Преди една година, на 28 юли 2012 г., ни напусна Дими Паница – един от най-големите филантропи, които България е имала след промените.

Неговото щедро сърце спря да бие в Париж на 80-годишна възраст.

Той е роден през 1930 г. в София. На 18-годишна възраст, през 1948 г. по време на терора на БКП той успява да напусне България. „Спасихме се благодарение на застъпничеството на норвежкото правителство, което ни даде поданство, тъй като преди войната баща ми –  банкер и финансист, беше и почетен консул на посолството на Норвегия", спомня си Паница.

Следва трудният път на емигранството – първо Франция, където "баща ми стана счетоводител в една фабрика, майка ми правеше шапки, а аз започнах да работя в една банка – помощник на помощник на помощника на помощник-касиера", а след това Америка.

Член е на емигрантската организация “Свободните българи" заедно с приятелите си от детинство Евгени Силянов и Стефан Груев. По препоръка на приятел на брат му през 1952 г. започва да чиракува в списание "Рийдърс дайджест", където работи 42 години и изкачва всички стъпала на журналистическата кариера, като стига до поста зам.-главен редактор (1985).

Женен е за французойката Ивон Фуркад. Приживе Дими твърдеше, че голямата му мечта в живота се е сбъднала: "Дойде денят, в който се завърнах в България!"

Той е един от най-активните български емигранти с огромен принос към утвърждаване на демократичните процеси, а също така и на гражданското общество.

След промените през 1989 г. чрез основаната от него и съпругата му фондация „Свободна и демократична България” развива активна дейност – организира конференции, спонсорира издаването на книги, отпуска стипендии, провежда семинари с чуждестранно участие по проблемите на демократичното управление, парламентаризма и местното самоуправление. Подпомага БАН (прадядо му Иван Евстатиев Гешов е неин дългогодишен председател). .

Незабравимата фигура на народния бард Радой Ралин ще може отново да бъде видяна от столичани и гости на София, но този път претворена в паметник от известния скулптор Георги Чапкънов.

Скулптурата на писателя беше открита днес 24 май - деня на светите братя Кирил и Методий от близки и негови почитатели на едно от обичайните места, където хората можеха да срещнат сатирика приживе – пространството пред бившето кино „Изток”, което днес носи неговото име - площад „Радой Ралин”, близко до дома му.

„Пет години чакам този момент – да се поклоня пред моя голям приятел и велик човек Радой Ралин. Щастлив съм, че можах да направя този паметник”, заяви скулпторът Георги Чапкънов, който откри творбата си с помощта на синовете на поета Кин Стоянов и Стефан Стоянов.

Авторът на „Люти чушки” е пресъздаден в цял ръст с протегнати ръце, а в краката му се гали котка. „Това е един от най-човешките символи – протегната ръка във всички посоки на света”, обясни жестът Стефан Стоянов, по-малкият син на писателя. .

Днес се навършват 26 години от най-тежката авария на на ядрената енергетика през ХХ век -  тази в съветската атомна електроцентрала „Чернобил”, Украйна.

Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за ядрената катастрофа.

Грижа и превантивни мерки са взети от УБО единствено по отношение на храната и водата на правоимащите. Москва мълчи официално няколко дни за аварията.

Първото безобидно съобщение за нея е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта. Първото кратно неофициално съобщение за аварията се получава от съветска страна в НРБ на 29 април 1986 г. На 30 април 1986 г. излиза официално съобщение на съветското правителство, което е публикувано във в. „Работническо дело“.

За това как Живков премълчава аварията може да прочетете тук.

Видео за последствията от катастрофата и превръщането на Чернобил в град-призрак може да видите в рубриката „Черен календар на комунизма” – месец април.

Сайтът Държавна сигурност.com отбелязва 90 години от рождението на неподражаемия писател Радой Ралин (1922-2004) с фотогалерия от личния му архив.

Снимките са предоставени от по-малкия му син Стефан Стоянов, на когото desebg.com благодари, че с тях ни дава възможност да се докоснем до живота и приятелите на големия български сатирик.