|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Първите свободни избори, които бившите комунисти фалшифицираха ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Сряда, 10 Юни 2020 14:43

alt

 

На днешната дата 10 юни преди 30 години се провеждат първите свободни избори след краха на тоталитарната комунистическа система в България. Сайтът desebg.com припомня някои ключови моменти от този период.


Вотът е свободен, но не и честен

Вотът е свободен, но не и честен. По това време цялото управление продължава да е в комунистически ръце на прясно трансформиралата се БКП в БСП (април 1990 г.). Тя управлява с първото правителството на човека на Москва Андрей Луканов.

Срещу доскорошните комунисти се изправя Съюза на демократичните сили, който обединява опозиционните партии и организации.

Пропагандната машина работи с пълна пара за БКП/БСП, а кабинетът на Луканов наема за извършване на социологическите прогнози източногерманската социологическа агенция „Интерфакс” за 200 000 щатски долара при условие, че на практика управлението е фалирало, а самият Луканов налага мораториум върху пращанията по натрупания от комунистическия режим външен дълг от близо 11 млрд. долара.


Скрити зависимости

За председател на ЦИК е избран юристът Живко Сталев (синът му Стоян Сталев е вписан в демократичните среди на СДС като съветник и впоследствие дипломат, но по-късно е разкрит като агент на ДС), а секретар на ЦИК е съдията Димитър Попов, осъдил на смърт младеж за извършване на хулигански действия на гроба на Людмила Живкова (след катастрофалното управление на кабинета Луканов именно Димитър Попов е наложен като министър-председател на т. нар. програмно правителство, в което влизат представители на БСП, СДС и казионния БЗНС).

Изборите за 7-мо Велико Народно събрание, които се провеждат в два тура (10 юни и 17 юни), са манипулирани с около 500 000 гласа в полза на БСП в избирателни райони, в които всъщност бившите комунисти губят. 200 000 бюлетини пък са обявени за недействителни.


СДС признава изборите, Желев е освиркан

Първоначално, след първия тур на 10 юни, тогавашният лидер на СДС Желю Желев заявява на многолюден митинг на опозицията, че изборите са започнали с машинации и са завършили с машинации.

Три дни след първия пот обаче СДС признава изборите, а Желев е освиркан.

В изборите участват рекордните за периода след политическите промени 6 976 620 гласоподаватели. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2% (бившите комунисти получават 2,8 млн. гласа, а СДС – над 2,2 млн.), ДПС – 5,75%, казионният БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%.

В народни представители изражението за БСП е, че печели мнозинство от 211 депутата, СДС има 144 депутати, ДПС – 23, а казионния БЗНС – 16.


Държавна сигурност с двама лидери на партии в 7-то ВНС

Лидерите на ДПС и казионния земеделски съюз Ахмед Доган и Виктор Вълков впоследствие се оказват агенти на Държавна сигурност.

В архивите на Държавна сигурност е запазена стенограма от среща на ръководния състав на МВР-ДС от януари 1990 г., в която тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген. и дългогодишен щатен служител на ДС Любен Гоцев заявява, че в министерството, в което тогава се извършват невиждани съкращения, трябва да останат единни, ако „искаме на предстоящите избори да спечелим с мнозинство”, както и става.

Малко по-късно Гоцев е избран за шеф на предизборния щаб на БСП, а след изборите е назначен за посланик, но остава една от ключовите фигури в БСП и в задкулисието на прехода, като е свързан с прохождащите тогава силови групировки.

 

alt

 

Обявяването на  окончателните изборни резултати от парламентарния вот през 1990 г. се забавя от ЦИК с дни, а те така и не са обнародвани в „Държавен вестник”.  Чак през март 1991 г. 7-то ВНС приема решение, че изборите от 1990 г. са „законни и честни”. Впоследствие става ясно, че оригиналната дискета с данните от изборите в ЦИК е била загубена.


Студентската стачка и Градът на истината

След първия свободен вот през 1990 г. голяма част от обществото обаче е изключително разочаровано, защото България става страната от бившия съветски блок в Източна Европа, в която сменили само името си комунисти печелят изборите. Мнозина избират пътя на емиграцията и напускат страната.

Веднага след вота хиляди души обявяват гражданско неподчинение в знак на несъгласие с фалшифицираните. Студентите окупират Ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и обявяват безсрочна стачка.

 

alt

 

В пространството между президентството, партийния дом и БНБ се ражда града на истината. Студентите настояват за оставката на председателя/президента Петър Младенов от БСП заради лъжата, изречена от него, че не е казал репликата „По-добре е танковете да дойда” на митинга на 14 декември 1989 г., когато протестиращите искат отмяната на чл. 1 от Конституцията, провъзгласяващ ръководната роля на БКП.

Студентската стачка и Града на истината принуждават Младенов да си подава оставката. През август 1990 г. доминираният от бившите комунисти парламент избира за президент лидера на СДС Желю Желев.


Поредният компромис на СДС

СДС пък прави компромис за вицепрезидент да бъде избран ген. Атанас Семерджиев, човек на Москва и партията, дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА и първи зам.-министър на отбраната по време близо три десетилетия при комунизма, член на ЦК на БКП.

Същият Семерджиев е спуснат в началото на 1990 г. за министър на вътрешните работи и той утвърждава документа за незаконното прочистване на архивите на Държавна сигурност тайно от опозицията и обществото, акт, чрез който бившата компартия запазва контрола върху голяма част от агентурния апарат на ДС през годините на прехода и го поставя в зависимост.


Пировата победа на БСП води до гладната Луканова зима

„Победата” на БСП на изборите преди 30 години обаче е пирова. Преименуваните комунисти, обещавали предизборно „сполука”, докарват страната до поредната тежка икономическа катастрофа, останала в история като гладната Луканова зима – с празни магазини, шокови цени и тежки дългове.

 

alt

 

Луканов е принуден в края на ноември 1990 г. да подаде, а БСП успява да изкуши СДС да влезе със свои представители в т. нар. програмен кабинет на Димитър Попов вместо да се тръгне към предсрочни избори и така опозицията допуска поредната тактическа грешка (в кабинета Попов от СДС са вицепремиер Димитър Луджев, финансов министър Иван Костов и Иван Пушкаров, министър на индустрията и търговията).

 

Главна прокуратура: Изборите през 1990 г. са фалшифицирани

През 1997 г. след продължителна проверка на документацията от парламентарните избори през 1990 г. Главна прокуратура обявява официално, че изборите са били фалшифицирани. Констатацията на държавното обвинение обаче е направена 7 години след първия вот и няма реални последствия.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов