Днес се навършват 67 години от произнасянето на присъдите от Първи състав на т. нар. Народен съд.

На 17 септември 1944 г. министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".

Законодателството за съдебна разправа с тогавашния държавен елит, е прието с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.

На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември 1944 г. На практика тя ги узаконява и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници. .

Наредбата е приета в условията на продължаваща окупация на България от войски на Трети украински фронт на Червената армия и срещу прилагането й няма никаква съпротива. Всяко действие по организирането и реализирането на процеса е съгласувано с представителите на съветската Съюзна контролна комисия. Следствието срещу тримата регенти се води в Москва, където те са откарани до започването на процеса. Организирането на съдебната разправа става под диктовката и указанията на Георги Димитров от Москва.

При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки –  изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.

За протичането на съдебните процеси са създадени 13 главни и специални съдебни състава и 125 Обикновени състава. Главните съдебни състава са:

• Първи – за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
• Втори – за съдене на депутатите от 25 НС;
• Трети – за съдене на обявените за „провинени" български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане;
• Четвърти - за съдене на „военните престъпници".

Обвинителният акт срещу главните подсъдими е изготвен на 5 декември 1944 г. На 1 февруари 1945 г. се произнася Първи съдебен състав. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени веднага.

На смърт са осъдени тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и  47 генерали и висши офицери.

Т. нар. Народен съд издава общо 10 897 присъди в 131 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2618 души.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.