На 25 януари 1990 г., преди 34 години, тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП) утвърждава строго секретна от особено важност докладна записка, с която се слага началото на мащабното прочистване на досиетата на репресивния апарат на БКП (виж документа накрая на текста).

Целите са две. Първата е да се прочистят архивите на ДС от компрометиращи комунистическия режим материали, както и да се унищожат документалните следи за различни престъпления на БКП.

Втората цел е комунистическата партия и висшият ешелон в Държавна сигурност да запазят контрола върху агентурния апарат в годините на прехода от тоталитарен режим към демокрация (не са унищожени картоните и регистрационните дневници, чрез които бившите агенти са държавни в зависимост, б.а.).

Жертвите на „възродителния процес“ не са забравили престъплението на комунистическия режим и настояват за справедливост.

Това става ясно по време на среща на Асоциацията за справедливост, права, култура и солидарност на Балканите (БАХАД), организирана по повод отбелязване на годишнината от началото на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход, започнато от тоталитарното управление на БКП начело с Тодор Живков в края на 1984 г.

БАХАД обединява бившите лагеристи в лагера „Белене“ по време на „възродителния процес“, както и техните близки, а инициативата се проведе в гр. Бурса, Турция, на която се състоя конференция и изложба , посветена на битката за човешки права и правосъдие, която организацията води, съобщиха от асоциацията пред desebg.com.

Участниците в инициативата са категорични, че нямат проблеми с българската държава и българския народ и вярват във върховенството на закона.

Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО преди още да се е върнал в парламента пред централния вход отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”. Протестиращите не могат да го чуят в шума на протеста, но съдбата отрежда тази реплика да бъде записана от камерата на Евгений Михайлов. Така един режисьор стои в основата на едно от малко нережисираните от комунистите събития през прехода у нас.

На 4 декември 1963 г., преди 60 години, първият секретар на БКП Тодор Живков предлага тайно, на закрит пленум на ЦК на БКП България да се слее със Съветския съюз.

Това национално предателство, извършено от Живков и върхушката на компартията, дълго време остава скрито за българското общество, а фактите за него, както и за втория опит на харизване на Родината на Кремъл през 1973 г. отново от Живков и кликата му, стават известни една след краха на тоталитарната комунистическа система в края на 1989 г. Сайтът desebg.com припомня фактите. Текстът е от книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография“ (2009).

Ход, който гарантира на Живков

оставането му във властта след първия фалит

Първият фалит по време на режима на БКП в края на 1960 г., до който Тодор Живков докарва страната, и следващите две години на дълбока икономическа криза, останали скрити за българите, довеждат първия секретар на БКП до краен ход, с който той генерално решава оставането си във властта.