|
На 1 февруари 2014 г. за четвърти пореден път в България беше отбелязан Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. С над 50 снимки сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от поклонението в София, състояло се пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК. Снимките са на журналиста Христо Христов.
Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България бе отбелязан с гвардейски почести.
На стената на Мемориала: Снимка и стих от убития в затвора в Пазарджик през 1977 г. Георги Заркин, журналист и поет, подписвал някои от своите произведения с литературния псевдоним Рилски бор.
Президентът (1990-1996) Желю Желев преди началото на церемонията. По негово предложение и на Петър Стоянов през 2011 г. кабинетът на ГЕРБ прие 1 февруари да се отбелязва официално като Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България.
Знаме, което напомня за горяните – хората, оказали най-продължителната въоръжена съпротива (до 1954 г.) срещу комунистическия режим в страните от Източния блок.
Лъчезар Тошев (вляво), бивш депутат от СДС и член на ПАСЕ, по чиято инициатива в Асамблеята бе открита процедура за международно осъждане на престъпленията на комунизма.
Жена поставя цветя на стената на Мемориала в памет на свои близки.
Мъж отправя молитва в памет на свои близки, пострадали от комунистическия режим.
Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните „Памет”, заедно с неин близък търсят име на една от хилядите жертви, изписани на стената.
Гвардейци в очакване на церемонията за поднасяне на венци.
Григор Симов, политически затворник с три опита за бягство от НРБ. Осъден за „шпионаж” на 8 години затвор, а след това и на 3 години и половина за подготовка за създаване на противодържавна организация. В комунистическите затвори прекарва 13 г. и още година и половина изселване заради „Открито писмо – апел” за защита на човешки права в България, изпратено до Виенската конференция през 1986 г.
Петко Огойски (вдясно), земеделец, публицист, бивш политически лагерист от „Белене”, депутат в 7-то Велико Народно събрание.
Никога досега от 2011 г., когато официално се отбелязва 1 февруари събитието не е отразявано от толкова телевизии, както тази година.
Тазгодишното честване на Деня на жертвите на комунистическия режим събра значително повече граждани от предходните години.
Изглед към множеството, събрало се пред параклиса „На всички български мъченици” и мемориалната стена.
Военен отдава чест на президента Желю Желев, който си тръгва след основните изказвания.
Опит за провокация: младежи се появяват малко след началото на церемонията с плакати на Александър Стамболийски, Гео Милев, Никола Вапцаров, Вела Пеева и Райко Даскалов, убити преди 9 септември 1944 г. Гражданите бързо ги отпращат с викове „Махнете се оттук! Това е провокация! Вървете на „Позитано” 20!”
Касим Дал от Народна партия „Свобода и достойнство”, един от политиците, уважили поклонението.
Режисьорът Атанас Киряков, автор на филми за лагерите и репресиите на комунистичесикя режим, както и за горяните.
От ляво на дясно: ген. Аню Ангелов – бивш военен министър, Андрей Ковачев – евродепутат (ГЕРБ/ЕНП), Лиляна Друмева – председател на Съюз на репресираните „Памет”. На по-заден план вляво от Ковачев е заместник-председателя на СДС Любен Петров, а до него е общинският съветник и председател на софийската организация на ДСБ Вили Лилков (с тъмните очила).
Видеостената край параклиса, на която бе излъчено видеобръщението на президента Росен Плевнелиев.
Зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов подчерта в словото си, че като граждани на обединена Европа, „трябва да си припомним решението на Европейския парламент за осъждане на комунизма и за съхраняване на паметта на неговите жертви. Трябва да помним и да почитаме жертвите и страдалците, защото иначе, през ХХI век, може отново да бъдем изправени срещу словото на омразата”.
Евродепутатът Андрей Ковачев заяви, че „както ние искаме от Република Македония да се спре с манипулациите и фалшификациите на историята и да се обединим около истината и фактите, така и ние би трябвало в нашата страна да направим това – да се обединим около истината за комунистическото минало, защото тя не е нито лява, нито дясна”.
Режисьорът Евгений Михайлов от движение „22 септември” също уважи поклонението. Той също бе поканен на трибуната откъдето заяви, че от името на движеното чрез ГЕРБ в Народното събрание в петък е внесен законопроект за отпадане на давността срещу престъпленията на комунизма, но новината не е била отразена от нито една от по-големите медии.
