На днешния ден 23 октомври преди 65 години в Унгарската народна република избухва бунт срещу комунистическия режим и съветското господство, останал известен в историята като Унгарското народно въстание.

Сайтът desebg.com припомня събитията от 1956 г. въстанието започва с демонстрация на студенти от Техническия университет, които обявяват исканията си в 16 точки, сред които изтегляне на съветските войски от Унгария, провеждане на свободни избори, свобода на словото и печата, сваляне на паметника на Сталин и др.

Демонстрацията преминава през центъра на Будапеща, към която се присъединяват много граждани. Студентите са задържани, когато се опитват да влязат в сградата на радиото, за да се излъчат исканията им.

Хората от вън настояват студентите да бъдат освободени, но части на унгарската Държавна сигурност открива стрелба.

Бунтът се разраства и обхваща цялата страна, а правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на ДС. Импровизирани съвети изземват контрола над общините от управляващата Унгарска работническа народна партия и поставят политически искания.

Новото правителство начело с Имре Наги формално разпуска ДС, обявява желание да се изтегли от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.

Унгарският премиер Наги обявява, че режимът ще бъде заменен от многопартийна система. На 1 ноември той обявява, че Унгария излиза от Варшавския договор и призовава за помощ от ООН.

Първоначално съветското ръководство в Москва обявява готовност да изтегли съветските войски от Унгария, но Политбюро на КПСС променя намерението си решава да смаже със сила надигналите се срещу режима унгарци.

На 4 ноември съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември 1956 г.

Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци.

Имре Наги е арестуван въпреки обещанията, че няма да се посегне на живота му е екзекутиран две години по-късно, а достъпът до мястото, където е погребан, е забранен до 1989 г.

Масовите арести и преследвания продължават месеци след смазването на Унгарското въстание. До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Въпреки, че съветската агресия е осъдена Западът не реагира твърдо, опасявайки се да не се предизвика военен конфликт.