Преди 31 години, на 10 ноември 1989 г., пленум на ЦК на БКП приема оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков, който се оттегля от властта след 33 години след натиск на Москва.

Принудителната му оставка е подадена пред Политбюро на ЦК на БКП предходния ден – 9 ноември, когато пада и Берлинската стена, но върхушката на комунистическата партия информира обществото за нея едва, след като тя е гласувана.

Живков, който по това време е 78-годишен, се съгласява да подаде оставка сред серия от интензивни срещи между 6 и 9 ноември с тогавашния съветски посланик Виктор Шарапов, като той има същата съдба, както всички останали наместници на Кремъл в България – да бъдат утвърждавани и заменяни от Москва.

На негово място е определен верен на руснаците човек от БКП – тогавашният министър на външните работи Петър Младенов като идеята е комунистическия режим да се преутрои, както това се опитват да направят в СССР, но скоро става ясно, че тоталитарната система не може да бъде запазена и БКП да продължи да управлява еднолично.

Живков се оттегля с уговорката да няма репресии срещу семейството му, оставяйки напълно фалирала държава – близо 11 млрд. долара външен дълг, който вече не може да бъде изплащан и 26 млрд. лева вътрешен дълг, натрупан през последните няколко години от управлението му, за да се запълват финансовите дефицити във всички сектори. Българите усещат мащабите на банкрутиралото управление на БКП начело с Живков през есента на 1990 г., когато всичко от магазините изчезва, а цените се показват шоково. Дълговете на тоталитарната комунистическа власт начело с Живков са изплатени от българите през 2015 г.

Сайтът desebg.com припомня фактите отпреди 31 години с поредицата „Как се стигна до 10 ноември 1989“, която е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография“.

В част 1 – „маньовърът” на генералния секретар на БКП година преди 10 ноември 1989 г., с мнимата му оставка, отхвърлена от Политбюро, препотвърдило несменяемостта на Живков.

В част 2 – намеренията на Живков за поредни рокади в правителството през есента на 1989 г. и конфликта му с министъра на външните работи Петър Младенов.

В част 3 –  събитията от началото на ноември 1989 г. и неколкократните срещи между Живков и съветския посланик Виктор Шарапов, довели до принудителната оставка на генералния секретар на БКП.

В част 4 – събитията, разиграли се на 8 и 9 ноември 1989 г. по принудителното оттегляне на Тодор Живков след натиска от Москва.

В част 5 от поредицата „Как се стигна до 10 ноември 1989 г.” се представят събитията от Ноемврийския пленум през 1989 г.