На 4 декември 1963 г., преди 60 години, първият секретар на БКП Тодор Живков предлага тайно, на закрит пленум на ЦК на БКП България да се слее със Съветския съюз.

Това национално предателство, извършено от Живков и върхушката на компартията, дълго време остава скрито за българското общество, а фактите за него, както и за втория опит на харизване на Родината на Кремъл през 1973 г. отново от Живков и кликата му, стават известни една след краха на тоталитарната комунистическа система в края на 1989 г. Сайтът desebg.com припомня фактите. Текстът е от книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография“ (2009).

Ход, който гарантира на Живков

оставането му във властта след първия фалит

Първият фалит по време на режима на БКП в края на 1960 г., до който Тодор Живков докарва страната, и следващите две години на дълбока икономическа криза, останали скрити за българите, довеждат първия секретар на БКП до краен ход, с който той генерално решава оставането си във властта.

Няма да е преувеличено да се направи извода, че този период е един от най-трудните за Живков като ръководител. В него той се бори за политическото си оцеляване, макар тази игра да се вижда само зад кулисите.

В момента, в който и като министър-председател се убеждава в невъзможността със собствени сили да излезе от трудната икономическа ситуация той взима съдбоносно решение. С него той не само запазва постовете си, но и подпечатва своето политическо бъдеще.

Решението е България да се присъди към СССР. Живков разбира, че въпреки 19 години след началото на експеримента комунизъм, само с съветска помощ може да се постигне някакво по-благоприятно развитие на негативните икономически тенденции, а оттам и по-добро материално положение на обществото.

А едно такова развитие би му гарантирало властта. С предложението за присъединяване към Съветския съюз той надминава всички етапи на съветизация, осъществени не само в България, но и в другите страни от Източния блок.

Макар и години по-късно Живков в разпитите пред прокуратурата през 1990 г., когато е арестуван и разследван, той потвърждава, че целта на сближаването със СССР през 1963 е имало дълбок икономически мотив:

„Селското стопанство беше разклатено от бунтове, не беше завършено кооперирането. За изграждането на промишлеността още нямаше разработена концепция, безработицата надхвърляше 250 000 души по статистика, а реално бяха повече. Нямахме вътрешни средства, за да покриваме кредитите и да ги обслужваме. Може да се каже, че положението беше изключително критично в икономиката.

Отдавайки голямо значение, че България е малка страна и трябваше да активизираме отношенията ни със социалистическите страни и преди всичко със СССР, се наложи да се проведе специален пленум на партията, на който се обоснова необходимостта от всестранно сближаване със СССР, в духовната сфера и преди всичко в икономиката.

Такъв пленум на ЦК беше проведен и ми се възложи на пленума да предам решението на съветското партийно и държавно ръководство. По този повод заминах за СССР. Може би на някой да се види чудно, защо това трябва да има пленум, нашите връзки бяха традиционни, братски, но не бяха обвързани с икономиката и духовната сфера. Тук се изоставаше. А и условията в България налагаха да се отиде на такова сближаване със СССР.

Тогава начело на съветското ръководство стоеше Хрушчов. Той с още няколко души от Политбюро ме прие и аз му изложих решението на пленума. Те възприеха решението, поздравиха ме и казаха, че ще вървим заедно и ще решаваме настоящи задачи и ще преодоляваме трудностите. След моето връщане от Москва ние вече набелязахме програмата. Тя преди всичко обхващаше селското стопанство, защото то беше най-необходимо, както за изхранване на народа, така и за подпомагане на индустриализацията на страната.”

„Суверенитета народът го разбира да има ядене“

Ето как Тодор Живков реализира идеята си за сливането. За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от него пред пленума на ЦК на БКП на 13 юли 1963. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.

Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 и остава скрит от обществото по обясними причини. Стратегията на Живков е следната:

„Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз. Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики“.

В доклада си той подчертава:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях... Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”

„Забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм“

Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му “за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне “на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.

„Да не се говори под никаква форма!“

Първият секретар обаче настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй ката много добре осъзнава, че обществото не би приело подобно унизяващо нацията решение:

„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...

Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна.

Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това... Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

Хрушчов отклонява искането на Живков и БКП

По поръчение на Политбюро Живков и Станко Тодоров посещават Москва и се срещат с Никита Хрушчов още преди пленума, в началото на октомври 1963 г., за да се посъветват по въпроса за присъединяването и да му представят предварително основните въпроси. Въпреки че одобрява идеята, впоследствие Хрушчов отклонява искането на БКП.

Съветският лидер е наясно, че подобен въпрос не опира само до щенията на българския ръководител, а може да предизвика нежелани външнополитически последствия. Предложението на Живков със сигурност е впечатлило Кремъл и е възприето като най-солидно доказателство за неговото подчинение и вярност.

Те са възнаградени със нови солидни кредити, които Хрушчов отпуска на България през 1964 г. Благодарение на тях Живков успява да гарантира развитието на страната през следващите няколко години.

Същият „номер“, но 10 години по-късно

Тодор Живков прилага същата хватка 10 години по-късно по времето на Леонид Брежнев. Въпросът за интегрирането на България със Съветския съюз е поставен с нова сила от висшето партийно ръководство на БКП през юли 1973 г.

Тогава на пленума на ЦК на БКП е приета държавна стратегия под заглавието “Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ”.

Главните направления са: качествено ново съдържание на сътрудничеството на НРБ със СССР в етапа на изграждане на развитото социалистическо обществото; сътрудничество и интеграция в областта на икономиката; в областта на обществено-политическите и междудържавните отношения.

Тук влиза задължение към МВнР да разработва заедно с външното министерство на СССР планове за общи действия, а МВР “да развива своята дейност по въпросите на защита на социалистическите завоевания от посегателствата на враговете на социализма в тясно сътрудничество с КГБ и МВР на Съветския съюз“.

Следващото направление е сътрудничество в областта на културата – „Художествено-творческият живот у нас все повече ще се приобщава към процесите, които се извършват в разностранния културно-творчески живот в Съветския съюз”. Основна задача е възпитание на трудещите се и младежта в духа на по-нататъшно всестранно сътрудничество между НРБ и СССР.

Както и решението от 1963 г., и този документ остава в неведение от обществото. "Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват две години“, аргументира се Живков.

При посещението на Леонид Брежнев в България през септември същата година българският генерален секретар на партията се договаря да се пази в тайна приобщаването на България към СССР по всички направления и всички сфери от обществено-политическия живот: “Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление”.

По този начин Тодор Живков още веднъж разсейва всякакви съмнения в Кремъл, че на България ѝ е необходим друг политически наместник. Той вече е усвоил правилото, че собственото му политическо дълголетие зависи от близостта до Москва. Така България става заложник на пъпната връзка между него и Съветския съюз, която му гарантира властта.

САМО НА DESEBG.COM: Онлайн стенограмата от закрития пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 г. за превръщането на България в 16-та съветска република – виж ТУК.