|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Черната скала – спомен за безследно изчезналите след "революционния плам" на 9-ти септември в Самоковско ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 14 Септември 2020 13:59

alt

 

Не са малко местата в България, които пазят спомена за ужасни избивания на невинни българи без съд и присъда от комунистическия режим в първите месеци след 9 септември 1944 г.

Едно от тези паметни места е Черната скала в Рила, историята на която припомня desebg.com.

Завесата на масовото избиване в Самоковско през есента на 1944 г., извършено в резултат на „революционния изблик” на дошлите на власт със съветската окупация на страната комунисти, е повдигната от родения през 1934 г. в Самоков журналист Георги Манов.

През 1988 г. той започва да събира спомените на близки на безследно изчезналите преди повече от четири десетилетия жертви.

Дори и в края на тоталитарната власт на БКП хората се страхуват да говорят открито за безчинствата на комунистите непосредствено след 9 септември 1944 г.

Георги Манов успява да убеди своите събеседници да преодолеят този страх и да споделят с него онова, което знаят за ширещата се в Самоковско мълва за безследно изчезналите през есента на 1944 г.

Журналистът установява и съставя поименен списък на над 50 мъже от Самоков и близките села Бели Искър и Белчин, които стават жертва на новата „народна власт”.

Почти всички от тях са заможни хора – собственици на мандри и фабрики за обработка на дървесина, търговци, селски стопани с ниви и гори, животновъди.

Комунистите в Самоковско действат мигновено и ги ликвидират без съд и присъда.

Лобното място на жертвите се оказва природната местност Черната скала, която се намира на около един част път пеша от Боровец по пътя за хижа Заврачица.

Разстоянието от върха на скалата до каменистото ѝ подножие е внушително – 135 метра пропаст след отвесен скат.

Журналистът записва повече от една дузина спомени на различни свидетели. Единият от тях посочва:

„През лятото на 1944 г. и на 1945 г. ходех с други деца – воловарчета от село Радуил, нагоре по коритото на река Сливница, та чак до черната скала. И насетне, като ловец, пак съм ходил. През пролетта на 1945 г. идеше смрад. Беше завардено. Като се заесени, се виждаха тук-там човешки кокали. На едно место – два черепа из камънаците в реката намерихме. Единият имаше дупка, кръгла, като от куршум, отзад – на тила. После човек от кметството беше ходил да събира кокалите и черепите, а къде ги е заровил – никой не знае. Един нашенец случайно станал свидетел как са бутали хората от връх скалата.”

В Самоковско се знаят и имената на убийците. Георги Манов отделя място и на тях:

„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.

Журналистът допълва:

„Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях.”

След рухването на тоталитарния комунистически режим Черната скала се превръща в символно място. Там, както и на много други места от политическата опозиция в СДС организират шествие, което събира стотици хора, жадни да научат истината и да почетат паметта на невинните жертви.

Днес там се издига голям метален кръст, символ на човешкото страдание, причинено от убийци, оръдия в ръцете на антибългарската комунистическа партия.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов