Помните ли първия случай, когато бе направен опит да се сложи прът в процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби след влизане в сила на закона за досиетата, приет с невиждан дотогава политически консенсус в края на 2006 г.?

Това се случи през 2007 г., съвсем в началото на отварянето на досиетата след като новоизбраната от парламента Комисия с председател Евтим Костадинов започна работа.

Тя бе обявила резултатите в няколко институции по списъка в закона за досиетата за проверка на лица, заемащи публични длъжности в България след 10 ноември 1989 г., когато дойде първото съдебно дело срещу решение на независимия държавен орган за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.

„Работата на Комисията по досиетата е насочена и в посока публичност на архивите, за да може документите съхранявани в Централизирания архив да достигнат до всички – граждани, изследователи, до академичната общност в лицето на преподавателите и студентите, които чрез своя прочит могат да добият представа за събитията през посочения период“.

Това заяви председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов във вторник (25 октомври 2022 г.) във Варна.

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.

Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт (виж – ТУК).

Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.

От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.