Днес, 13 септември 2024 г. се навършват 30 години от жестокото убийство на актрисата Нася Дункин, бивша лагеристка в лагера „Слънчев бряг“ и един от основните свидетели на убийствата в него, дали показания по делото срещу виновните за престъпленията в лагера край Ловеч.

В нейна памет desebg.com припомня живота и съдбата на тази смела личност, която плати с живота си, казвайки истината за масовите убийства в лагера, за които още през 1962 г. би следвало Тодор Живков да бъде свален от власт и съден, тъй като за престъпленията в него му докладва лично дясната му ръка в МВР-ДС зам.-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов.

От малка в театъра

Надя Илкова, по мъж Дункин, е родена през 1917 г. в гр. Пловдив. Тя е дъщеря на пловдивския комунист и политически затворник Васил Илков, признат след 9 септември 1944 г. за активен борец против фашизма и капитализма.

Още съвсем млада, на около 18-19 години, тя вече е актриса в Пловдивския драматичен театър. Изпълнява ролята на Офелия в постановка на „Хамлет“, поставена през март 1933 г.

Името ѝ фигурира в архивите на театъра до последния театрален сезон — 1938/1939 г. — преди Втората световна война. По-късно е актриса в Русенския драматичен театър.

Арестувана и вкара в лагер

През есента на 1960 г. Надя Дункин е арестувана за говорене срещу комунистическата власт. Без съд и присъда е въдворена в Трудовата група край Ловеч, известна като лагера „Слънчев бряг”.

През лятото на 1961 г. женската част на лагера е преместена на каменна кариера край с. Скравена, Ботевградско. Оцелелите лагеристи в лагерите край Ловеч и Скравена са освободени през април 1962 г., когато Политбюро решава те да бъдат закрити след разгласяване сред партийната върхушка на нечовешкия режим и убийствата в тях.

На свобода без работа

След излизане на свобода Надя Дункин остава без работа, разведена по време на престоя ѝ в лагерите и със син невъзвращенец (впоследствие професор по химия в Германия).

Патриарх Кирил ѝ съдейства да бъде назначена на чиновническа работа в Св. Синод.

След промените – един от основните свидетели

по делото за лагерите

След образуване на делото за убийствата в лагера край Ловеч през март 1990 г. Надя Дункин свидетелства пред прокуратурата. Пред държавното обвинение тя заявява:

„Побоищата се извършваха, за да се насажда психически страх между задържаните мъже и жени, с цел морален тормоз. Когато питахме надзирателките защо сме тук, те ни отвръщаха: Тук ще умрете!”

В обвинителният акт по делото фигурира като свидетел за убийството на бащата и сина Енчо и Иван Григорови.

В съдебната зала по време на процеса

срещу Мирчо Спасов и другите изверги

През юни 1993 г. е даден ход на съдебния процес срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи о. з. ген. Мирчо Спасов, началника на лагера край Ловеч Петър Гогов, офицерът по линия на ДС в лагера Николай Газдов и бившата надзирателка Юлияна Ръжгева.

Надя Дункин присъства в съдебната зала и не се страхува да даде изявления пред медиите. Няколко месеца по-късно делото е спряно заради смъртта на Мирчо Спасов, починал в болница.

Жестоко убита в дома ѝ

Докато съдебната власт реши кой съд да поднови съдебния процес срещу останалите подсъдими, на 13 септември 1994 г. Надя Дункин е открита убита по особено жесток начин в дома ѝ в София.

Тогава на власт е сламеното правителство на Беров, избрано с мандата на ДПС, по време на чието управление реално властват мутренските групировки начело с „Мултигруп“, а държавата отсъства.

Престъплението е ясен знак за това какво ще последва онези, които си позволят да кажат публично истината за убийствата в комунистическите лагери.

Разследването на смъртта така и ѝ не успява да установи извършителя на показното убийство.

Прекратяване на делото за лагерите

След дълги години размотаване през 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото за убийствата в лагера край Ловеч поради изтекла давност, а извършителите остават ненаказани.

Мирчо Спасов умира в болница малко след започване на съдебния процес по делото през 1993 г. Бившият зам.-началник на лагера Цвятко Горанов получава удар малко след като е арестуван през пролетта на 1990 г. и умира също в болница без изобщо да бъде изправен пред съда.

Николай Газдов и бившата надзирателка Юлияна Ръжгева са освободени от ареста през 1995 г. след като са арестувани през пролетта на 1995 г.

Газдов сменя името си и умира спокойно през 2009 г. на 89 години. Ръжгева, която по време на следствието и съдебния процес се прави на невменяема, се обесва в родния си град Белене през 2005 г. Бившият началник на лагера край Ловеч Петър Гогов, който е подсъдим по делото, също почива необезпокояван от никого.