На 25 януари 1990 г., преди 34 години, тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП) утвърждава строго секретна от особено важност докладна записка, с която се слага началото на мащабното прочистване на досиетата на репресивния апарат на БКП (виж документа накрая на текста).

Целите са две. Първата е да се прочистят архивите на ДС от компрометиращи комунистическия режим материали, както и да се унищожат документалните следи за различни престъпления на БКП.

Втората цел е комунистическата партия и висшият ешелон в Държавна сигурност да запазят контрола върху агентурния апарат в годините на прехода от тоталитарен режим към демокрация (не са унищожени картоните и регистрационните дневници, чрез които бившите агенти са държавни в зависимост, б.а.).

И двете цели са постигнати успешно – няма осъдени за редица тежки престъпления, извършени по време на комунистическия режим, а бившите агенти са поставени в зависимост през годините на прехода от БСП и паралелната власт, изградена от влиятелни фигури в бившата Държавна сигурност.

Факт е, че досиетата са отворени с 16 години закъснение – през 2007 г., когато е избрана Комисията „Костадинов“ по приетия в края на 2006 г. закон за досиетата, а дотогава съпротивата срещу осветяването на сътрудниците е непробиваема. Сайтът desebg.com припомня събитията от 1990 г.

„Спешни мерки за законспириране на нашите секрети“

От началото на 1990 г. в МВР-ДС за министър на вътрешните работи е назначен дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев (през 2007 г. е разкрит като секретен сътрудник на ДС).

На едно от първите заседания на Колегиума на МВР-ДС (10 януари 1990 г.) началникът на Софийско градско управление на МВР ген. Никола Малинчев призовава, че „трябва да се вземат спешни мерки за дълбоко законспириране на някои наши секрети. Имам предвид нашия агентурен апарат, нашия оперативен отчет и архив, секретите, които са заложени в автоматизираните системи, всичко това е много уязвимо”.

Червената лампа светва от Берлин

На 15 януари 1990 г. активисти на граждански организации в ГДР окупират и поставят под свой контрол Централата на ЩАЗИ в Източен Берлин, след като над сградата започват да се вият облаци дим от изгорени досиетата и така предотвратяват по-нататъшния процес на унищожаването на досиетата на източногерманската Държавна сигурност.

В Държавна сигурност в НРБ имат своите информационни канали и научават веднага за случващото се в „братската“ ГДР. В българското МВР-ДС веднага предприемат мерки това не се случи и в България.

Унищожаване на секретните заповеди за „възродителния процес“

На 18 януари 1990 г. началникът на Областното управление на МВР-ДС в Хасково полк. Красимир Саманджиев изпраща спешна секретна телеграма до министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев, в която го призовава да се състави работна група в министерството, която да реши кои секретни материали и по какъв начин да бъдат унищожени, като акцентът е поставен върху заповедите и инструкциите, свързани с провеждането на „възродителния процес”.

Още на следващия Колегиум на МВР-ДС се постига съгласие да се „подготви и утвърди заповед за създаване на организация за преоценка на действащите нормативни документи за работа на органите на МВР.

В срок от няколко дни да се представи в ръководството на МВР списък на вътрешно-нормативните документи, които следва да се обезсилят и унищожат”. Документът обаче, който е подготвен не засяга само нормативните документи, но и цялото архивно наследство на ДС.

Докладната записка на генералите Серкеджиева и Савов

Още на следващия ден – 25 януари 1990 г. началникът на отдел 03 на ДС (архива) ген. Нанка Серкеджиева подготвя докладна записка за чистка в архива, която зам.-министър ген. Стоян Савов подписва и внася за утвърждаване от министър Семерджиев. Той я утвърждава същия ден.

Строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68 е изведена формално от МВР на 29 януари 1990 г. С нея се слага началото на мащабното прочистване на делата на агентурния апарат, а като мотив за това е посочена „усложнената политическа и оперативна обстановка“.

„Усложнената политическа обстановка“ не представлява нищо друго освен ясната на БКП и ДС картина, че те вече няма да имат възможност да управляват, както дотогава в тоталитарната държава, а ще има политическата опозиция и свободни избори.

Какво да се унищожава от досиетата?

Според заповедта от документите на съхранение в архива на ДС „личните и работни дела на секретните сътрудници – български граждани, да се унищожат.

По предложение на оперативните поделения някои от тях се запазват.

За унищожените дела да се изготвя формализиран картон-заместител без имената на секретния сътрудник, а само с псевдоним и регистрационен номер”.

Заповедта указва „всички останали материали се унищожават в поделенията”, тоест по места. Става въпрос за делата (досиетата) на действащия агентурен апарат, които се намират в ръцете на оперативните работници и не са в архива на ДС, където се съхраняват досиетата на агентите, свалени от действащия оперативен отчет.

Втората докладна – пришпорване на чистката на досиетата

На 5 февруари 1990 г. министър Атанас Семерджиев утвърждава втора докладна записка, отново предложена от отговарящия за архива на ДС ген. зам.-министър Стоян Савов, с която се опростява процедурата за унищожаването на досиетата, приета на 25 януари.

Мотивът е, че по начина за изпълнението на поставената цел в първата докладна записка са необходими 1200 човекодни (производствен термин, използван при социализма, бел. ред. ), а приключването на операцията трябва да завърши преди предсрочните парламентарни избори, които по това време чукат на вратата, тъй като БКП/ДС се опасява да не би на тях да загуби монопола над властта (първите свободни избори се провеждат на 10 юни 1990 г., б.а.).

В резултат на секретните от особена важност заповеди на ген. Атанас Семерджиев само от досиетата, съхранявани дотогава в архивите, са унищожени около 42% (виж подробна статистика – ТУК), а за документите, унищожени на места по поделения няма никакви данни.

Незаконното прочистване на досиетата

Прочистването на архивите се извършва в нарушение на строго секретната от особена важност Инструкция за оперативния отчет на ДС, поред която са определени ясни срокове за запазване и съхранение на досиетата на български и чужди граждани.

БКП и Държавна сигурност обаче бързат, защото целта им е с прочистването на досиетата да запазят контрола върху агентурния апарат, което успешно постигат през първите 15 от прехода – до 2006 г., когато е приет по-цялостен закон за достъп до документите на ДС и разкриване на сътрудниците ѝ.

Унищожаване на досиетата в Първо главно управление на ДС

Отделно от МВР-ДС, в края на 1989 г. в Първо главно управление на ДС (разузнаването) е сформирана формална комисия от оперативни работници на обществени начала (бивши пенсионирани офицери от разузнаването), които започват да преглеждат досиетата в разузнаването, където по това време те наброяват около 60 000.

Това е така, защото ПГУ-ДС има самостоятелен архив и действа по отделен оперативен отчет, продиктувани от високата степен на секретност на разузнавателното управление в Държавна сигурност.

Според архивните документи в Първо главно управление на ДС са унищожени между 10 000 и 20 000 досиета.

Унищожаването им става в пещите на металургичния комбинат “Ленин” (днес “Стомана” – Перник), където са откарвани през нощта с камиони и изгаряни.

Кога обществото разбира за тайната чистка на досиетата на ДС?

Едва през 1992 г., стават публично известни тайните заведи на бившия министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев за унищожаване на досиетата.

Прокуратурата започва разследване срещу него и срещу и бившия началник на отдел 03 „Архив“ на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева (ген. Стоян Савов се самоубива през февруари 1992 г., ден преди началото на съдебния процес за унищожаване на досието на писателя Георги Марков, убит от ДС с помощта на КГБ в Лондон през 1978 г. и по тази причина Савов не е сред обвиняемите.

На първа съдебна инстанция Семерджиев и Серкеджиева са признати за виновни и осъдени, но второинстанционния съд отменя присъдата и връща делото на прокуратурата за доразследване.

Държавното обвинение обаче никога повече не внася делото в съда, като по този начин става съучастник в прикриването на престъплението и оставя Семерджиев и Серкеджиева да си живеят спокойно, докато умрат.

Унищожаването на архива на отдел 06 на Шесто управление на ДС

След 1992 г. в МВР е установено, че липсва архива и картотеката на отдел 06 „Противодържавни прояви“ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Отделът се занимава с т. нар. антидържавни прояви или прояви, насочени изключително срещу висшето ръководство на БКП, както и с някои прояви на корупция и злоупотреби сред комунистическата върхушка и номенклатура до 10 ноември 1989 г.

Последният началник на този отдел е о. р. капитан Димитър Иванов, който след промените прави кариера на бизнесмен в качеството си на вицепрезидент на групировката „Мултигруп”, оглавявана от бившия борец Илия Павлов, а след това се подвизава като издател.

През 90-те години в свои публични изявления Димитър Иванов неколкократно твърди, че архивът е бил унищожен още през 1989 г.

Той става автор на редица книги, в които с прецизна точност сочи различни разработки, дела и агенти без обаче да цитира източници. Едва през 2000 г. прокуратурата започва следствие срещу него, което по-късно тихомълком прекратява без резултат.

Унищоженото досие на банкера Атанас Тилев

През 2000 г. става публично известно, че през 1993 г. тогавашният директор на Националната разузнавателна служба (приемник на Първо главно управление на ДС) ген. Бриго Аспарухов, дългогодишен кадрови офицер на разузнаването по времето на комунистическия режим, е унищожил неправомерно досието на своя приятел, бизнесмен и банкер Атанас Тилев, който още през 80-те години на ХХ век става близък на бившия монарх в изгнание Симеон Сакскобургготски.

Тилев е вербуван като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС през 1972 г. под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, когато той вече е женен за дъщеря на министър на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен. Досието му, възлизащо на 5 тома и наброяващо 1500 страници, е унищожено на ген. Аспарухов през 1993 г. в нарушение на заповед на Министерския съвет.

Тилев, който след промените се завръща в България и става собственик Българска земеделска банка и Добруджанка банка, напуска страната сред техния фалит през 1996 г. при развихрилата се банкова криза по време на управлението на БСП. Впоследствие той е обявен за кредитен милионер.

Прокуратурата със закъснение образува дело срещу Бриго Аспарухов, което по-късно е прекратено по времето на главния прокурор Никола Филчев, когато Аспарухов се изявява като депутат от БСП.

Прочистването на досиетата в Разузнавателното управление

на Генералния щаб на БНА

Подобен процес на незаконно прочистване на досиета протича и в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване).

През 2016 г. става ясно, че най-малко 16 000 досиета на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА или близо от половината от всичките досиета там са унищожени след 10 ноември 1989 г. без да е ясно правното основание за прочистването.

Информацията за унищожаването на досиетата в РУ-ГЩ, известно като филиал на съветското ГРУ по време на комунистическия режим, става известна при официално парламентарно питане на народните представители от 43-то Народно събрание Методи Андреев (ГЕРБ), Мартин Димитров и Петър Славов (Реформаторски блок) до тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев.

Депутатите посочват, че съществува разлика между общия брой на лицата, вписани в регистрационните дневници на военното разузнаване (33 083) и предадените до момента на Комисията по досиета регистрационни картони (16 460):

• унищожени регистрационни картони преди юли 1991 г. на 13 991 лица;
• унищожени регистрационни картони след юли 1991 г. на 2460 лица;
• непредадени регистрационни картони на 172 лица.

Според народните представители обезпокоителен факт е, че наследникът на РУ-ГЩ служба „Военна информация не е предала нито един акт за унищожаване на регистрационни картони.

Номерата на актовете са посочени в регистрационните дневници, но в тях липсват номерата на унищожените регистрационни картони.

Единствено най-общо е записано: „унищожаване на дела”, „унищожаване на секретни материали” или „унищожаване на оперативни дела”.

Прочистването на досиетата във военното разузнаване също остава безнаказано.