Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“, която отново се показва в столицата, след като в понеделник (19 октомври 2020 г.) беше представяна през последните години в страната.

Откриването ѝ се състоя в общинския културен институт Дом на културата „Красно село“, където на близо 20 пана се представят с архивни документи и снимки събитията през десетте години след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г.

Новата вълна на разпространение на комид-19 не уплаши политически затворници, хора, чиито семейства са попадали под репресиите на тоталитарния режим на БКП от столицата и страната, представители на местната власт, общественици и граждани, а събитието премина при спазване на антивирусните мерки.

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служи, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя, продължава да се попълва.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, представени в Народното събрание, пред което се отчита два пъти в годината (докладите са публикувани на сайта на Комисията).

Преди Коледните празници Комисията е внесла доклада за своята дейност през второто полугодие и това дава възможност за обобщаване на работата ѝ през изминаващата година.

МВР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Архиви” са институции, които продължават да предават на Комисията по досиетата документи, свързани с Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.

Комисията по досиетата разкри нова партида сътрудници на ДС в дружества към Министерството на икономиката

Комисията по досиетата продължава с глобалната проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лицата, заемали или заемащи ръководни постове в дружества с преобладаващо държавно участие с принципал Министерството на икономиката.

С поредно свое решение независимият държавен орган , натоварен с държавната политика по осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА огласи имената на 15 сътрудници.

Проверката е 253 лица, които в различи периоди след 10 ноември 1989 г. са заемали ръководни длъжности в държавни фирми към Министерството на икономиката.

Установена е принадлежността на 26 души, но Комисията е огласила данните за 15 от тях (решение №2-1988 от 20 септември 2021 г.).