Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.

Ловеч и Кюстендил се присъединиха към обладстите в България, в чиито общини са избрани общински съветници с агентурно минало в тоталитарните комунистически служби на последните местни избори през есента на 2019 г.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверките в двете области.

В област Кюстендил са проверени 430 лица, кандидатирали се за общинари на местния вот през октомври 2019 г. (решение №1790 от 11 февруари 2020 г.).

От тях проверката е установила общо 7 лица с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.

 Проверка на desebg.com в сайтовете на ОИК и на съответните общини в Кюстендилска област показа, че от тези 7 сътрудници и кандидати за общински съветници е избран само един.

„Не намира законова опора разбирането на съставите на Върховния административен съд (ВАС) за нищожност на последващи решения [за лица с принадлежност към тоталитарните служби] на Комисията, когато тези решения са издадени съгласно закона по повод на заемане или кандидатстване на лицето на различни публични длъжности”.

Това е посочил главният прокурор Сотир Цацаров в своето искане за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които е оповестена принадлежност на сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА повече от веднъж, но в качеството им на лица, заемащи или заемали различни ръководни длъжности.

Както desebg.com писа Цацаров е изпратил искането си до ВАС още през месец юли тази година, след като е бил сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, но едва миналата седмица председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е разпоредил да се образува тълкувателно дело.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с председателя на Комисията по досиета Евтим Костадинов, дадено специално за Faktor.bg. Поводът е премиерата на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност”, която ще се състои тази вечер (14 май 2019 г.) от 18.30 ч. в кино „Одеон”.

Той е посветен на 12-годишнина от създаването на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Евтим Костадинов разказва за свършената работа през годините, както и за опитите да бъде спрян процеса на разкриване на сътрудниците на тоталитарните служби.