Сайтът desebg.com публикува подробен текст за подготовката и извършването на окупацията на Царство България от съветската армия, започнала на 8 септември 1944 г., след като три дни по-рано СССР обявява война на страната ни, която не е воювала срещу нея по време на Втората световна война. Текстът е на журналиста Христо Христов, който е ползвал различни военни източници.

Натискът на Кремъл върху България през пролетта на 1944 г.

Военните успехи на червената армия през първата половина на 1944 г. принуждават управляващите в България да търсят изход от положението на страната, която през 1941 г. се е присъединила към Тристранния пакт след заплаха от германска агресия. Москва поставя под натиск София, въпреки, че България е успяла да договори нейни войски да не воюват на Източния фронт.

На 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор.

Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение от задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация.

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.

След успеха на Яшко-Кишиневската операция в края на август червената армия принуждава Румъния да капитулира и достига река Дунав.

Черноморският военен флот и Военновъздушните сили на СССР имат господство в региона по море и въздух. 2-ри Украински фронт преследва германските войски през Румъния, една малка част от които отстъпват и преминават в България.

Подготовка и цел на операцията на червената армия

за окупацията на България

Върховното командване на Съветския съюз замисля да се предприеме на територията на България настъпление, като за това се отдели цял фронт и се вземат мерки да се постигне изненада чрез бърза подготовка и светкавично осъществяване на операцията.

В стратегията на СССР едно бързо нахлуване в България е възможност да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите, която с помощта на 23 турски съединения, дислоцирани в Източна Тракия, да окупира България, като по този начин да изпревари червената армия.

На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт.

В неговия състав влизат три войскови армии – 46-а, 57-а и 37-а; една въздушна армия – 17-а; два механизирани корпуса – 7-и и 4-и гвардейски.

Общата численост на фронта възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета.

Настъплението е съобразено с числеността на българската армия, която тогава наброява над 288 000 души, а при мобилизация е могла да достигне до половин милион, както и с малобройното присъствие на германски войски – около 22 000 души.

Щабът на 3-ти Украински фронт се разполага в гр. Черна вода, Румъния. На 29 август 1944 г. Върховното главно командване му поставя задача фронтът със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа.

Там първа достига 46-а армия. На 30 август това прави и от 57-а армия, а на 2 септември е дислоцирана и 37-а армия. Тя форсира река Дунав в долното й течение и като прекосява Северна Добруджа, се разполага на границата с България.

Обявяване на война на България от СССР

Вечерта на 4 септември планът за операцията е готов. Близката задача на фронта е да навлезе в България и да постави под контрол територията до линията Русе – Карнобат – Бургас.

Отделено е специално внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на германските кораби в двете пристанища. Крайната цел е овладяването на района на София и пълното окупиране на България.

На 5 септември 1944 г. планът е утвърден от Върховното главно командване. Същият ден към 19 ч. съветското правителство с нота до българското правителство обявява война на Царство България.

Това е формален повод за влизането на Червената армия в България. Предложението на българската страна за примирие не е прието.

България – преди и след обявяването на война от СССР

Българската армия е предупредена да не оказва съпротива при евентуално влизане на съветски войски в страната.

Още на 1 септември 1944 г. с бърза шифрограма №1143 военният министър в правителството на Иван Багрянов, което преди седмица е обявило България в положение на „ пълен неутралитет“, заповядва на началниците на 3-а Варненска и 4-а Плевенска армейска област, ако червената армия премине границата и навлезе в страната, българските военни части по възможност да не се намират в близост до пътищата, по които се движат съветските войски.

Оставена без подкрепата на ОФ по нареждане от Москва, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 г. правителство на Народната и Демократическата партия и БЗНС начело с Константин Муравиев. Той предлага министерски постове на ОФ, но БРП (к) и нейните съюзници отказват, тъй като се подготвят за преврат.

Новото правителство обявява възстановяването на гражданските права и свободи. То започва възстановяване на конституционния режим – разпуска се несвободно избраното Народно събрание, обявява се политическа амнистия, премахват се жандармерията и забраната върху политическите партии. Оповестено е прекратяването на войната с Англия и САЩ, а на 5 септември 1944 г. са прекратени дипломатическите отношения с Германия.

На 6 септември 1944 г. с телефонограма №1173 министърът на войната съобщава на командирите на петте армии, на родовете войски, на 2-ри корпус и на други части, че предния ден Съветският съюз е обявил война на България и че правителството през нощта е поискало примирие, като е решило да не се оказва съпротива на Червената армия. Командирите на 3-а и 4-а армия получават заповеди да изтеглят армиите от дунавската и добруджанската граница и да се завърнат в мирновременните си гарнизони.

Същия ден правителството в София решава да обяви война на Германия. Състоянието на война обаче започва от 18 ч. на 8 септември, за да се даде възможност на българските войски да се изтеглят от Югославия.

Първи ден на окупацията

На 8 септември 1944 г. рано сутринта командващият фронта армейски генерал Феодор Толбухин издава заповед №0147 войските на 3-ти Украински фронт да преминат румъно-българската граница, да разгромят със стремителен удар срещнатия враг, да унищожат германските части в България и да установят контрол над територията ѝ.

Фронтът настъпва в един ешелон, без артилерийска и авиационна подготовка. Предните отряди на общовойсковите армии преминават границата едновременно в 9 ч. на 8 септември.

Над Североизточна България и в други райони на страната съветски самолети разпръскват обръщение на командващия 3-ти Украински фронт генерал Толбухин към българския народ.

В него се казва: „Българи! Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ”.

В обръщението се поставя искането германските войски в България да бъдат предадени на червената армия и да се даде възможност на съветските части да извадят потопените кораби на Вермахта. Това са условията, при които може да бъде прекратено състоянието на война и да се започнат преговори за примирие.

От българска страна никъде не е срещната съпротива. Червената армия се придвижва без да води военни действия и да използва оръжие.

Деснофланговата 46-а армия под командването на ген.-лейт. Иван Шлемин навлиза в България с 10-и и 37-и стрелкови корпус през най-западната част на добруджанската граница, а с 31-ви гвардейски стрелкови корпус форсира Дунав в района Силистра, Тутракан, Русе, подпомаган от Дунавската военна флотилия.

Първа преодолява реката 4-а гвардейска стрелкова дивизия. Нейният авангард има задачата да заеме шосето за София близо до Русе, за да осигури прехвърлянето на основните сили.

На 8 септември 46-а армия овладява Русе, Тутракан, Силистра и техните райони, а челният ѝ отряд достига Разград.

Едновременно с 46-а армия и централната 57-а армия под командването на ген.-лейт. Николай Гаген преминава границата. Към 20 ч. същия ден предните сили на армията, начело на които е стрелкови батальон, достигат Шумен и се установяват на лагер край града.

Лявофланговата 37-а армия с командващ ген.-лейт. Михаил Шарохин преминава границата и с предния си отряд настъпва в направление Добрич, Провадия, Дългопол. Първите части на армията достигат Добрич към 14 ч. на 8 септември и влизат в града.

Завладяването на Варна и Бургас

По заповед на командващия фронта ген. Толбухин настъплението на войските се ускорява, за да се завземат колкото се може по-бързо пристанищните градове Варна и Бургас.

На механизираните корпуси и на 5-а отделна механизирана бригада е заповядано да преминат в настъпление на 8-ми вместо на 9 септември, както е предвидено по плана. В изпълнение на тази заповед те започват настъплението към 11 ч. на 8 септември.

Предният отряд на 4-и гвардейски механизиран корпус влиза във Варна към 16.30 ч., а останалите му сили към 21.30 ч. Около 17 ч. в морския град влиза и 5-а отделна мотострелкова бригада.

