На 10 март в България се отбелязва спасяването на българските евреи от смърт в нацистките лагери и почитаме жертвите на Холокоста.

Преди 77 години на този ден българското общество спира депортацията на 48 000 български евреи по искане на националсоциалистическия режим на Хитлер в Германия.

В тази акция – пример за солидарност и хуманизъм, която е без аналог в света (известен паралел с този акт може да бъде направен с Дания), участват различни обществени групи, граждани, ръководството на БПЦ, политици и цар Борис III.

Сайтът desebg.com припомня на този ден съдбата на един от спасителите на българските евреи – Димитър Пешев, подпредседател на 25-то Народно събрание.

Мръсните битки в българската политика толкова силно са заслепили участниците в тях, че дори 1 февруари – Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим  - бе грозно  употребен без грам коректност в заяждания и нападки.

Президентът Румен Радев бе принуден днес да се оправдава за това, че поредна година подминава с безразличие и мълчание тази дата.

Случайно или не той избра точно този ден да анонсира мерака си да се кандидатира за втори мандат, а мнозина в социалните медии приеха факта, че прави това на 1 февруари – датата, на която през 1945 г. са изпълнени най-масовите смъртни присъди в българската история като проява на лош вкус, а други направо като провокация.

„Никой не трябва да бъде оправдан“. Това е едно от указанията на съветския гражданин от български произход Георги Димитров, което той спуска на 21 декември 1944 г. с телеграма, написана на руски език по ръководството на Българската работническа партия (комунисти) в София по повод започналата дейност на т. нар. народен съд.

Това не е единственото му нареждане, олицетворяващо неговата жестокост и жажда за реваншизъм. Димитров, който по това време ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), дава от Москва през януари 1945 г. и следната заповед към съдебните състави на „народния съд“:

„И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

Днес се навършват 76 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори съдебни състави на „народния съд”, с които са избити тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

 Сайтът desebg.com припомня създаването и дейността на извънредния съд н началото на комунистическия режим в България.

На 1 февруари в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Преди 76 години на 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва.

С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Този ден се отбелязва официално в България от 2011 г. насам. Тогава правителството на ГЕРБ утвърди датата по предложение на българския емигрант, журналист и общественик Дими Паница, внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).