„За злото забравата е равна на опрощение. Днес ставаме свидетели на уж случайно изпуснати реплики и уж изречени на шега заплахи от хора, които се борят да ни накарат да забравим жертвата на комунистическия режим. Дали някой политик ще каже, че „народният съд” е бил необходимост за времето си или ще откаже да почете деня на жертвите под предлог, че съществуват различни мнения по въпроса”.

Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в словото си днес, 1 февруари, което произнесе пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК в столицата по време на поклонението в Деня на почит и признателност на жертвите на тоталитарната система.

"Това са съзнателни опити да се оправдае диващината на банда палачи, които години наред са мачкали и тероризирали политици, военни, журналисти, учени, свещеници и предприемачи. Понякога са го правили от чиста злоба и омраза, за да се подмажат на комунистическата власт за кариера, изградена върху трупове и разбити съдби", добави още Караянчева.

Днес, 1 февруари, в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на тоталитарния комунистическия режим.

Жертвите ще бъдат почетени с панихиди на различни паметни места в страната, а в София с поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК от 11 часа. Тази година се отбелязва 75-годишнина от кървавото събитие.

Защо на 1 февруари?

 На 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на ОФ, по нареждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Днес, 6 януари 2020 г., се навършват 20 години от смъртта на Илия Минев – политическият затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.

Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това  във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Така изглежда пространството около Народното събрание (виж снимката по-горе) вечерта на 14 декември 1989 г., когато ядосаният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов хвърля мегафона, бесен от това, че множеството го освирква.

След което се обръща и заобиколен от охраната от УБО преди още да се е върнал в парламента пред централния вход отправя към застаналия в близост министър на народната отбрана ген. Добри Джуров реплика: „Най-добре е танковете да дойдат”. Протестиращите не могат да го чуят в шума на протеста, но съдбата отрежда тази реплика да бъде записана от камерата на Евгений Михайлов. Така един режисьор стои в основата на едно от малко нережисираните от комунистите събития през прехода у нас.

30 години по-късно сайтът desebg.com припомня събитието, довело до оставката на Петър Младенов няколко месеца по-късно.