Двадесет и една година след промените България се сдоби с най-модерния архив за документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб сред всички бивши страни от Източния блок.

Това стана с официалното откриване на изградения от комисията по досиетата Централизиран архив на документите на ДС днес в Банкя. Архивът, в който ще се съхраняват всички документи на ДС и РУ-ГЩ, беше открит от министър-председателя Бойко Борисов и от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

„Дойде един дългоочакван момент, зад който стои 4-годишен труд на комисията и нейната администрация”, заяви Костадинов. „Започнахме без нито 1 кв. метър, без нито един служител, но си поставихме задачата да върнем доверието в закона и в комисията и да изпълним задачата да обслужваме хората, които желаят да се запознават с документите на ДС и да съградим този сграден фонд, в който ще се обединят всички архиви на ДС. Това е едно уникално съоръжение, с което не разполагат повечето от другите страни, които отварят архивите от времето на комунизма”, допълни той.

Премиерът Бойко Борисов заяви: „Най-сетне 22 години след промените архивът на ДС е на едно място и става достъпен. Той вече физически е в тази сграда. Тези, които желаят вече безпрепятствено могат да се запознаят с документите”.

Комисията по досиетата оповести сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред ръководните органи на общите събрания на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По закона за досиетата Комисията по досиетата е задължена да извърши проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА сред председателите и заместник-председателите на университетски и факултетски общи събрания.

Проверката в Софийския университет е обхванала 158 души. От тях с принадлежност към ДС са установени 23 лица (решение №2-2158 от 13 септември 2022 г.).

Тринадесет години след началото на прилагането на закона за досиетата процесът по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е изправен пред ново изпитание. Върховният административен съд трябва да уеднакви съдебната си практика по някои дела, свързани с осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. През последните години някои съдии се опитват да наложат цензура върху дейността на Комисията по досиетата в усилията ѝ да изпълнява закона и информира обществото за това какви ръководни постове са заемали сътрудниците на репресивния апарат на БКП през прехода.

По темата сайтът desebg.com потърси мнението на известния юрист – адвокат Александър Кашъмов, който отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов. Адвокат Кашъмов е специализирал във Великобритания и САЩ, ръководител е на правния отдел на фондация „Програма достъп до информация“. Обявен е за „Адвокат на годината“ от сп. „Правен свят“ за 2008 г. Носител е на наградата за правосъдие „Темида – цената на истината” в категорията „Дело на годината“ за 2016 г., организирана от Балканска Медийна Асоциация и Софийска Адвокатска Колегия. Ангажирането му с редица обществени каузи му е извоювало име на един най-влиятелни общественици в България. Александър Кашъмов е безспорен авторитет по проблема с наследството на Държавна сигурност и преодоляването на зависимостите от него. Участва в изработването на закона за досиетата през 2006 г., както и в защитата на процеса по разкриването на сътрудниците на комунистическите служби при редица атаки срещу закона и Комисията в годините след това.

Днес, 29 юни 2019 г., от 16.50 ч. БНТ1 ще излъчи документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност”.

40-минутната документална лента за първи път проследява трудния път, по който обществото стигна едва 16 години след началото на прехода до отваряне на архивите на тоталитарните комунистически служби с приетия с политически консенсус в края на 2006 г. закон за досиетата, който действа и към момента въпреки многобройните опити на БСП и мрежата на различни бивши щатни служители на ДС да бъде отменен, а Комисията по досиетата закрита.

Филмът проследява и мащабната дейност на независимия държавен орган с председател Евтим Костадинов, който през последните 12 години успя да разкрие над 13 000 сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА.