Жертвите на „възродителния процес“ не са забравили престъплението на комунистическия режим и настояват за справедливост.

Това става ясно по време на среща на Асоциацията за справедливост, права, култура и солидарност на Балканите (БАХАД), организирана по повод отбелязване на годишнината от началото на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход, започнато от тоталитарното управление на БКП начело с Тодор Живков в края на 1984 г.

БАХАД обединява бившите лагеристи в лагера „Белене“ по време на „възродителния процес“, както и техните близки, а инициативата се проведе в гр. Бурса, Турция, на която се състоя конференция и изложба , посветена на битката за човешки права и правосъдие, която организацията води, съобщиха от асоциацията пред desebg.com.

Участниците в инициативата са категорични, че нямат проблеми с българската държава и българския народ и вярват във върховенството на закона.

„Нашата цел не е да се накаже някого, а да се осигури справедливост“, подчертават от БАХАД.

Според гражданската организация на жертвите на лагера „Белене“ по време на „възродителния процес“ нарушаването на правата на човека е престъпление срещу човечеството, и на това престъпление трябва да се противопоставим без дискриминация на религия, език, раса или националност.

Участниците във възпоменателната среща са категорични , че „това, което се случи в НРБ в периода 1984-1989 г. е асимилация и престъпление, с което са нарушени основни човешките права“.

Поради тази причина длъжностните лица, които са на били на отговорни позиции и са извършили престъпления по време на „възродителния процес“, трябва да бъдат съдени и отговорни пред закона.
От БАХАД подчертават, че водят законна борба за правата на човека и справедливостта вече 32 години.

„Съдебната битка за справедлив процес на отговорните за престъпленията срещу човечеството, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България, продължава вече 32 години, въпреки ограничените законови права, предоставени на жертвите от националното законодателство и начина, по който те се прилагат“, посочват от организацията.

Desebg.com припомня, че през 1991 г. Прокуратурата на въоръжените сили към тогавашната Главна прокуратура образува следствие срещу висшите комунистически функционери, с основна роля за извършването на „възродителния процес“, сред които генералния секретар на БКП Тодор Живков, Георги Атанасов – министър-председател, ген. Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, Петър Младенов – министър на външните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на ЦК на БКП.

В следващите 30 години обаче прокуратурата така и не успя да внесе годен за съда обвинителен акт, като предпочете да изчака обвиняемите да починат.

Последен от обвиняемите умря Георги Атанасов през 2022 г., след което Софийската военно-окръжна прокуратура, която отговаря за делото, го прекрати.

От БАХАД обаче обжалваха акта на прокуратура и през декември 2022 г. съдът отчетни прекратяването и задължи прокуратурата да установи дали други длъжностни лица, освен първоначално привлечените като обвиняеми, не извършвали престъпни действия по време на „възродителния процес“.

Към днешна дата нито бившия главен прокурор Иван Гешев, нито настоящия изпълняващ тази длъжност Борислав Сарафов са взимали публично отношение за делото за „възродителния процес“ независимо от факта, че то е най-продължителното държано от прокуратурата дело на „трупчета“ – вече повече от три десетилетия, нагледен пример за отказ за правосъдие от страна на държавното обвинение.

Участниците във възпоменателната среща в Бурса изразяват вяра, че ще има напредък в осигуряването на справедливост.

„Усилията и борбата продължават. Желаем да се вземат под внимание правата и исканията на жертвите във вътрешното законодателство, за да се предотврати повторението на сериозни нарушения на правата на човека и престъпления срещу човечеството“, посочват от организацията.

Починалите жертви и мъченици са почетени с уважение, признателност и вяра, че няма да бъдат забравени. Срещата в Бурса е завършила с пожелания за здраве и дълъг живот на последните живи жертви на лагера „Белене“ от времето на „възродителния процес“, които не са загубили вяра, че истината и справедливостта ще възтържествуват.