На този ден преди 78 години Съветският съюз къса дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Три дни по-късно окупира страната, която междувременно обявява война на Германия.

Началото на окупацията на България започва на 8 септември 1944 г. и става предпоставка за осъществяването на 9-семтеврийския преврат, довел БКП на власт, а след това и до установяване на тоталитарен комунистически режим у нас по съветски образец за близо половин век.

Днес тези факти от историята са особено важни, тъй като управлението на Путинова Русия се опитва да представи онези събития като „освобождение”, а не като окупация.

Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими.

Тайното съглашение между Сталин и Хитлер

На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.

Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето ѝ между двата съюзника.

За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.

На днешната дата – 21 август – се навършват 54 години от нападението върху Чехословакия от войските на Варшавския договор (без Румъния), водени от СССР. Сайтът desebg.com припомня организираната и проведената от Кремъл въоръжена интервенция, с която се слага край на започналите през 60-те години на ХХ век реформи в Чехословакия за смяна на тоталитарната комунистическа система със социализъм с човешко лице.

България също е въвлечена в срамната военна интервенция, „благодарение” на първия секретар на БКП Тодор Живков, който по това време е и министър-председател. Настоящият текст хвърля светлина върху въвличането на България в нападението и е част от главата „Престъпления” в книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

Днес, 2 юни 2022 г., наследници и родственици на сливенските горяни почетоха паметта им, поднасяйки венци и цветя на паметника на участниците в горянското антикомунистическо движение в центъра на Сливен.

„Докато сме живи и можем, ще идваме на този ден и ще почитаме нашите близки“, заяви пред desebg.com Станка Георгиева, дъщеря на Георги Русев, ятак и горянин от Втора горянска сливенска чета (1950-1951).

Сливенските горяни се почитат в Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, тъй като на 1 срещу 2 юни 1951 г. Втора сливенска чета, възлизаща на 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с 13-хилядна армия от части на МВР и армия, при което загиват над 40 горяни.