В близките месеци ще станат публично известни имената на агентите на бившата Държавна сигурност в епархиите на Българската православна църква (БПЦ).

Комисията по досиетата вече обяви първия резултат от проверката за принадлежност към ДС на Врачанската епархия (решение №2-10 от 31 май 2012 г.).

С него бяха огласени имената на следните председатели на църковни настоятелства във Врачанската епархия:

• Иван Нейков – председател на църковно настоятелство при храм "Св. Възнесение" – с. Бутан;
• Цано Дончев – председател на църковното настоятелство при храм "Св. Георги" – гр. Оряхово;
• Цветан Цолов – председател на църковно настоятелство при храм "Успение Богородично" – с. Чомаковци.

Проверката е обхванала общо 32 лица. .

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев е бил секретен сътрудник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС от 1979 г.

Неговата принадлежност към Държавна сигурност беше оповестена днес от комисията по досиетата (решение №2-13 от 31 май 2012 г.) при проверката на ръководството на БСК.

Данев е сътрудничил на разузнаването при комунизма под псевдонима „Генчев” в продължение на 11 години - до 1990 г., когато е свален от отчет.

За сайта desebg.com Данев заяви, че не се срамува от тази си дейност, защото е работил за научно-техническото разузнаване. "По онова време всеки, който отиваше на следдокторскаспециалиция в чужбина трябваше да извършва такава дейност", допълни той. По думите му от материалите в досието му ще се види, че той е един от малкото случаи, в които придобитите от него сведения са били насочени срещу друга комунистическа държава. "След връщането ми от специализация не съм се занимавал повече с това", посочи още Данев.

"Отделно в ДС след този период съществува и папка с доноси срещу мен", сподели Данев. Той посочи, че е още преди решението на комисията по досиетата е информирал за тази част от миналото си ръководството на БСК. На въпрос на desebg.com защо не е направил този факт публично достояние Данев отговори, че не е сметнал за уместно да разгласява подобни факти, чрез медиите.

Хасково влезе в първата петица на областите в България по брой на сътрудници на бившата Държавна сигурност в листите с кандидати за общински съветници на местните избори от октомври 2011 г.

От общо 1149 проверени лица, регистрирани като кандидати за общински съветници в област Хасково 29 души са с агентурно минало.

Техните имена бяха обявени в доклад от комисията „Костадинов” (решение №2-9 от 22 май 2012 г.).

По този показател Хасковска област се нарежда след областите Пловдив, Бургас, Варна и Благоевград.

Най-много кандидати за общински съветници с досиета в Хасковска област е издигнало Движението за права и свободи – 8 души.

Следва БСП – 6 кандидати, Синята коалиция – 2, „Атака” – 2 и ГЕРБ – 1. Кандидатите на Синята коалиция и на ГЕРБ са номинирани за общински съветници в Свиленград.

До момента комисията по досиетата е огласила сътрудниците на ДС сред кандидатите за общински съветници в следните области:

Шестима от кандидатите за общински съветници на проведените на 13 май местни частични избори в Кюстендил са разкрити като агенти на бившата Държавна сигурност.

Техните имена са обявени в първото решение на комисията „Костадинов” при втория й мандат (решение №2-8 от 22 май 2012 г.).

На 13 май 2012 г. в Кюстендил се проведоха частични избори за 37-местен парламент, след като редовният вот от 23 октомври 2011 г. беше касиран заради изборни нарушения.

От решението на комисията по досиетата става ясно, че трима от обявени кандидати са издигнати от БСП, двама от ДСБ и един от коалиция „Кюстендил”. Прави впечатление, че партията с лидер Иван Костов е допуснала в листата си присъствие на двама сътрудници на репресивния апарат на БКП.

Това се случва за първи път. На предишни избори ДСБ е извършвала предварителни проверки за принадлежност на своите кандидати, като в редки случаи е допускала изключения, но те не са били повече от един кандидат в листа или лице, издигнато в коалиция с други партии.

От друга страна изборът на нов състав на комисията по досиета за втория й мандат беше забавен с повече от 40 дни и реално за местните избори в Кюстендил партиите не са има възможност да се възползват от правото си на предварителна проверка на кандидатите си.