„Догодина ще се навършат 70 години, откакто нашите бащи, горяни от Сливенско, бяха убити и се питаме ще се намери ли сила в България, която да направи необходимото, за да разберем къде са гробовете им”.

Това заяви днес пред desebg.com Станка Георгиева от село Желю Войвода, Сливенско, чийто баща Георги Русев –горянин от Втора сливенска чета – е осъден на смърт и убит, но комунистическият тоталитарен режим скрива гроба му.

Г-жа Георгиева, както и други преки наследници и родственици на горяни от Сливенския и Ямболския край, се събраха днес в центъра на гр. Сливен, за да отдадат почит пред паметника на жертвите от въоръженото съпротивително горянско движение.

На 1 срещу 2 юни 1951 г., преди 69 години, комунистическият режим с войска и милиция успява да разбие най-голямата организация на горянското въоръжено съпротивително движение – Втора сливенска чета.

Днес в Сливенския край наследници на горяните отбелязват тази дата с поклонение в памет на жертвите от съпротивителното движение срещу комунистическия режим.

Сайтът desebg.com припомня историята на Втора сливенска горянска чета.

Тя е сформирана през месец май 1951 г. в Сливенския балкан. Неин командир е Георги Търпанов (вижте повече за него - ТУК), който получава прозвището Бенковски по прилика с известния революционер и един от ръководителите на Априлското въстание през 1876 г.

Той е бивш санитарен подофицер и участник в заключителната фаза на Втората световна война и има богат натрупан военен и организационен опит.

През пролетта на 1951 г. радиостанцията „Горянин” предава, че в Сливенския балкан се създава съпротивителна на комунистическия режим армия.

Втора горянска сливенска чета достига до 106 души. Разрастването ѝ
принуждава комунистическия режим начело със съветския агент и участник в терористичните групи на БКП от 20-те години Вълко Червенков да предприеме действия за нейното унищожаване.

Организирана е 13-хилядна армия от милиционери и военни части, която обгражда Сливенския балкан, за да попречи на други четници да се присъединят към четата.

Сайтът desebg.com публикува обръщението на Дружеството за
правосъдие, права и културно сътрудничество на Балканите по повод годишното почитане на жертвите на комунистическия концлагер „Белене”.  Дружеството обединява концлагеристите в „Белене” от турското малцинство през периода 1984-1988 година и техните семейства.    

Скъпи братя по съдба и техни близки,

И тази 2020 година бихме искали да споделим чувството си с Вас и да бъдем заедно на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим, затворени или унищожени на остров Белене. През лагера на смъртта "Белене" минаха хиляди български граждани поради политическите им възгледи и етническия им корен.

След Втората световна война хората, живеещи в Европа, си мислеха, че няма вече да има концлагери, защото подобни лагери са характерни за нацистка Германия и Съветския съюз начело с лидерите на болшевишкия режим. След края на Втората световна война обаче в страните от съветския блок комунистическите тоталитарни режими създадоха много концентрационни цлагери, като в България те бяха най-жестоките.

На 27 април 1949 г., преди 71 години, с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от вицепремиера Васил Коларов (премиерът Георги Димитров е на лечение в Москва, където малко по-късно умира). С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

С тази задача е натоварено МВР-ДС, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милка, Кичето, Магареца, Белица, Совата и Предела.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на тоталитарния комунистически режим. Сайтът desebg.com припомня историята му.

Придобил известност като концлагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен тежък физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана.