На днешния ден 3 ноември преди 34 години в София се провежда шествие на гражданската организация „Екогласност“, в което участват над 4000 души. Сайтът desebg.com припомня това важно събитие от края на комунистически режим.

Шествието от 3 ноември 1989 г. е първата официална мирна демонстрация срещу тоталитарната власт на БКП начело с Тодор Живков, която се случва повече от 40 години след унищожаването на политическата опозиция през 1947 г.

Демонстрацията е предшествана от акция на „Екогласност“ през месец октомври 1989 г., изразяваща се в събиране на подписи в подписка срещу мегаломанските хидропроекти ВК „Рила“ и ХК „Места“.

Те възлизат на над 1,5 млрд. лв. и осъществяването им заплашва цялата екосистемата в Рила планина. От „Екогласност“ (организацията е формирана през месец април 1989 г.), настояват да се направи екологична експертиза и властта да организира публично обсъждане на проектите.

До 26 октомври 1989 г. са събрани над 7000 подписа. Паралелно с тези събития в София се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, която привлича много чуждестранни представители и западни кореспонденти, които я отразяват.

На 26 октомври 1989 г., нервите на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност – не издържат и тя изпраща словаци, които бият и разгонват представителите на „Екогласност“, събиращи подписи в картинката пред сладкарница „Кристал“.

Мнозина от екоактивистите са арестувани. Сред тях са Красимир Кънев, Деян Кюранов, Александър Каракачанов, Лиляна Александриева, Николина Николова. Задържани са и студентът Данко Иванов, който не е активист на „Екогласност“, но присъства на събирането на подписи в градинската пред „Кристал“, както и британският журналист Майк Пауър (впоследствие ръководството на МВР-ДС отчита тази силова акция като грешка).

На следващият ден от „Екогласност“ искат оставката на тогавашния кмет Стефан Нинов (БКП) заради наложената забрана да организират подписка до „Кристал“.

Активистите на гражданската екологична организация обаче не се отказват и продължават подписката в Южния парк. До 30 октомври 1989 г. вече са събрани 9000 подписа.

Решено е на 3 ноември 1989 г. петицията да бъде внесена в Народното събрание. В същия ден петицията е подписана от 11 545 граждани.

Участниците в мирното шествие се събират малко преди 17 ч. на площада пред храма „Ал. Невски“. Освен активисти на „Екогласност” участват и членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

„Активистите разпънаха транспарант „Екогласност – зелена алтернатива” и в първата редица го държаха незрящият Петър Стайков, философ и психолог, популярният актьор Петър Слабаков, зоологът Петър Берон, химикът Пирин Воденичаров и др.“, спомня си събитието журналистът Иван Бакалов, който е един от малцината, които правят фотографски снимки на шествието.

По спомените му доц. Цветан Кардашев от БАН прочита петиция до парламента, посрещната с ръкопляскания. Точно в 17 часа шествието тръгва в посока на парламента.

В този момент забиват камбаните на храма „Св. Александър Невски” и всичко става особено тържествено. Множеството запява „Хубава си моя горо” и „Къде си вярна ти любов народна”.

Когато шествието стига на стотина метра от парламента, спира, неколцина представители на „Екогласност”, с Петър Берон и Слабаков начело, се отделят и носят подписката вътре, като преминават през заграждения и кордон милиционери. След десетина минути излизат, а множеството започва да скандира „Демокрация, демокрация, ...гласност, гласност” и постепенно се разотива.

„Не е за вярване, това, което се случва. Усещаме се пречистени. Самото скандиране „Демокрация!” беше потресаващо. Сякаш въздухът наоколо замръзна. Милиционерите пред парламента гледаха с респект и неразбиране какво става“, спомня си Иван Бакалов.

Паралелно, но зад кулисите, по същото време текат други политически събития. Кремъл решава, че е време да смени 78-годишен Тодор Живков, който повече от 30 години е начело на комунистическата партия и тоталитарната държава в България и да го замени с по-млад, но също толкова верен на Москва партиен функционер – тогавашния министър на външните работи Петър Младенов.

След серия тайни совалки между Живков и тогавашния посланик на СССР Виктор Шарапов, генерал от КГБ, генералният секретар на БКП е принуден да си подаде оставката, което прави на 9 ноември 1989 г. пред Политбюро на ЦК на БКП – шест дни след шествието на „Екогласност“.

Оставката му е приета на следващия ден – 10 ноември на провеждания в резиденция „Бояна“ Ноемврийски пленум на ЦК на БКП, когато оттеглянето му от властта става и обществено достояние.