Съдии от Върховния административен съд (ВАС), свързани с тоталитарни институции на Държавна сигурност или с лица от бившия агентурен апарат на ДС открито заплашиха Комисията по досиетата, че ще сезират Висшия съдебен съвет по казус, който повдига публично въпроса може ли съдии, за които има съмнения, че са зависими от едни или други факти от тоталитарното комунистическо минало, да разглеждат и решават дела, завесени от сътрудници на тоталитарните комунистически служби срещу решения на Комисията по досиетата, с които те са разкрити по закона за досиетата.

 Заплахата на съдиите от ВАС срещу Комисията е направена именно по време на заседание, на което е разглеждано едно тези дела и е описаната в протокола от съдебното заседание, с който desebg.com разполага.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”.

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2017 г.

Неговата премиера беше неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Новият сборник продължава изследователския стремеж на Комисията да запознае по-широк кръг читатели с дейността на ДС на различни континенти.

Комисията по досиетата вече издаде един двутомник за присъствието на тоталитарните комунистически служби (ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) в Близкия Изток и Централна и Източна Азия.

Преди това тя издаде и сборници за сътрудничеството с други „братски” служби, като съветския КГБ и източногерманската ЩАЗИ.

Сега погледът е насочен на запада – към Латинска Америка. Съставителите от Комисията са съсредоточили вниманието към четири страни – Куба, Никарагуа, Мексико и Аржентина.

В първите две ДС установява тесни връзки и сключва споразумения за сътрудничество. С Куба, защото ги свързва с общата борба против основния противник – САЩ.

А с Никарагуа, защото това е една от страните, в които СССР осъществява успешен износ на революция чрез завзелия властта през 1979 г. левия Сандиниски  фронт за национално освобождение, ръководен от Даниел Ортега. НРБ е една от страните от Източния блок в Европа, която подкрепя с финансови и оръжейни безвъзмездни помощи, а ДС обучава кадри от специалните служби на режима на Оргета.

В другите две латиноамерикански страни – Мексико и Аржентина Държавна сигурност вижда възможност за осъществяване на важна оперативна дейност. В Мексико това се случва на по-късен етап, тъй като едва през 1974 г. са възстановени прекъснатите през 1941 г. дипломатически отношения. Граничещата със САЩ страна е предизвикателство на ДС по отношение именно на възможността да се осъществяват разузнавателни действия срещу Вашингтон. Доколко успешни са те е отделен въпрос. ДС проявява интерес не само към силното присъствие на ЦРУ в Мексико, но и службата за борба срещу наркотиците – ДЕА.

Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Сътрудници на Държавна сигурност в ръководствата на университетското и факултетски общи събрания в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ бяха оповестени днес.

Това стана, след като Комисията по досиетата обяви проверката за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лицата, които са били или в момента са председатели или заместник-председатели на университетски и факултетски общи събрания във ВУЗ-а.

Проверката е обхванала общо 48 души. От тях с принадлежност към ДС са установени осем лица (решение №2086 от 17 май 2022 г.).