Преди 31 години, на 10 ноември 1989 г., пленум на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков, който се оттегля от властта след 33 години след натиск на Москва.

Принудителната му оставка е подадена пред Политбюро на ЦК на БКП предходния ден – 9 ноември, когато пада и Берлинската стена, но върхушката на комунистическата партия информира обществото за нея едва, след като тя е гласувана.

Живков, който по това време е 78-годишен, се съгласява да подаде оставка сред серия от интензивни срещи между 6 и 9 ноември с тогавашния съветски посланик Виктор Шарапов, като той има същата съдба, както всички останали наместници на Кремъл в България – да бъдат утвърждавани и заменяни от Москва.

На негово място е определен верен на руснаците човек от БКП – тогавашният министър на външните работи Петър Младенов като идеята е комунистическия режим да се преутрои, както това се опитват да направят в СССР, но скоро става ясно, че тоталитарната система не може да бъде запазена и БКП да продължи да управлява еднолично.

На днешния ден, 9 ноември, преди 31 години, рухва Берлинската стена, превърнала се в едно от най-уродливите творения на тоталитарната комунистическа диктатура в съветския блок и разделението на Европа. С това е поставено началото на края на комунистическата система в Централна и Източна Европа. Сайтът desebg.com припомня историята на това паметно събитие, довело и до рухването на тоталитарното управление на БКП в България.

Валтер Улбрихт подписва изграждането след разговор с Хрушчов

 Изграждането на стената започва на 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР.

Обединени земеделци и партия „Никола Петков” отбелязаха 73 години от убийството на земеделския лидер, политик и държавник, предаде пресцентърът на партия „Обединени земеделци”.

„Висок морал, борбеност и способност да се жертваш безрезервно за каузата, в която вярваш – това е Никола Петков. Такива личности са единици, но те оставят дълбока следа и имат хиляди последователи”.

Това заяви председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева, лидер на „Обединени земеделци” при отбелязване на 73 години от убийството на водача на обединената опозиция в VІ Велико Народно събрание.

В сряда, 23 септември 2020 г., в столичния храм „Свети Седмочисленици” – денят на екзекуцията му от комунистическите палачи през 1947 г., бе отслужена панихида.

На възпоменателното събитие присъстваха председателят на „Обединени земеделци” Петя Ставрева и зам.-председателят партия “Никола Петков” Борислав Алексиев, членове на националните ръководства на двете организации, земеделци от София и Пазарджик, симпатизанти и граждани. Събитието уважи и директорът на Държавна агенция “Архиви” доц. Михаил Груев.

В пловдивското село Стряма за поредна година близки и сродници на избитите без съд и присъда от комунистите се събраха, за да почетат паметта им, предаде сайтът Faktor.bg.

Преди 75 години, още в първите седмици след 9-ти септември партизани и ятаци садисти избиват 63-ма мъже без съд и присъда, изнудват семействата им за пари и злато, гаврят се с децата и жените им.

Но и до днес никой не знае гробовете на убитите. По броя на избитите по време на първата вълна на червения терор след 9-ти септември Стряма е национален първенец по най-много невинни жертви на компартията.