На 5 март 1953 г. на 74-годишна възраст в Москва издъхва съветският ръководител Йосиф Висарионович, известен в света като Сталин. Днес се навършват 60 години от смъртта му.

По времето на култа към личността му той е наричан „бащата на народите”, а години по-късно някои изследователи ще го определят като един от най-масовите убийци през XX век. В тази зловеща „класация” той държи второ място с 40 млн. загинали или изтребени в резултат на близо 30-годишното му управлението (1924-1953) след китайския ръководител Мао Дзъдун с 50 млн. души и изпреварвайки Хитлер с 20 млн. души.

България има злощастната съдба да попадне под съветско влияние именно в апогея на властта на Сталин малко преди края на Втората световна война. Това е времето, в което той е представян като победителят на нацистка Германия, но престъпленията му срещу собствения руски народ и други нации стават известни по-късно.

Идването на власт на Българската работническа партия (комунисти), чиято членска маса в началото на 1944 г. наброява едва 2000 души, става благодарение на Сталиновата политика. Българската нация плаща жестока цена – избит е политическият елит, ликвидирана е опозицията чрез измислени съдебни процеси, направлявани от специално изпратени в София съветски съветници от НКВД, в българското общество е посят за години напред страха от червения терор.

Всичко това става с благословията и по нареждане на Сталин, до когото лидерите на БКП се допитват постоянно. Сталин не търпи и най-малките знаци за несъгласие - убийството на висшия партиен функционер Трайчо Костов и преследването на „врага” сред партийните редици в края на 40-те години и началото на 50-те години в България се провежда по негова изпитана рецепта.

Налагането на тоталитарната система на управление в България БКП прави, следвайки сляпо Сталиновата политика – национализация, отнемане на частната собственост и земята.

Култът към неговата личност в България намира изражение в преклонението на комунистическата власт още приживе – Варна е прекръстена на град Сталин (в периода 1949-1956), най-високият български връх Мусала също е преименуван на Сталин (в периода 1949-1962). Името Сталин носят десетки заводи, фабрики, улици и училища в България. Рождената му дата 21 декември се чества официално, а след смъртта на съветския вожд е ден на траур.

Писателят Георги Марков е оставил едно от най-точните определение за ролята на Сталин в съдбата на България в своите „Задочни репортажи”:

„Сталин беше този, който превърна нашата България в добре организиран съветски затвор. Сталин беше този, който прогони завинаги щастливото предчувствие, безгрижието и волността на моето поколение, който отрови нашето бъдеще и ни направи роби на най-примитивен и брутален феодализъм.”

Смъртта на съветският диктатор преди 60 години отваря пътя към властта на един малко известен по това време функционер на БКП – Тодор Живков. Той най-добре от всички партийни ръководители в България се ориентира в новата посока на вятъра, задухал от СССР и яхва вълната на борбата против култа към личността. В Съветския съюз следва период на десталинизация, през който Живков се утвърждава като едноличен партиен и държавен ръководител в един от най-верните сателити на Москва.

Какво се случва през периода на десталинизация в България, какво крият още архивите за него и какви поуки могат да бъдат извлечени? Отговор на тези въпроси ще даде съвместна инициатива на комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”. Двете държавни институции работят по подготовката на специална изложба, документален сборник и научна конференция, които ще бъдат реализирани в следващите месеци.

Интервю за съвместния проект с председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов четете тук.

Интервю по темата с председателя на Държавна агенция „Архиви” доц. Мартин Иванов четете тук.