Днес, 1 февруари, в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на тоталитарния комунистическия режим.

Жертвите ще бъдат почетени с панихиди на различни паметни места в страната, а в София с поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК от 11 часа. Тази година се отбелязва 75-годишнина от кървавото събитие.

Защо на 1 февруари?

 На 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на ОФ, по нареждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Днес, 6 януари 2020 г., се навършват 20 години от смъртта на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО преди още да се е върнал в парламента пред централния вход отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”. Протестиращите не могат да го чуят в шума на протеста, но съдбата отрежда тази реплика да бъде записана от камерата на Евгений Михайлов. Така един режисьор стои в основата на едно от малко нережисираните от комунистите събития през прехода у нас.

30 години по-късно сайтът desebg.com припомня събитието, довело до оставката на Петър Младенов няколко месеца по-късно.

Тридесет години след падането на Берлинската стена само в България няма музей на тоталитарния комунизъм. Липсва и институт за национална памет, така както в страни от бившия Източен блок.

Това констатираха с критично отношение към управляващите хората, обединени в няколко организации на репресираните от комунистическия режим, на форум проведен на връх 30-годишнината от падането на Берлинската стана - 9 ноември, събитие, което донесе свободата в страните от разпадналия се Източен блок.

В Дома на Европа в сградата на представителството на Европейската комисия в столицата ни се събраха съюзите на репресираните, ръководени от Лиляна Друмева, доц. Драго Михайлов и д-р Андрей Найденов от Бургас, събирайки свои членове от цялата стена, за да отбележат паметната дата, променила картата на свободна Европа преди три десетилетия.