Утре, 29 януари 2021 г., е поредното изпитание пред процеса на общественото осветяване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби.

Тогава Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) се очаква да се произнесе какво решение е взело, за да спре противоречивата практика, допусната от съда през последните години, с която се прави опит да се наложи цензура върху решенията на Комисията по досиетата, отнасящи се до повторното или последващо оповестяването в публичното пространство на вече установени и обявени агенти на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, но друго тяхно ново качество на заемана ръководна длъжност след 10 ноември 1989 г.

ВАС беше сезиран за проблема през юли 2019 г. от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров по инициатива на председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

И през изминалата 2020 година Комисията по досиетата продължи събирането на документи на тоталитарните комунистически служби, като в изгладения от нея Централизиран архив в гр. Банкя вече се съхраняват 1 515 727 архивни дела.

Това става ясно от отчетния доклад на независимия държавен орган, внесен в Народното събрание през този месец и публикуван на страницата на Комисията.

Въпросните над 1,5 милиона архивни материали представляват около 14 460 линейни метра и 2 595 435 броя карти и картони.

По вид на документите те са систематизирани в Централизирания архив така:

Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“, която отново се показва в столицата, след като в понеделник (19 октомври 2020 г.) беше представяна през последните години в страната.

Откриването ѝ се състоя в общинския културен институт Дом на културата „Красно село“, където на близо 20 пана се представят с архивни документи и снимки събитията през десетте години след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г.

Новата вълна на разпространение на комид-19 не уплаши политически затворници, хора, чиито семейства са попадали под репресиите на тоталитарния режим на БКП от столицата и страната, представители на местната власт, общественици и граждани, а събитието премина при спазване на антивирусните мерки.