За 35-та поредна година СДС – Ловеч организира и проведе поклонение в памет на жертвите на концлагера „Слънчев бряг“, създаден от комунистическия режим през 1959 г. и просъществувал до 1962 г.

И тази година представители на СДС от различни населени места в страната, както и граждани, се събраха в центъра на Ловеч в събота, за да извървят пеша пътя до каменната кариера край града, останала като символ от един от най-жестоките лагери на тоталитарната комунистическа власт в България.

Традиционно от 1990 г. насам в предпоследната събота на месец март СДС – Ловеч организира в шествието-поклонение в памет на жертвите на лагера, станал известен под нарицателното име „Слънчев бряг“.

Колоната на шествието тази година поведоха председателят на СДС-Ловеч Георги Митев, председателят на СДС Румен Христов, евродепутатът Александър Йорданов, както и народните представители от ГЕРБ-СДС Драгомир Драганов, Йордан Кръстанов, Медиха Хамза, Георг Георгиев.

Заедно с десетки членове на партията от страната те се поклониха пред паметта на жертвите на концлагера на каменната кариера, където беше отслужена и панихида.

Лидерът на СДС Румен Христов призова да не се забравят престъпленията на комунизма и заяви, че е внесъл, заедно с народни представители от ГЕРБ-СДС, законопроект за премахване на комунистическите паметници и символи.

Той припомни, че през 2000 г. Народното събрание обяви комунистическия режим за престъпен и младите хора трябва да знаят истината за него, а тези, които са живели по времето на тоталитарния режим, никога да не забравят зверствата му.

Председателят на СДС – Ловеч, Георги Митев заяви, че 35 години организират шествието-поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим.

„Ние искаме тези срамни страници да се повтарят, не искаме тази част от историята да бъде замитана под килима. Не искаме тя да отсъства от учебниците по история и нашите деца да не знаят какво се е случило тук и какво не трябва да позволяваме никога да се случва“, допълни той.

Евродепутатът Александър Йорданов (ЕНП/ГЕРБ-СДС) посочи, че няма вариант днес в Европа да има паметници на нацисткия режим.

„За съжаление, в някои от бившите комунистически държави и най-много в нашата все още има паметници на комунизма“, добави той. И сподели, че иска да доживее деня, в които тук ще има мемориал на жертвите и страдалците на концлагера.

Александър Йорданов подчерта специално заслугите на кмета на Ловеч Корнелия Маринова (2015 – 2023) за запазване на паметта за близкото минало и почитта към жертвите на комунизма.

Както и предишните години, така и сега, Корнелия Маринова поднесе цветя пред паметните плочи.

Миналата година на местните избори ГЕРБ загубиха Ловеч, след като от централата на партията не подкрепиха одобрената от местните ГЕРБ и СДС кандидатура на Корнелия Маринова за трети пореден мандат, а вместо това издигнаха друг кандидат, който на балотажа загуби изборите от кандидата на „Има такъв народ“ Страцимир Петков.

Петков, който е бивш общински съветник от БСП в Ловеч, вчера не присъства на събитието. От негово име служител на общината поднесе цветя. Община Ловеч обаче по никакъв начин не анонсира и не отрази събитието за разлика от предходните години, когато кмет бе Корнелия Маринова. 

За втора поредна година, по инициатива на СДС-Горна Оряховица, на каменната кариера на бившия лагер бяха засадени дръвчета, които да се превърнат в Гора на мълчанието, в памет на погубените в лагера животи.

Лагерът „Слънчев бряг“ е създаден като трудова група през лятото на 1959 г., когато Политбюро на ЦК на БКП взима решение да закрие лагера „Белене“ на остров Персин.

Оттам на каменната кариера край Ловеч първоначално са прехвърлени 166 души, но през следващите три години в новия концлагер са въдворени без съд и присъда стотици хора от цялата страна.

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело срещу ръководители на лагерната администрация на лагера, както и срещу ген. Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи и дясна ръка на Тодор Живков в осъществяваните от режима репресии, отговарящ пряко за лагера край Ловеч.

До осъждането им обаче не се стигна заради изтеклата давност на извършените престъпления, включително и убийства.

По данни на прокуратурата за периода 1959-1962 г., когато е съществувал лагера, най-малко 1500 души са били въдворени в него, а намерилите смъртта в лагера са най-малко 151 души.