Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, чиято премиерата се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ преди броени дни.

Фототипно издание излиза под №51 от документалната поредица „Из архивите на ДС“ на независимия държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика за популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.

Сборникът е част от изследователската програма на Комисията за 2018 г., а премиерата закъсня с две години поради настъпилата пандемия от ковид-19.

Хартиеното издание на сборника съдържа 99 документа, а в разширеното електронно издание (DVD) са включени 275, като подборът е направен от над 250 архивни единици.

Сборникът дава ясна представа за разправата на комунистическия режим със земеделската опозиция след 1945 г. като част от унищожаването на политическите партии за установяването на тоталитарен режим от съветски тип.

Още след 9 септември 1944 г. в отделение „А“ на Държавна сигурност (вътрешното политическо разузнаване) съществува структура, която се занимава с разработването на земеделците, независимо от факта, че един от техните лидери Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на ОФ с премиер Кимон Георгиев.

В сборника са включени архивни документи, които разкриват, както наблюдаването и разработването на опозиционния БЗНС, така и акцията по арестуването на неговия лидер Никола Петков, заедно с останалите депутати от партията през 1947 г. и последвалото разтуряне на политическата организация.

След разбиването на БЗНС „Никола Петков“ Държавна сигурност въвежда термина „бивша земеделска опозиция“ (БЗО).

В сборника са представени документи за преследването на БЗО след 1947 г. Съдбата ѝ е същата като на останалите политически противници на компартията – въдворяване на изявените ѝ представители в лагери или осъждането им на различни години затвор.

„Очакваме решение на съда, с което ще ни се отнеме правото да информираме обществото за различните ръководни длъжности, които са заемали или заемат от сътрудниците на Държавна сигурност, или такива, които кандидатстват за изборна длъжност.“

Това заяви председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов по време на публичната дискусия и представяне на два нови документални сборника в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, която се провежда в момента съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград.

„Както Върховният административен съд (ВАС) 10 години решаваше дела по наши решения без проблемни изведнъж през последните години някои съдии започнаха да приемат обратни решения“, посочи още Костадинов.

Комисията по досиетата е стартирала процеса по създаване на дигитален архив на тоталитарните комунистически сили, става ясно от двата отчетни доклада за дейността ѝ през изтеклата 2020 г., публикувани на сайта ѝ.

Както desebg.com информира по закона за досиетата Комисията се отчита два пъти в година пред Народното събрание.

Общо за изминалата година за дигитализирани 788 архивни дела или 91 025 листа показват отчетите на Комисията. Тази дейност се извършва от отдел „Комплектуване, съхранение, дигитализация, реставрация и застраховане на архива” към дирекция „Архив” на Комисията по досиетата.

За първия отчетен период (1 декември 2019 г. до 30 юни 2020 г.) в Комисията са извършени следните дейности по дигитализация, реставрация и застраховане на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

И през изминалата 2020 година Комисията по досиетата продължи събирането на документи на тоталитарните комунистически служби, като в изгладения от нея Централизиран архив в гр. Банкя вече се съхраняват 1 515 727 архивни дела.

Това става ясно от отчетния доклад на независимия държавен орган, внесен в Народното събрание през този месец и публикуван на страницата на Комисията.

Въпросните над 1,5 милиона архивни материали представляват около 14 460 линейни метра и 2 595 435 броя карти и картони.

По вид на документите те са систематизирани в Централизирания архив така: