Преди 68 години, на 23 октомври 1956 г., в Будапеща избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство.

Въстанието започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР.

Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

Бунтът бързо се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на държавна сигурност.

Импровизирани съвети изземват контрола над общините от управляващата Унгарска работническа народна партия и поставят политически искания. Новото правителство формално разпуска органите на Държавна сигурност, обявява желание да се изтегли от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.

След като обявява готовност да изтегли съветските войски от Унгария, Политбюро на ЦК на КПСС променя решението си и се подготвя за смазване на революцията.

На 4 ноември значителен брой съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември.

Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това.

До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Тези съветски действия са осъдени от много западни марксисти, въпреки че те засилват съветския контрол в Централна Европа.

Премиерът на Унгария Имре Наги е арестуван е на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е в Будапеща и след таен процес е обесен на 16 юни 1958 г. Погребан е със съмишлениците му извън Будапеща.

Сред жертвите са и Пал Малетер – министър на отбраната в правителството на Наги, както и Йожеф Силади – началник на кабинета на Имре Наги. Достъпът до гробовете им е забранен до 1989 г.