В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Учители от цялата страна днес успяха да се докоснат до архивите на бившата Държавна сигурност, след като посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиета в Банкя.

Инициативата е на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, който също се намира в гр. Банкя, в който в момента учители от цялата страна преминават квалификационен курс, а Комисията съдейства посещението в архива ѝ да се случи.

Визитата премина при спазване на всички противоепидемични мерки, приети срещу разпространението на ковид-19.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю със зам.-председателя на комисията „Тамбуев” Румен Данов, което хвърля светлина върху политиката на Съюза на демократичните сили по въпроса за досиетата в началото на прехода. 

Като пряк участник в тези процеси той говори за някои малко известни или забравени факти и обстоятелвства, свързани с първия опит да бъдат отворени досиетата на ДС.

Интервюто е публикувано в книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005 г.).

Румен Данов е роден през 1956 г. Завършил е икономика и журналистика. Преди промените работи в списание “Отечество”. Той е сред създателите на Комитета за екологична защита на Русе, на “Екогласност”, член е на Клуба за гласност и преустройство, депутат е във Великото народно събрание. През 1991 г. става съветник по националната сигурност на президента Желю Желев.

Как започна историята с досиетата?

- Най-напред тази тема беше поставена от Анжел Вагенщайн още на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. Той пръв говори за досиетата, за доносниците и за Шесто управление. През пролетта, когато започна подготовката за първите избори, темата вървеше не толкова активно, а с леки податки оттук-оттам. И вече след изборите през в. “Дума” започна много яростна кампания срещу опозицията. Тезата, че ние сме бивши номенклатури, комунисти и агенти, беше втълпявана много упорито. Целта беше да се внуши, че демократите са агенти на Шесто, внедрени в опозицията, и изобщо цялата опозиция е такава.