Днес, 1 февруари 2013 г., за трета поредна година България чества Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов прие на тази дата официално да се почитат жертвите на комунизма. В мотивите си кабинетът посочи, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.

Малко известен факт е, че предложението за официалното утвърждаване на тази дата е на незабравимия Дими Паница. То е внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев стана първият действащ държавен глава, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма с отдаване на военни почести.

 Преди това той беше призован с отворено писмо от репресирани от комунистическия режим да отдаде почит на 1 февруари, което ще е важен знак, че жертвите на комунизма не са забравени.

На 6 януари 2013 г. се навършиха 13 години от смъртта на един от най-автентичните антикомунисти – основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека Илия Минев (1917-2000). В електронната библиотека на desebg.com представи книгата на д-р Иван Гаджев за този забравен борец за човешки права – „Непримиримият Илия Минев”.

Публикацията предизвика голям интерес и това ме провокира да потърся връзка с Иван Гаджев, който живее от края на 60-те години в САЩ. Освен интервюто, което той даде, д-р Гаджев изпрати и специален текст, посветен на големия българин Илия Минев, който публикувам по-долу. Очаквайте интервюто с Иван Гаджев утре.

Христо Христов

 
Илия Минев ни даде неповторимия пример на мъченически и самоотвержено пожертвани здраве, щастие, живот. До средата на 1987 г. нямах представа за неговата личност. Името му започнах да срещам оттогава в бюлетина на радио „Свободна Европа”, който приятели със сходни на моите интереси и убеждения имаха грижата редовно да получавам. Този служебен обзор представляваше непрекъснат извор на новини от българския и западния печат, на коментари по политически, религиозни и други теми. Веднъж реших да се обадя по телефона на смелия, несломим борец за правата на човека в България и да му изразя своята морална подкрепа и възхищение.

Днес се навършват 23 години от падането на Берлинската стена, ознаменувало началото на разпада на Източния блок.

Сайтът desebg.com припомня историята на Берлинската стена и ви предлага един клип, озвучен с хита на Scorpions „Wind of Change“, който ще ви върне в периода 1961 г. -1989 г. на нейната история.

Строителството на Стената започва на 13 август 1961 г. в в условия на изострени отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Тогавашният комунистически лидер на ГДР възхвалява стената с думите: „Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на ГДР, заедно с нашите съюзници, положи основите на мира.”

Сайтът desebg.com публикува статия на Красен Станчев, с която се припомня едно ключово събитие, случило се точно преди 23 г. – на 3 ноември 1989  г. Става дума за шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.

Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

На 3-ти ноември 1989 г. се състоя относително масова и добре отразена демонстрация на българската опозиция от края на комунизма.  Ние я нарекохме „шествие”, за да не попадне под забрана на столичните власти.

За разлика от другите предшестващи демонстрации (на русенските майки, на Дружеството за защита на правата на човека, на Подкрепа и пр.) особеното бе именно, че тя бе добре посетена и стана известна на българската и международната общественост.  Най-необикновеното преживяване бе трикратното скандиране „Демокрация”, което отне около 15 секунди и бе последвано от звъна на камбаните на катедралата.