Днес, 5 декември 2017 г., се навършват 100 години от рождението на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е почти забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на тоталитарното управление на БКП. Затова и годишнината от рождението му не се отбелязва официално в България.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

„Днес почитаме паметта на един велик човек, велик българин и велик демократ – Георги Михов Димитров. Той е земеделски лидер, демократ  и истински български патриот. Няма съмнение, че Г. М. Димитров би спечелил първите следвоенни избори през 1945 г., ако те бяха проведени честно.  Няма съмнение, че именно той щеше да бъде лидерът на свободна България и че България би се присъединила към Плана „Маршал“ и би поела по пътя на европейската и трансатлантическата интеграция десетилетия по-рано”.

Това заяви посланикът на САЩ у нас Н. Пр. Ерик Рубин на панихида, отслужена в сряда (29 ноември 2017 г.) в столичния храм „Св. Седмочисленици”, по повод 45 години от кончината на д-р Г. М. Димитров, съобщиха от пресцентъра на партия „Обединени земеделци”.

Украйна почете днес жертвите на геноцида, извършен в периода 1932-1933 г. от съветския тоталитарен режим, оглавяван от Сталин.

При масовото изтребление на украинците чрез обричането им на умишлено създаден глад с отнемането на зърнените им запаси от болшевиките смъртта си намират милиони (оценките варират от 1,5 млн. до 10 млн. жертви).

„Никога няма да забравим ужасното престъпление на организиралите Голодомор (глад на украински, б.а.)”, заяви украинският президент Петро Порошенко по повод 85-годишнината от началото на престъпната съветска политика в Съветска Украйна.

 От 1998 г. в Украйна е възприето четвъртата събота на месец ноември да се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на големия глад.

На днешния ден, 18 ноември, преди 28 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от господарите му в Кремъл.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим. Той е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Някои западни средства за информации тогава отбелязват, че на прохождащата българска опозиция е било необходимо една седмица да организира митинг (по това време обаче в НРБ не съществуват опозиционни партии, б.а.).

В организацията за провеждането му участват представителите на различни граждански организации. По-късно става ясно, че координацията и организирането му се е обсъждала от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, член на БКП.