Днес, 11 април е международен ден на политическия затворник. В България тази дата не се отбелязва официално. Това не ни пречи да си спомним за онези мъже, които след 9 септември 1944 г. заплащат със свободата си, а някои и с живота си за своите убеждения, противоречащи на установената с Червената армия комунистическа власт.

След имената се нареждат тези на:
министър-председателя Константин Муравиев – осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор и останал в затвора Белене до 1961 г.;
водача на земеделската опозиция Никола Петков – арестуван и осъден на смърт при монтиран съдебен процес през 1947 г. и убит;
социалдемократа Кръстьо Пастухов – осъден на 5 години затвор през 1946 г. и убит в Сливенския затвор;
бившия депутат и министър на външните работи Атанас Буров –  осъден на 20 години лишаване от свобода и починал в Пазаджишкия затвор през 1954 г.;
основателя на Независимото дружество за защита правата на човека Илия Минев – престоял в комунистическите лагери и затвори общо 33 години;
пастор Харалан Попов – излежал 13 години в комунистическите затвори заради вярата си до освобождаването му през 1961 г.;

Васил Узунов – член на българските национални легиони, арестуван през 1948 г., когато е 20-годишен и осъден на смърт за ръководител на „нелегална организация”, прекарал в комунистическите затвори общо 28 години;
отвлечения от Дания през 1974 г. български политически емигрант Борис Арсов, призовал за забрана на БКП и казионните организации, осъден на 15 години затвор и убит за отмъщение от ДС в Пазарджишкия затвор;
писателя и журналиста Георги Заркин – осъден на 8 години затвор и убит в Пазарджишкия затвор през 1977 г.;
Стефан Вълков – участник в Асеновградската конспирация, осъден на 20 години затвор;
Георги Константинов – анархист, осъден на 20 години затвор за опита за взривяването на паметника на Сталин в София, от които излежава 10 години;
Алфред Фосколо – осъден през 1968 г. на 15 години затвор за разпространението на позиви, призоваващи приобщаването на България към Европа;
свещеник Димитър Амбарев – арестуван през 1975 г. по обвинение, че се е заканил да взриви паметника на Альоша в Пловдив, реабилитиран през 1984 г.;
Володя Наков – осъден за открито писмо до западни лидери с желание да емигрира заради комунистическия режим в България и почитал след садистичен побой в Пазарджишкия затвор през 1986 г.;

Сабри Искендер, секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – арестуван и изпратен в Белене без съд и присъда по време на „възродителния процес”, осъден на две години затвор, а след това изселен, екстрадиран от България през 1989 г.;
и още хиляди други.

Освен, че изгражда концлагерна система по съветски образец в периода 1944-1962 г. управлението на БКП поддържа до 1990 г. следните места за лишаване от свобода:

• Окръжен затвор в Бургас;
• затвор в Бобовдол;
• затвор в Белене;
• затвор за непълнолетни (в Бойчиновци и Подем, Плевенско);
• Окръжен затвор във Враца;
• Окръжен затвор във Варна;
• Военни затвори (дисциплинарни батальони в София, мина Бухово, с. Медникарово, Старозагорско, край с. Чернево, Варненско);
• Окръжен затвор в Ловеч;
• Окръжен затвор в Плевен;
• Окръжен затвор в Пазарджик;
• Окръжен затвор в Пловдив;
• Софийски централен затвор;
• Затвор за жени в Сливен;
• Окръжен затвор в Стара Загора;
• Закрити затвори.

Поклон пред паметта на политическите затворници и страданията им!