Вчера, 6 януари 2019 г., се навършиха 19 години от смъртта на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.
Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Илия Минев е арестуван още на 10 септември 1944 г. като активист на легионерите. Освободен е, но през 1946 г. отново е арестуван по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. По това време режимът на БКП пришива „фашистки прояви” на хиляди свои противници.

„Отдаваме почит пред делото и паметта на един велик българин, убеден републиканец, демократ и земеделски водач – д-р Г. М. Димитров. Име, което остави дълбоки следи в историята на земеделското движение в България. Докторът остана верен последовател на земеделските принципи и идеали и на Земеделския съюз, на който той посвети живота си”. Това заяви председателят на партия „Обединени земеделци” Петя Ставрева на панихида, отслужена в столичния храм „Св. Седмочисленици”, по повод 46 години от кончината на д-р Г. М. Димитров (на 29 ноември 2017 г.).

По думите ѝ богата му житейска история – повече от 40 години активна политическа дейност в България и извън страната, е посветена на каузата на Земеделското движение, на каузата за изграждане на една независима, свободна и демократична България.

На днешния ден, 18 ноември, преди 29 години се провежда първият свободен митинг, 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от господарите му в Кремъл.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим. Той е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Някои западни средства за информации тогава отбелязват, че на прохождащата българска опозиция е било необходимо една седмица да организира митинг (по това време обаче в НРБ не съществуват опозиционни партии, б.а.).

Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров, които през 1968 г. при нахлуването и окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор са студенти в Софийския университет и протестират срещу смазването на Пражката пролет, бяха наградени в петък с най-високо държавно отличие на Словашката република за чужденци – „Бял двоен кръст”.  Тази година се навършват 50 години от трагичните събития в Чехословакия.

На специална церемония в посолството на Словашката република в София (16 ноември 2018 г.) словашкият посланик Мануел Корчек връчи високо отличие на тримата българи.

Александър Димитров го получи лично, а ордените на Едуард Генов и Валентин Радев, които вече не са между живите и са наградени посмъртно бяха връчени на техните синове.