На този ден – 13 ноември – преди 34 години политическият затворник и лагерист в концлагера „Белене“ Сабри Искендер основава легалната правозащитна организация Демократичната лига за защита правата на човека в България, с която заедно със свои съмишленици се противопоставя на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия начело с Тодор Живков.

Той е една от малкото живи легенди от съпротивата на българското общество срещу антихуманната диктатура на БКП.

По тази причина неговото свидетелство е особено ценно за знанието за комунистическите репресии и особено за насилствената асимилация срещу турското малцинство и отнемането на основните му човешки права, включително и имената.

По повод 34-та годишнина от създаването на Демократичната лига за защита правата на човека в България специализирания сайт desebg.com предлага на своя канал в YouTube видео със Сабри Искендер, в което той подробно свидетелства за преживяното по време на комунистическия режим в НРБ.

Сабри Искендер разговаря с разследващия журналист и изследовател на комунистическите архиви Христо Христов, основател на desebg.com.

Във видеото дисидентът споделя, че идеята за организирана борба срещу комунистическия режим се ражда в килиите на следствения арест на ДС на ул. „Развигор“ в София, когато той е разследван за опит нелегално да премине границата с Югославия през 1986 г.

По думите му тази организация трябва да е легална, съобразена с Конституцията на НРБ, но и с международните документи за правата на човека.

Сабри Искендер основава Демократичната лига за защита правата на човека в България на 13 ноември 1988 г. заедно със своите съмишленици Мустафа Юмер от Крумовград, завършил философия в Софийския университет, работил като учител и Али Орманлъ от село Ябланово, Сливенско.

По това време и тримата за принудително изселени от родните си места в различни села на тогавашния Врачански окръг.

Програмата на правозащитната организация е написана от Мустафа Юмер, който става председател на легалната организация, а неин секретар е Сабри Искендер.

Във видеото, което продължава 1 час и 42 минути, Сабри Искендер разказва:

• За първия му сблъсък с комунистическия режим, когато е още съвсем млад;
• за арестуването му от ДС малко преди започването на „възродителния процес“ в Сливенски окръг;
• за методите и побоищата в килиите на следствието на ДС;
• за въдворяването му без съд и присъда в концлагера „Белене“ на остров Персин през 1985 г.;
• за изолирането на около 40 български граждани от турски произход, сред които е и той на секретния обект „Заставата“ на остров Персин и обявяването на гладна стачка там до освобождаването им от лагера „Белене“ през 1986 г;
• за принудителното му изселване в село Камено поле, Врачанско;
• за опита му да напусне нелегално НРБ през границата с Югославия с 16-годишния си син, за да присъства на международната конференция за правата на човека във Виена, на която да информира международната общност за погазените от режима на БКП основни човешки права на турското малцинство;
• за осъждането му и изолирането му в затвора, където е поставен в тежък режим заради отказа да употребява насилствено даденото му име;
• за повторното му изселване в Камено поле през 1988 г. и създаването на Демократичната лига за защита правата на човека в България;
• за прокуждането му от България през май 1989 г.;
• за липсата на справедливост и правосъдие към жертвите на тоталитарния комунистически режим в България, включително и жертвите на „възродителния процес“.

Вижте видеото със Сабри Искендер в канала на desebg.com в YouTube – ТУК.