Изложбата „Десталинизацията 1953-1964” – дилемата на едно противоречиво десетилетие предизвика интереса на ученици, учители и граждани във Враца.

Тя беше открита в понеделник (6 юни 2016 г.) в Младежкия дом във Враца. Изложбата, която е съвместна инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, гостува в града по поканата на общината.

Изложбата бе открита от зам.-кмета на община Враца Петя Долапчиева с ресор образование и култура.

Тя подчерта, че „основната ни цел трябва да бъде огласяване на истината, тъй като без познанието на миналото не можем да вървим напред”. Зам.-кметът призова младите хора да извървят пътя напред, изучавайки и осмисляйки миналото ни.

На премиерата присъстваха присъстваха преподаватели и ученици от училищата „ Козма Тричков”, „Христо Ботев” и „Васил Кънчев” във Враца.

Комисията по досиетата обяви проверките на три политически партии за принадлежност към тоталитарните служби на ръководните им органи.

По закона за досиетата независимият държавен орган е задължен да провери за сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции.

Проверката в партия Социалистически младежки съюз е засегнала общо 23 лица (решение №2089 от 17 май 2022 г.).

Върховният административен съд (ВАС) се опитва да пусне димна завеса върху сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, като застъпва тезата, че Комисията по досиетата не може да обявява публично повече от веднъж агентите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА само върху различната им ръководна длъжност, която са заемали или заемат.

Това стана ясно от решение на състав на ВАС с председател Ваня Пунева от 13 март 2019 г. по делото, заведено от бившия лидер на Българския бизнесблок Жорж Ганчев срещу последното решение, с което е обявена неговата принадлежност към ДС от Комисията по досиетата.

Интересното в случая е Ганчев не оспорва агентурната си принадлежност, която е установена от Комисията по досиетата още през 2007 г. в качеството му на народен представител.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям третата част на документалния сборник „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 3. Протестантска църква и религиозни секти 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Той излиза под №43 от поредицата „Из архивите на ДС” на независимия държавен орган и е част от изследователската му програма за 2017 г. (виж част 1 за БПЦ – ТУК и част 2 за Католическата църква и мюсюлманското вероизповедание – ТУК). Неотдавна той бе представен официално на премиера в гр. Казанлък.

Третата част от сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията” е посветен на преследването на Протестантската църква от страна на комунистическия режим чрез своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Съставителите на сборника от Комисията по досиетата са обособили две отделни глави в сборника, като в първата глава за удобство на читателите са включили документи на ДС, отнасящи се преди всичко до Протестантската църква.

Тук могат да бъдат открити архивни документи за различните деноминации в нея: „Славянска мисия”, „Мисия за евангелизиране комунистическите страни”, „Божия църква”, „Адвентисти от седмия ден”, „Адвентисти-реформатори”, „Баптисти”, „Конгрешани”, „Методисти”, „Петдесятна църква” и „Тинчевисти”.

Във втората глава са систематизирани материали за различните религиозни деноминации, определени от комунистическия режим като секти, а именно: „Бяло братство – Дъновисти”, „Устабашев”, „Библията говори”, ИСКОН, „Йеховисти”, „Роза-кръст” и „Мормони”.