Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям том 1 от двутомния документален сборник „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“.

Фототипното издание е дело на изследователската политика на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на тоталитарните комунистически служби и е част от нейната документална поредица „Из архивите на ДС“, стартирала през 2009 г. и вече надхвърля 55 сборници, някои от които са многотомни.

Сборникът, излизащ под №54, е от изследователската програма за 2020 г., но бе представен неотдавна във Варна, като забавянето се дължи на нулевата за публични дейности 2020 г., когато избухна пандемията от коронавирус.

Общо 22 000 души са посетили читалнята на Комисията по досиетата от съществуването ѝ до днес, за да се запознаят с различни архивни документи и досиетата на Държавна сигурност.

Това заяви председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов в интервю пред Лили Маринкова в студио на сайта fakti.bg.

Независимият държавен орган, натоварен с разкриването на тоталитарните комунистически служби и осигуряване на достъпа до техните архиви, беше избран от 40-то Народно събрание през пролетта на 2007 г., а читалня за гражданите бе обособена през 2009 г., когато Комисията получи от правителството сграда, където да функционира.

Стари и нови зависимости лъснаха в българския парламент днес при гласуването на поправка в закона за досиетата, с която бе потвърдено правото на Комисията по досиетата публично да разкрива с второ или последващи решения ръководните постове, които сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са заемали, заемат или за които кандидатстват.

Поправката бе приета на второ четене след остър политически дебат, продължил час и половина и прекъснат от физически сблъсък между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутата Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.

Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт (виж – ТУК).

Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.

От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.