След продължително боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст почина големият български емигрант, хуманист и благодетел Димитрий-Иван Евстатиев Паница, научи  сайтът Държавна сигурност.com.

През последните 21 години Дими, както го наричат приятелите му, беше неуморим инициатор на десетки обществени инициативи и един от българските емигранти, който допринесе за развитието на България в прехода към демокрация.

Дими Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София. Напуска България през 1948 г. Зрелите си години прекарва  между Западна Европа и Съединените Щати. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ, където през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс Дайджест”.

През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.

След политическите промени в България Дими Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България” (1991).

Основната цел й цел е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж. Главните програми на Фондацията са: „Социален комплекс „Св. София”, който е първата програма в България в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество”, включваща учредяването на Джуниър Ачийвмънт, България, програми за журналистически обмен на Балканите, програма „Студентски дискусионни клубове”.

Фондацията му основа първите  журналистически награди „Паница”, които имаха 10 издания, а след това учреди награда „Гражданска доблест”.

Дими Паница е сред основателите и е член на Настоятелството на Американския университет в България. Първата университетска колекция от книги, която е дала основите на библиотеката на АУБ през 1992 г., също е закупена и дарена лично от г-н Паница. Освен това, чрез средства, дарени от г-н Паница, всяка година университетът дава стипендии на първокурсници и настоящи студенти, които са в неравностойно семейно положение. През май 2001 г. той беше удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза” на университета.

И в последните дни от живота си Дими Паница беше отдал на подкрепата на висшето учебно заведение в Благоевград, подготвяйки честването на 20-годишнината от основаването му през октомври тази година, което не успя да дочака.

Дими Паница беше почетен член на Българската академия на науките, но през март 2010 г. се оттегли след оповестяване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност в БАН. „Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", написа тогава той в писмото си до председателя на БАН.

Дими Паница е член на Международния институт за стратегически изследвания (Лондон), на Англо-американската пресасоциация (Париж), на френската Фондация за бъдещето, на Института за демократизация в Източна Европа (Вашингтон), на Института за пазарна икономика (София).

Той е член на Съвета на международната Награда за гражданска смелост (Ню Йорк) и член на Съвета на новоучредената „Балканска фондация за децата и младежта”.

През 2000 г. беше отличен с най-високия български граждански орден, „Стара Планина”, I-ва  степен.

Провъзгласен за Кавалер на ордена на Почетния легион на Френската република (2005) за професионалните му заслуги и приноса му за развитието и укрепването на гражданското общество.

Дими Паница е първият българин, удостоен с най-високото отличие на един от най-старите английски университети Кингс колидж в Лондон – „Почетен настоятел“, за заслуги към развитието на журналистиката и гражданското общество.

През 2005 г. в България той основа Института за изследване на близкото минало, чиито издания запълват празнотата в изследванията за комунистическата ера в България.

Дими Паница е и един от първите хора, които подкрепиха сайта Държавна сигурност.com след стартирането му през януари 2011 г.

Поклон пред светлата му памет!

Сайтът Държавна сигурност.com поднася своите съболезнования на семейството и близките му.