Тивериополският епископ Тихон – председател на църковното настоятелство на катедралния храм „Св. Александър Невски” и Мустафа Избищели – районен мюфтия на София, един до друг по време на церемонията.
Един от протестиращите срещу кабинета Орешарски стоя неизменно на трибуната с плаката си.
Президентският венец в почит на жертвите на комунизма.
Тивериополският епископ Тихон направи неочаквано признание: публично изрази неудобството си да застане пред публиката от факта, че голяма част от ръководството на Българската православна църква се е оказало с досиета. Той обаче посочи, че жертвите на комунизма, сред които и много свещеници, не могат да бъдат забравени и в ден като този в различни православни храмове в страната се отслужват панихиди в тяхна памет.
Множеството ръкопляска на изказването на епископ Тихон.
Председателят на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. Драго Михалев припомни, че репресираните са отбелязвали 1 февруари – деня, в който през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на първи и втори състав на „народния съд” срещу елита на България и в годините преди 2011 г., когато Министерският съвет тази дата да се чества официално.
Районният мюфтия на София Мустафа Избищели подчерта в изказването си, че българските граждани независимо от религията, която изповядват, са се съпротивлявали на режима и днес трябва да се обединят от стремежа да живеят свободно и толерантно.
Жена държи в ръцете си последното писмо на свой близък и снимката му, загинал през 1953 г.
Отец Петко Вътов, представител на Католическата църква, също произнесе слово в памет на жертвите на комунистическия режим, сред които има и много католически свещеници.
„Истината ще ни направи свободни”, заяви пастор Николай Неделчев, председател на Евангелските църкви в България.
От ляво на дясно: Репресираният от комунистическия режим отец Димитър Амбарев, , отец Петков Вътов от Католическата църква, Тивериополският епископ Тихон – председател на църковното настоятелство на катедралния храм „Св. Александър Невски” и Мустафа Избищели – районен мюфтия на София, един до друг по време на поклонението в Деня за признателност и почит на жертвите на комунизма.
Човекът – плакат, познато лице от протестиращите срещу кабинета Орешарски.
От ляво на дясно част от политическите затворници и емигранти при комунизма, инициирали тазгодишното честване: Александър Димитров, Никола Алтънков, отец Димитър Амбарев, Петър Бояджиев, Алфред Фосколо, Аладин Садък и Владимир Гошев.
Владимир Гошев от с. Кортен, политически затворник при режима на БКП.
Аладин Садък, политически затворник по време на комунизма.
Неджедин Хак от Добрич, политически затворник, съден за съпротива при „възродителния процес”. Един от учредителите на ДПС, предоверирил се на Ахмед Доган при избора на председател на партията без да знае за агентурното му минало.
Алфред Фосколо, българин с френски корен, осъден от режима през втората половина на 60-те години за разпространение на призив България да се присъедини към свободна Европа.
Александър Димитров, един от малкото студенти в Софийския университет, който през 1968 г. открито се обявява против смачкването на Пражката пролет, в резултат на което е осъден от режима. Съкилийник на Едуард Генов.
Преследваният по време на комунизма отец Димитър Амбарев, а зад него е политическият затворник Димитър Пенчев, емигрант във Франция и депутат от БЗНС в 7-то Велико Народно събрание.
Представители на протестиращите студенти призоваха репресираните от комунистическия режим да не престават да разказват на младите поколения за преживените от тях престъпления и припознаха в днешното управление наследения манталитет на БКП и Държавна сигурност.
Млад участник в събитието със знамето на Украйна, където гражданите и опозицията протестират срещу отнетото им право за европейски избор, вместо избраната от властта зависимост от Русия.
Христо Марков, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание, търси името на жертва, изписано на мемориалната стена.
Живеещата в Париж Мона Фосколо (вдясно), дъщеря на политическия затворник Алфред Фосколо, е довела двете си деца за поклонението на 1 февруари. Мона Фосколо е френски политолог, автор на преведеното миналата година критическо изследване, посветено на Георги Димитров.
Гвардейци връчват венец от името на президента, церемония, с която завършва поклонението пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим.
Само на desebg.com вижте репортажrте от честването на 1 февруари през:
|