При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на Трета българска армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист. Пристанището във Варна е блокирано от Черноморския военен флот. Около 18-19 ч. авиацията на флота стоварва десант от морски пехотинци южно от Варна, които заемат морското летище и вечерта влизат в пристанището. Малко по-късно три торпедни лодки извършват друг морски десант.

През първият ден на операцията предните отряди на армиите преминават 65-80 км, а главните сили – 30-40 км. Съветските войски от 3-ти Украински фронт завземат без бой Североизточна България.

Вечерта на 8 септември в 22.35 ч. Върховното главно командване уточнява задачите на фронта за следващия ден. Заповядано е да ускори настъплението на юг и да овладеят градовете Айтос и Бургас, както и да осигури пребазирането на корабите на Черноморския военен флот в Бургаското пристанище.

Установяване на правителство на ОФ чрез преврат

На 8 срещу 9 септември 1944 г. през нощта в София е извършен военен преврат, в резултат на който е съставено правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев, в което влизат представители на нелегалната БКП.

Едно от първите решения на Министерския съвет, взето на 9 септември с постановление №5, е да изпрати специална делегация в щаба на 3-и Украински фронт. Нейната задача е да осъществи връзка с Главното командване и да го помоли да се прекратят военните действия на червената армия в България, като се договори сътрудничеството с българската армия.

В състава на делегацията влизат Димитър Ганев – член на ЦК на Българската работническа партия, проф. Димитър Михалчев – бивш пълномощен министър на България в Москва и двама представители на Щаба на войската.

Командването на 17-а въздушна армия взима специални мерки, за да осигури пристигането на делегацията в щаба на фронта, който дотогава се намира в румънския град Черна вода. Делегацията е подпомагана от Георги Димитров от Москва, който държи постоянна връзка с командването на 3-и Украински фронт.

Втори ден на операцията по окупирането на България

Рано сутринта на 9 септември 1944 г. главните сили на 83-а бригада морска пехота окончателно овладяват Варненското пристанище и пленяват изостаналите германски моряци. В града е установено съветско военно комендантство.

След овладяването на Варна 4-и гвардейски механизиран корпус продължава придвижването си на юг и на 9 септември влиза в Бургас.
Първа в Бургас влиза 13-а механизирана бригада на корпуса. 14-а механизирана бригада влиза в Айтос.

След 4-и гвардейски механизиран корпус по маршрута Добрич – Варна – Бургас се движи 22-ра зенитна дивизия от резерва на Главното командване със задача да прикрива от евентуални въздушни нападения настъпващите войски, а също така градовете Варна и Бургас.

В 10.30 ч. на 9 септември в Бургас е извършен въздушен десант от 80 души, които заемат летището и пристанището. Малко по-късно е стоварен и морски десант от 400 морски пехотинци. В града влиза и 364-и отделен батальон морска пехота.

Същия ден продължава пребазирането на 17-а въздушна армия. Вечерта на 9 септември на бургаското летище кацат 70 двуместни изтребители със 140 души екипаж и 110 техници, а до 13 септември – 150 самолета с 300 души екипаж и общо 600 души личен състав.

46-а армия достига линията Русе – Исперих и съсредоточава основните си сили в района на Разград. Щабът на армията се разполага в Исперих.

Частите на 57-а армия напредват към Шумен. Сутринта на 9 септември в града влизат танковете на 7-и механизиран корпус. Основните сили на корпуса се настаняват край Шумен. В него на следващия ден се нанася щабът на 57-а армия. Установено е съветско военно комендантство. Някои части на българската пехотна дивизия в Шумен са разоръжени. Няколко дни по-късно те получават оръжието си обратно.

16-та механизирана бригада от 57-а армия продължава към Карнобат, в който навлиза следобед на 9 септември. До района на Поморие, Бургас и Созопол достига 4-и гвардейски механизиран корпус. По-късно той е дислоциран в района на Ямбол.

