„Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”.

Това реши Европейският съд за правата на човека в началото на 2018 г. по дело, по което отхвърли жалбата на Хараламби Анчев, български адвокат, вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997 г., назначен от тогавашния президент Петър Стоянов от СДС), че с разкриването му като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Комисията на досиетата е нарушила основните му човешки права.

Две години по-късно състав на българския Върховен административен съд (ВАС) обяви за нищожно решение на Комисията по досиетата, с което през 2018 г. тя е оповестила пред обществото сътрудничеството на същия този Анчев, но в друго негово ръководно качество – на лице, член на контролен орган на „Българска холдингова компания“ АД и член на управителен орган на „Аугуста-91“ АД,на които дружества са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от „Корпоративна търговска банка“ АД, които прилага към своите вложители и кредитополучатели.

Комисията по досиетата вече има модерно видео „лице”, с което да популяризира своята богата дейност.

То се изразява в новия документален филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност”, чиято премиера се състоя във вторник (14 май 2019 г.) във филмотечно кино „Одеон” в столицата.

На него присъства целия състав на независимия държавен орган, служители от администрацията му, депутати, историци и изследователи, общественици и много граждани, интересуващи се от тази тема.

Преди премиерата председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов заяви пред публиката, че това е един по-различен отчет пред обществото за извършеното по повод 12 години от началото на Комисията.

Сайтът desebg.com публикува коментара по данни от национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено през октомври 2017 г. по поръчка на Комисията по досиетата относно обществените настроения и очаквания към процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, огласяването на техните агенти и работата на независимия държавен орган в това направление.

Изследването бе представено от директора на социологическата агенция социоложката Лидия Йорданова във вторник на международната конференция „Документите на комунистическите тайни служби – реалност, образование и памет“, която бе организирана от Комисията по досиетата в Дома на Европа в София.

Комисията по досиетата оповести проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби в още седем политически партии.

По закона за досиетата Комисията е длъжна да провери лицата, заемали или заемащи ръководни постове в регистрираните от съда политически формации в България след 10 ноември 1989 г. до днес.

Преди няколко години бяха оповестени данните за действащите политически партии, а сега Комисията проверява тези, чиято дейност е била прекратена през годините.

Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА, уточнява, че проверките са извършени по данните от регистрациите, направени в съда.