Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” се запознаха с архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия и дейността на Централизирания архив за документите на тоталитарните служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата.

С нейно съдействие в четвъртък (31 октомври 2019 г.) в навечерието на Деня на народните будители групата от 30 студенти и научния им ръководител от Философския факултет, катедра „Публична администрация” посетиха Централизирания архив.

Там студентите бяха запознати с историята на процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, политика, възприета по различно време и във всички останали страни от бившия Източен блок.

У нас тази политика е утвърдена с приетия през декември 2006 г. с политически консенсус Закон за достъп и за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Създадената с него нова Комисия по досиетата функционира и до днес и в резултат на работата ѝ са огласени над 13 000 сътрудници на Държавна сигурност или на Разузнавателното управление на Генералния щаб, заемали или заемащи ръководни длъжности в страната след 10 ноември 1989 г.

Студентите първокурсници имаха възможност да се запознаят с функционирането на Централизиралия архив, изграден от Комисията през 2011 г., който е едно от най-модерните архивохранилища в страните от Централна и Източна Европа.

На младите хора бе представена и картотеката на бившата Държавна сигурност. Там те научиха по какъв специален ред са били регистрирани агентите на тоталитарните служби и по какъв начин днес се извършват проверките за принадлежност на лицата, заемали или заемащи ръководни постове, а именно при паралелно засичане на данните в картотеката, регистрите и самите досиета в архива.

Бе им разказно и за способите, по които чрез своя тоталитарен апарат комунистическият режим е разработвал своите обекти – граждани, които са били наблюдавани, разработвани или директно подлагани на репресии като са изпращани без съд и присъда в лагери, други в затвори, а трети като хора от мюсюлманското малцинство са принуждавани да се откажат от имената си и религиозните си обичаи.

На студентите бе представен и документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на ДС”, от който те научиха много подробности за трудностите при постигането на този декомунизационен процес и за опитите за блокирането му през годините.

Самите студенти споделиха, че досега не са имали възможност да научат в училище повече за този период от българската история.

Това е поредната група млади хора, които посещават Централизирания архив в Банкя от 2015 г. насам и да добият лични впечатления от архивното тоталитарно наследство и да запълнят вакуума от липсата на модерно изучаване на периода 1944-1989 г. в час по история.

Едва от тази учебна година учениците в 10 клас ще добият по ясна представа за тоталитарния режим, който за първи път ще го изучават в самостоятелен раздел. В учебните за първи път се обяснява и термина репресивен апарат.