Държавният комитет на отбраната на СССР взима предвид молбата на правителството на ОФ и обстоятелството, че страната е обявила война на Германия и решава да прекрати състоянието на война с България.

В резултат на това решение Върховното главно командване издава директива, с която нарежда 3-ти Украински фронт да прекрати военните действия в България от 23 ч. на 9 септември.

От своя страна военният съвет на фронта издава съответната директива до армиите и корпусите за преустановяване на операцията в България. Планирана от 8 до 12 септември 1944 г. тя е извършена за 2 дни – на 8 и 9 септември.

На 12 септември 1944 г., с указ на главнокомандващия Йосиф Сталин, командващия 3-ти Украински фронт ген. Толбухин е произведен в чин Маршал на Съветския Съюз.

Съветските войски в България след 9 септември 1944 г.

На 11 септември 1944 г. щабът на 3-ти Украински фронт е преместен в с. Суворово край Варна. С директива от 10 септември 1944 г. Върховното главно командване прехвърля 46-а армия от 3-и Украински фронт във 2-ри Украински фронт.

На 14 септември войските се съсредоточават в района на Русе, Никопол и Оряхово в състава на новия фронт. Към 2-ри Украински фронт са придадени също 7-и механизиран корпус и 7-а артилерийска дивизия.

За да достигне София и да прикрие западното направление към нея, по заповед на Върховното главно командване се съставя оперативна група войски, в състава на които влизат 34-и стрелкови корпус от 57-а армия, 5-а отделна гвардейска мотострелкова бригада и 53-и мотоциклетен полк. Те пристигат в София на 15 септември.

По-късно в оперативната група са включени 9-а изтребителна противотанкова артилерийска бригада, 96-а танкова бригада, 61-и гвардейски минохвъргачен и 384-и зенитноартелерийски полк. 4-и гвардейски механизиран корпус е предислоциран от района на Ямбол в района на Видин за участие в Белградската операция.

Едновременно с това от 13 до 22 септември 17-а въздушна армия се пребазира на летищата около София, Пловдив и Лом. Към 16 септември на софийските летища са пребазирани 238-а изтребителна и 306-а щурмова авиационна дивизия и батальон за аеродрумно обслужване със 134 самолета, от които 130 щурмови „Ил-2”, а така също и 57 самолета от 244 бомбардировъчна дивизия.

На 13 септември 1944 г. с директива №220213 Върховното главно командване заповядва на командващия 3-ти Украински фронт маршал Толбухин да изпрати като свой заместник в София ген.-полк. Сергей Бирюзов, който пристига веднага в българската столица. По-късно той оглавява Съюзната контролна комисия.

Щабът на придвижилата се в района на Видин 57-а армия за участие в Белградска операция напуска Шумен на 20 септември. Към 30 септември в състав от два корпуса (шест стрелкови дивизии) армията заема рубежа Брусарци – Медковец – Враца – Мездра с готовност за действие в западно направление.

Части от 37-а армия са дислоцирани в Южна България, за да се подсигурят от евентуално нападение от юг. Основните сили на 3-ти Украински франт напускат територията на България за участие в настъплението срещу Германия.

Подчиняване на българската армия на съветската армия

На 16 септември 1944 г. командващият фронта маршал Толбухин отправя до министъра на войната Дамян Велчев писмо, с което предлага за по-доброто взаимодействие между съветските и българските войски българската армия да бъде подчинена в оперативно отношение на командващия 3-ти Украински фронт. На следващия ден правителството на ОФ разглежда това предложение и го приема.

За кратко време е комплектувана 450 000 армия, която взима участие в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристките сили.

България дава около 32 000 убити и десетки хиляди ранени. Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г.

Правителството на ОФ очаква, че участието във войната ще се отрази положително на България и ще подобри външнополитическото й положение.

На 28 октомври 1944 г. България сключва примирие с антихитлеристката коалиция. Мирният договор е подписан на 10 февруари 1947 г. в Париж, но България не получава статут на съвоюваща страна.