Студенти, стипендианти на фондация „Конрад Аденауер”, водени от ръководителя на Софийското бюро на неправителствената германска организация д-р Марко Арндт, посетиха във вторник Централизирания архив за документите на комунистическите тоталитарни служби в Банкя и се запознаха с дейността на Комисията по досиетата.

Посещението на групата студенти, в Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е първото по рода си и е част от политиката на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП сред младите поколения.

Досега Архивът в Банкя е посещаван от представители на Европейската мрежа на комисиите, натоварени с архивното наследство на тоталитарните комунистически служби и представители на чуждестранни неправителствени организации, изследващи периода 1944-1989 г.

Интересът е породен и от факта, че фондация „Конрад Аденауер” подкрепя процеса на отварянето на досиетата в България още от началото на миналото десетилетие, а през последните няколко години активно съдейства за реализирането на различни граждански идеи, целящи знанието за комунистическия режим в бившия Източен блок да стигне до младите хора в училищата и университетите в страната.

Гостите, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Нов български университет и представители от фондация „Конрад Аденауер”, бяха посрещнати от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, от неговия заместник Айруш Хаджи и члена на комисията Екатерина Бончева.

Евтим Костадинов запозна студентите с продължителния процес на отваряне на досиетата в България, започнал с неуспешния опит на парламентарната комисия „Тамбуев” в 7-то Велико Народно събрание през 1990 г. и продължил с комисиите „Бонев” през 1997 г. и „Андреев” през 2001 г.

Акцент в презентацията му беше поставен върху приемането на сега действащия закон за досиетата, приет през 2006 г. Костадинов представи дейността на Комисията в нейните два мандата от 2007 г. досега.

Той подчерта трите основни функции на независимия държавен орган:

• събиране на едно място на архивите на тоталитарните служби от различните държавни институции и създаването на Централизиран архив за документите на ДС и разузнавателните служби на БНА;
• обявяване на принадлежност към тоталитарните служби на различни държавни и обществени длъжности, съгласно закона;
• изследователска дейност, популяризираща документите на тоталитарните тайни служби от периода 1944-1989 г.

Гостите можаха да видят в какви условия и окаян вид Комисията е получила сградния фонд, представляващ терен с две полуразрушени казарми в Банкя и етапите от последващото изграждане на Централизирания архив в Банкя, открит през 2011 г., който е едно от най-модерните архивни хранилища в страните от Централна и Източна Европа.

Днес той съхранява общо близо 14 линейни километра архивни материали или над 2 млн. документи, свързани изцяло с дейността на тоталитарните репресивни органи на БКП в периода 1944-1989 г. и съдържащи истината за 45-годишото управление на комунистическата партия.

За времето от съществуването на Комисията по досиетата от 2007 г. в нея са подадени над 14 600 заявления за запознаване с различни документи, читалнята й е посетена от над 9000 души, над 1000 журналисти и изследователи са работили по различни теми, над 6000 души са заявителите по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица.

За 7-те години от съществуването си Комисията е обявила принадлежността на над 8000 лица към тоталитарните служби с над 400 свои решения. Председателят й разказа и за опитите нейната дейност да бъде блокирана, чрез съда или направо да бъде закрита, каквото желание прояви БСП през декември 2013 г.

Студентите се интересуваха къде се намира България в процеса на отварянето на досиетата на комунистическите служби в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. Председателят направи паралел и разказа за международната дейност на Комисията, която е съучредител и член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с архивното наследство на тоталитарните служби, в която още влизат Германия, Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Стипендиантите поставиха въпроса за възможността институции и неправителствени организации да извършват предварителна проверка на свои членове или номинирани за различни постове кандидати. Членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева обясни, че през последните няколко години само някои от политическите партии използват този механизъм, известен още като „тиха лустрация”, предимно преди избори. Така например партии като ГЕРБ, ДСБ и „България на гражданите” са се възползвали от тези възможност, а освен тях и президента Росен Плевнелиев при назначаването на администрацията си и министрите от служебния кабинет, както и КТ „Подкрепа” и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Студент, завършващ право, попита дали прокуратурата реагира при нарушаването на Закона за досиетата и неизпълнението му, свързано с непредаването на определени архиви от различни съвременни специални служби. Евтим Костадинов обясни, че за съжаление няма такава реакция и това е принудило въпросът да бъде отнесен на най-високо държавно ниво – при президента.

Д-р Марко Арнд се поинтересува какъв е процентът на унищожените от ДС в началото на прехода документи? Беше му отговорено, че по времето на правителството на Андрей Луканов в МВР, което през 1990 г. се ръководи от ген. Атанас Семерджиев, започва тайна операция от обществото и политическата опозиция за прочистване на архивите. В резултат на нея са унищожени около 40 процента от досиетата, преди всичко свързани с агентурния апарат.

Екатерина Бончева обаче разясни, че не е вярна тезата, че с отварянето на досиетата не може да се научи цялата истина именно поради унищожаването на досиетата, тъй като при чистката през 1990 г. не са унищожени регистрите на сътрудниците и картоните в различните картотеки. Това дава възможност на комисията да установява принадлежност дори и при унищожени досиета, засичайки данните в регистрите и картотеките.

Студентите проявиха интерес и дали е потърсена наказателна отговорност за унищожаването на досиетата и някой е бил изправен пред съда. Беше им отговорено, че на съд са били предадени тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев и началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева. На първа инстанция те са осъдени ефективно на лишаване от свобода, но на втора съделбна инстанция делото е върнато за доразследване, след което прокуратурата вече не го е внасяла в съда.

Една от малкото ефективни присъди обаче за унищожаване на досиета е срещу последния началник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) ген. Владимир Тодоров за унищожаването на 10-томната разработка, водена срещу писателя Георги Марков, убит при операция на ДС и КГБ в Лондон през 1978 г. Материалите са заличени в през януари 1990 г. именно, за да бъдат прикрити следите на неговото политическо убийство, както и лицата разпоредели ликвидирането му и прекия извършител.

Гостите получиха възможност да разгледат Централизирания архив, където им беше разяснено система за архивиране и ползване на документите, ограничения достъп до тях.

В картотеката студентите можаха да се докоснат до една от най-секретните части от оперативния отчет на бившите тайни комунистически служби. Подробно им беше разяснено как ДС е водила отчет на сътрудниците и по какъв начин е систематизирала разработките срещу своите обекти.

Групата видя какво представляват и регистрите, в които последователно са завеждани сътрудниците на комунистическите служби.

„Впечатлен съм от това, което видяхме. Архивът е изключително модерен и функционален. Тук хората могат да се докоснат до огромната дейност, която Комисията върши и оставя незабелязана от обществото”, заяви д-р Марко Арндт.

Най-запалените стипендианти пък обещаха да подадат заявления до Комисия за ползване на архивни документи, които ги интересуват в читалнята на независимия държавен орган в централния й офис на ул. „Врабча” 1 в столицата.