На днешната дата – 21 август – се навършват 56 години от нападението върху Чехословакия от войските на Варшавския договор (без Румъния), водени от СССР. Сайтът desebg.com припомня организираната и проведената от Кремъл въоръжена интервенция, с която се слага край на започналите през 60-те години на ХХ век реформи в Чехословакия за смяна на тоталитарната комунистическа система със социализъм с човешко лице. България също е въвлечена в срамната военна интервенция, „благодарение“ на първия секретар на БКП Тодор Живков, който по това време е и министър-председател. Настоящият текст хвърля светлина върху въвличането на България в нападението и е част от главата „Престъпления“ в книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

Наследници и родственици на сливенските горяни почетоха днес паметта им, поднасяйки цветя на паметника на участниците в горянското антикомунистическо движение в центъра на Сливен.

Сливенските горяни се почитат в Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, тъй като на 1 срещу 2 юни 1951 г. Втора сливенска чета, възлизаща на 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с 13-хилядна армия от части на МВР и войска, при което загиват над 40 горяни.

На тази дата вече повече от 20 години роднините и близките на горяните от Сливенско и Ямболско поднасят венци и цветя пред паметника с имената на загиналите горяни от Втора горянска чета и отдават едноминутно мълчание.

Скромният паметник на горяните в центъра на Сливен е поставен по инициатива и със средствата на Съюза на репресираните в града през 2001 г.

Открит е от тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев, земеделец и бивш лагерист в „Белене”, политически затворник по времето на комунистическия режим, излежал 11 години в затворите в Пазарджик и Плевен (1952-1963).

Преди 75 години, на 27 април 1949 г. с поверително постановление на комунистическото правителство начело с Георги Димитров взима решение за създаването на нов лагер на най-големия от Дунавските острови – Персин край тогавашното село Белене.

За кратко време „Белене“ се превръща в най-големия лагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим, който просъществува и най-дълго време – от 1949 до 1987 г. с различни прекъсвания.

Запазените архивни документи в Държавна сигурност са непълни и не дават възможност за точна статистика, но може да се каже, че в „Белене“ са въдворени най-малко 15 000 души от всички слоеве на обществото, а стотици са лагеристите, които намират смъртта си в него.

Лагерът „Белене“ отдавна се е превърнал в символ на неистовия и брутален стремеж на антихуманния комунистически режим да пречупи и унищожи своите политически противници и хора, които припознава като „врагове“ и заплаха за своето тоталитарно управление по съветски образец.

На днешния ден – 26 април 1986 г. се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света в ХХ век. Сайтът desebg.com припомня събитията преди 38 години.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията?

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.