивите на ДС”, която Комисията издава от 2009 г. насам и е част от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Неотдавна сборникът беше представен пред академичния състав и студенти на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.

Още с първия закон за държавната тайна (1948), приет в годините (1948) след Деветосептемврийския преврат, режимът на тоталитарната комунистическа диктатура вкарва различни санкции за умишлено или непредпазливо разгласяване на държавна тайна, широко застъпени в същата законодателна материя в СССР.

В Наказателния закон от 1951 г. следва строга и подробна регламентация на държавната тайна, престъпленията срещу нея и наказанията, предвидени за нарушаването ѝ.

Това съвпада с един от най-мрачните прояви на комунистическия режим, когато начело на компартията е Вълко Червенков и управлението е завладяно от шпиономания, както копиране на култа към личността по подобие на съветския режим към Сталин.

Документалният сборник проследява зависимостта на кръга от сведения, определени като „държавна тайна”, от партийните структури.

В началото на 70-те години проблемът с опазването на секретите на комунистическия режим засяга Министерството на външните работи, където се обмислят процедури по съхранението, опазването и предаване на дипломатическите материали и поща.

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служи, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя, продължава да се попълва.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, представени в Народното събрание, пред което се отчита два пъти в годината (докладите са публикувани на сайта на Комисията).

Преди Коледните празници Комисията е внесла доклада за своята дейност през второто полугодие и това дава възможност за обобщаване на работата ѝ през изминаващата година.

МВР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Архиви” са институции, които продължават да предават на Комисията по досиетата документи, свързани с Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.