Сътрудници на тоталитарните комунистически служби заемат ръководни постове в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и към момента.

Това стана от проверката на Комисията по досиетата в държавната институция, чиято цел е да установи кои лица, назначени на ръководни длъжности в БАБХ в резултат на кадрови промени през последните години, са с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

В края на 44-то Народно събрание управляващото мнозинство предприема опит за избор на нов състав на Комисията по досиетата.

Това стана ясно, след като в четвъртък (17 декември 2020 г.) народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата.

Промените са в две посоки. С първата се предлага съставът на Комисията по досиетата да се редуцира от 9 на 5 членове, включително председател и зам.-председател.

В мотивите на законопроекта се подчертава, че с него „заявяваме категоричната си позиция, че Комисията трябва да продължи своята дейност“.  

Като аргумент за намаляването на членовете на Комисията е посочено, че „подобен състав според действащото законодателство имат други независими държавни органи, които осъществяват държавната политика в определени сфери“.

Как Държавна сигурност е опазвала държавните тайни по времето на тоталитарното управление на БКП и какъв съветски опит е ползвала за това разкрива документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Фототипното издание излиза под №49 от поредицата „Из архивите на ДС”, която Комисията издава от 2009 г. насам и е част от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Неотдавна сборникът беше представен пред академичния състав и студенти на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.

Още с първия закон за държавната тайна (1948), приет в годините (1948) след Деветосептемврийския преврат, режимът на тоталитарната комунистическа диктатура вкарва различни санкции за умишлено или непредпазливо разгласяване на държавна тайна, широко застъпени в същата законодателна материя в СССР.

В Наказателния закон от 1951 г. следва строга и подробна регламентация на държавната тайна, престъпленията срещу нея и наказанията, предвидени за нарушаването ѝ.

Това съвпада с един от най-мрачните прояви на комунистическия режим, когато начело на компартията е Вълко Червенков и управлението е завладяно от шпиономания, както копиране на култа към личността по подобие на съветския режим към Сталин.

Документалният сборник проследява зависимостта на кръга от сведения, определени като „държавна тайна”, от партийните структури.

В началото на 70-те години проблемът с опазването на секретите на комунистическия режим засяга Министерството на външните работи, където се обмислят процедури по съхранението, опазването и предаване на дипломатическите материали и поща.

Сайтът desebg.com  препечатва интервю с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов за Faktor.bg, в което той отговаря на въпроси, свързани със съпротивата на някои институции за изпълнение на закона за разкриване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Това са служба „Военна информация” (военното разузнаване, б.а.) и Държавна агенция „Разузнаване”, както и Светия синод на Българската православна църква.

Г-н Костадинов, за поредна година отчитате пред парламента, че Военна информация и  Държавна агенция разузнаване(ДАР) не са предоставили данни за проверка на висшите ръководни кадри в службите?