Будните граждани на Ловеч за 24-ти пореден път ще почетат паметта на жертвите на комунистическия лагер край града, известен като „Слънчев бряг”. Традиционното поклонение ще се състои на 29 март 2014 г., събота, като походът до лагера край града ще тръгне в 10 ч. от центъра на Ловеч.

Събитието е уникално за страната по отношение на съхранението на паметта на жертвите на комунистическата диктатура и е едно от малкото, които вече 24 години ловчанлии провеждат всяка година без прекъсване. Поклонението, превърнало в традиция, се организира от местния Съюз на демократичните сили и освен жители на Ловеч и околността в него участва гости от София и други градове и села на страната, почитащи жертвите на тоталитарното управление на БКП.

В инициативата участват и свещеници от Ловчанската митрополия, които отслужват панихида на каменната кариера до някогашния лагер на смъртта.

И тази година сайтът desebg.com ще ви направи съпричастни към поклонението в събота със специален репортаж от мястото на събитието.

Създаването на концлагера край Ловеч става през август 1959 г. със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, пред което тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков докладва за прехвърлянето на близо 170 лагеристи от току що закрития лагер на остров Персин до Белене в трудова група до каменна кариера край Ловеч.

Така е поставено началото на концлагерът, в който за кратко време са въдворени най-малко 1500 души, определени от комунистическия режим като противници на властта. От 1961 г. женската част на лагера е преместена на каменна кариера край с. Скравена, Ботевградско.

Отговорник за двата лагера е тогавашният зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, считан за дясната ръка на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков в Държавна сигурност. По устни указания на Спасов в лагера е утвърден садистичен режим без правила, с убийствени норми за изкопаване на земна маса и камъни, занижено хранене на лагеристите, всекидневни побоища и издевателства над въдворените. Най-малко 151 души намират смъртта си там, а по указания на ген. Спасов труповете на убитите не се предават на техните близки, а тайно са заравяни на остров край Белене.

Лагерът нарицателно е наричан „Слънчев бряг”, отъждествявайки въдворяването на хора в него с изпращане на почивка на едноименния черноморски курорт. На много от убитите пък са издавани фалшифицирани смъртни актове с вписване причините за смъртта „слънчев удар”.

През април 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП е принудено за закрие лагерите, след като стават известни убийствата в него. Решението за закриването е взето тихомълком от висшето ръководство на БКП и не му е дадена гласност. Живков прави всичко възможно да спаси от наказание Мирчо Спасов и дори го издига в ръководния апарат на партията.

През март 1990 г. Главна прокуратура образува следствие за убийствата в концлагерите край Ловеч и Скравена. Като подсъдими са привлечени о.р. ген. Мирчо Спасов, началникът на лагера Петър Гогов, отговорникът по Държавна сигурност в лагера Николай Газдов и надзирателката Юлияна Ръжгева.

Прокуратурата на въоръжените сили ги изправя на съд по обвинение в 14 убийства, а главният прокурор Иван Татарчев иска смъртни присъди за подсъдимите. Съдебният процес, започнал през лятото на 1993 г. е спрян малко след това след смъртта на Мирчо Спасов.

Делото срещу останалите подсъдими дълго време се протака. През 2006 г. Върховният касационен съд го прекратява поради изтекла давност.

Вижте повече за лагера край Ловеч в документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Секретното дело за лагерите”.

Разследване за престъпленията на комунистическия режим в концлагера „Слънчев бряг” може да прочетете – тук.