На този ден преди 77 години комунистическият режим ликвидира лидера на обединената опозиция земеделецът Никола Петков.

В негова памет сайтът desebg.com припомня съдбата му. На 23 септември 1947 г. той е умъртвен след изпълнение на смъртната присъда, издадена по скалъпения срещу него политически процес, организиран от БКП.

Никола Петков е роден през 1893 г. в София. Син е на Димитър Петков, лидер на Народнолибералната партия, оглавявал 27-то правителство на България (1906-1907). Никола Петков е брат на Петко Д. Петков – лидер на левицата в БЗНС след септември 1923 г. и депутат, убит през 1924 г.

В правителството на ОФ

Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в правителството на ОФ до 26 август 1945 г. През този период са извършени масови убийства без съд и присъда, а след това се провежда и т.нар. Народен съд.

След като комунистическият режим успява да отстрани Г. М. Димитров от лидерството на БЗНС през 1945 г. земеделците, които се превръщат в най-сериозната опозиционна сила на БКП, са ръководени от Никола Петков.

По указания на съветския лидер Сталин в България в началото на 1946 г. е направен опит в правителството на Кимон Георгиев (ОФ) да бъдат включени двама представители на политическата опозиция, но Никола Петков и Коста Лулчев категорично отказват предложението.

Лидер на политическата опозиция

На изборите за Шесто Велико Народно събрание БКП печели абсолютно мнозинство от 270 мандата, а обединената опозиция около БЗНС начело с Никола Петков – 90 мандата, като за нея гласуват 1 215 000 избиратели.

Лидерът ѝ се превръща в пречка за установяване на тоталитарната комунистическа система по съветски тип и неговото отстраняване от политическата сцена не закъснява.

От лятото на 1945 г. Никола Петков е лидер на обединената антикомунистическа опозиция. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност.

На 24 април 1947 г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. “Народно земеделско знаме”.

Арестуването на Никола Петков

На 5 юни 1947 г., когато американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, същият ден депутатският имунитет на Никола Петков е снет и още в сградата на Народното събрание той е арестуван.

Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.

На 7 юни 1947 г. зам.-политическият представител на САЩ в България Джон Хорнер се среща с министър-председателя Георги Димитров и първи секретар на БКП, настоявайки за информация за ареста на политическия лидер. Димитров дава следното нагло обяснение:

„Не трябва да се изгаря юргана заради бълхата. Ясно и просто казано на народен език, случаят Петков е една бълха. Може би голяма бълха, но бълха. Трябва ли да изгорим заради тази бълха юргана, т. е. политическото, стопанското и културно сътрудничество между България и Америка”.

Политическият процес срещу лидера на опозицията

На 5 август 1947 започва политически съдебен процес с измислени обвинения срещу Никола Петков и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж.

След като изслушва смъртната присъда, произнесена „в името на българския народ”, видният опозиционер се провиква:

„Не! Не в името на българския народ! Аз отивам на смърт по заповед на чуждестранни господари, на онези от Кремъл. Българският народ, изтерзан от кървавата тирания, която вие искате да маскирате като правосъдие, никога няма да повярва на вашите клетви!”

На 19 септември 1947 г. Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на комунистическото управление.

Изпълнението на смъртната присъда

Независимо от това, както и от протестите на западната общественост срещу присъдата на Никола Петков, тя е изпълнена 72 часа по-късно.

На 23 септември 1947 г. той е екзекутиран. Според решението на съда врагът трябва да бъде умъртвен чрез обесване, но разсекретени архивни документи от 1947 г. показват, че големият демократ е убит зверски с чукове по главата, а след това провесен на въже.

Тленните му останки са заровени в необозначен гроб на Софийските гробища. Партията му е обявена извън закона и разтурена. До края на 1947 г. е преустановена и дейността на останалите опозиционни партии.

Никола Петков е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.