Документална изложба, посветена на 120 години от рождението на големия интелектуалец и творец Райко Алексиев, беше открита в сряда в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Убийството на Райко Алексиев е за едно от най-големите престъпления на комунизма, защото е много страшно, когато се убиват журналисти, особено когато се убиват истински журналисти”, заяви директорът на националната библиотека проф. Боряна Христова при откриването на изложбата.

Изложбата е организирана по идея на Националния литературен музей, с участието на Държавния архив в Пазарджик и националната библиотека преди всичко, за да припомни многостранното творчество на Райко Алексиев.

„Райко Алексиев е в този национално престижен ред на неудобните, низвергнатите, политически репресираните. Идеята е да го покажем в целия му блясък на многостранно надарен талант. Затова изложбата е подготвена като за класик”, посочи Катя Зографова, директор на Националния литературен музей.

Експозицията показва творецът не само като художник и писател хуморист, но и като обществено ангажирана личност, като обединяващо звено на различни творчески концепции.

Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 3 март 1893 г. Учи литература в Софийския университет, посещава извънредните курсове в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия.

Първата си самостоятелна изложба открива през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник.

Заедно с Александър Божинов и Димитър Подвързачов редактира сп. „Българан”, сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, „Литературен глас”, „Зора”, „Мир”, „Барабан”.

През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за 2-ро, 3-то и 4-то отделение, заедно с Димитър Подвързачов и педагога Марин Влайков. Председател е на Съюза на дружествата на художниците.

През 1932 г. създава, самостоятелно издава и редактира в. „Щурец”. Успява да привлече за сътрудници най-силните пера на съвремието – Елин Пелин, Добри Немиров, Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Матвей Вълев и др. Щедро предоставя място и за изява на карикатуристите Александър Добринов, Илия Бешков, Чудомир.

Автор е на няколко хумористични книги. Най-популярните му псевдоними са Fra Diavolo, Гуньо Гъсков, Козирог, Щурец.

Алексиев става жертва на безмилостното прочистване на България от свободомислещи интелектуалци, предприето от БКП веднага след 9 септември 1944 г. Пребит е до смърт на софийска улица заради карикатура на Сталин с брадва, от която капе кръв. Арестуван е на 10 септември 1944 г. в писателското кафене на бул. „Цар Освободител” и след изтезания е убит на 18 ноември 1944 г.

Шести състав на „народния съд” го осъжда посмъртно заради „антисъветска” и „прогерманска” пропаганда, процес по който са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Алексиев са били убити по-рано. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които се организират да клеветят, за да запазят себе си.

Публикуването на рисунки на Райко Алексиев, дори споменаването на името му, е забранено по време на комунистическия режим. Реабилитиран е след 1990 г.