Днес, 6 януари 2023 г., се навършват 23 години от смъртта на Илия Минев – правозащитник и политически затворник с най-продължителен престой в затворите по време на комунистическия режим в България.

Както и при други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление, така и делото на Илия Минев е неизвестно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време режима на БКП.

Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) е роден през 1917 г. в Саранбей (днес гр. Септември, б.а.), Пазарджишко, в семейство на заможен земевладелец.

Учи в гимназията в Пазарджик, а след това във Френския католически колеж в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където завършва инженерната специалност индустриална химия.

Илия Минев е арестуван още на 10 септември 1944 г. като активист на легионерите. Освободен е, но през 1946 г. отново е арестуван по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. По това време режимът на БКП пришива „фашистки прояви” на хиляди свои противници.

Минев е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата комунистическа власт, чрез преврат и терористически действия.

Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. По-късно е осъден на още 7 години затвор, а получава и едногодишна присъда за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г. или общо 33 години в затвори и лагери. С по-дълги престои е в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори.

По време на затворническите си години 1860 дни е поставен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го следи и е поставен под наблюдение.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През декември 1986 г. Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за преглед да договореностите от Хелзинки с призив форумът да не приключва своята дейност, „преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи”.

Апелът стига до Конференцията чрез посолството на САЩ. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали, са арестувани и подложени на разпити в Главно следствено управление на МВР-ДС.

През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в НРБ.

Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 г. в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ).

Датата не е случайна – на 16 януари 1969 г. чешкият студен Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

През лятото на 1989 г. в НДЗПЧ настъпва разделение, след като Румен Воденичаров (пред 1992 г. Воденичаров е в кандидат-президентската двойка на БСП заедно с Велко Вълканов) отцепва софийската група в дружеството и го оглавява.

Неговия избор не е признат от Минев. По-късно, през 2011 г., същият този Воденичаров, участвал в началото на прехода в СДС, е сред почитателите на Тодор Живков, които се покланят в Правец пред паметника на бившия генерален секретар на БКП при честването на 100-годишнината от рождението му през 2011 г.

За да противодейства на НДЗПЧ комунистическият режим създава (март 1988 г.) казионен Комитет по правата на човека начело със секретаря на ЦК на БКП Константин Теллалов и представител на България в международните организации в Женева при службите на ООН.

След 10 ноември 1989 г. Илия Минев не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София, където вместо него се изказва Румен Воденичаров.

Непримиримият по времето на комунистическия режим Минев умира в мизерия и напълно забравен в началото на 2000 г. в старчески дом в Пазарджик на 82-годишна възраст.

След смъртта му президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.

По инициатива на Тошо Пейков и Столична община през 2002 г. е открит паметник на Илия Минев и в София, в градинката пред храм „Преображение Господне” в кв. „Лозенец”.

Повече за Илия Минев вижте в книгата, посветена на бореца за човешки права – „Непримиримият Илия Минев” (виж – ТУК) на българския емигрант в САЩ Иван Гаджев.