Близо 30 години след краха на комунистическия режим в България хората не престават да се интересуват от архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия.

Това показват отчетните доклади на Комисията по досиетата за 2017 г. През изтичащата година 1455 души са посетили читалнята на независимия държавен орган, осигуряващ достъпа до документите на тоталитарните комунистически служби. Едно от основните задължения на Комисията по закон е да съхранява архивите на тоталитарните служби и да осигурява достъп до тях.

 След 2014 г. читателският интерес към архивите на Държавна сигурност е траен. Статистиката показва, че през 2014 г. читалнята е ползвана от 859 души. През 2015 г. те са били 1814 души, а през 2016 г. – 1565 души.

Комисията по досиетата обяви днес нови седем проверки за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на извънпарламентарни партии, регистрирани в съда.

По закона за досиетата независимият държавен орган, натоварен с държавната политика по разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, е задължен да извършва такава проверка на членовете на ръководните органи на политическите формации.

Проверката в партия „Гражданско движение „Глас“ проверката е обхванала общо 18 лица (решение №2-2114 от 21 юни 2022 г.).

От тях с принадлежност е Атанас Янков Карагеоргиев, член на ръководен орган на партия (член на Изпълнително бюро) от 11.07.2007 г.

Върховният административен съд (ВАС) ще направи втори опит да уеднакви противоречивата си съдебната практика, която възприе през последните няколко години по отношение на дела, заведени от лица, разкрити от Комисията по досиетата като сътрудници на тоталитарните служби.

Това стана ясно от съобщение, публикувано на страницата на ВАС. В него се посочва, че председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е издал разпореждане за образуване на тълкувателно решение по искане на главния прокурор на следния въпрос:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?"

Близо 1000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби е разкрила комисията по досиетата през 2017 г.

Това показват отчетните ѝ доклади пред Народното събрание за тази година. Независимият държавен орган се отчита по закон два пъти през годината пред парламента, а отчетите ѝ са публични и са публикувани на сайта на Комисията.

В отчета за дейността си в периода юли-декември 2017 г. Комисията е посочила, че е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на 602 лица. От тях е обявила данните за 399 души. Информацията за останалите 203 лица не е публична поради ограничения в закона, като част от установените са починали.