През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е поставяла агентурния си апарат на първо място сред механизмите за постигане на поставяните й от Българската комунистическа партия задачи.

Още през 1947 г., когато Държавна сигурност се води дирекция към Главна дирекция на народна милиция в МВР са приети специфични изисквания за вербуването на агенти. Определен е начина за проучване на набелязаните лица и вътрешния ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Агентурният апарат – най-важното средство на ДС

Още в първите години след 9 септември 1944 г. при изграждането на агентурната мрежа на комунистическата власт в Държавна сигурност е разрешено ценните агенти да получават парични възнаграждения.

Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др).

Специфичните изисквания за работа са агентите са определяни с инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – „Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна". .

Подчертано е, че условие за успешната борба на ДС срещу "враговете на народа" е създаването на надежден и квалифициран надежден апарат".

Още в този начален период е въведена и забраната да не се създава агентура в БКП и нейните институти. Изключение прави оперативната необходимост при агентурното разработване на "трайчокостовисти и троцкисти" да се осъществява вербуването на членове на БКП по специален ред, изискващ разрешение от вишестоящото ръководство на МВР. Иначе на ДС е позволено да придобива агентура от "всички класи и слоеве на нашето общество".

В началото на 50-те години за първи път в устройствените документи на ДС, свързани с агентурата, е направено и разделение между видовете агенти. По това време те се делят на агенти, информатори и резиденти (вижте по-подробно рубриката "Агентурен апарат" в секцията "Системата ДС" на сайта). Впоследствие системата на агентурния апарат е развита и според основните документи на ДС за агентурата агентите, резидентите, съдържателите на явочни и конспиративни квартири са отделни видове секретни сътрудници.

Контрол върху агентурната мрежа

Контролът върху агентурната мрежа още в началния период след 9 септември 1944 г. е съществен въпрос пред ръководството на МВР и ДС. Архивните документи показват, че правилата за контролиране на агентурата постоянно са били изменяни в стремежа за налагане на определени правомощия по веригата на висшите ръководни лица в ДС.

В началото е въведено изискването  вербуването на агенти от определени среди да се извършва с разрешението на помощник-министъра по линия на дирекция "Държавна сигурност" в Главната дирекция на народната милиция и от зам.-директорите на ДС. Изискването се отнася за следните кръгове и лица:

• средите на чуждите поданици, работещи в дипломатическите представителства и консулства;
• за работа в чужбина;
• сред лицата, които заемат високо служебно и обществено положение (академици, големи специалисти, висши духовници, във войската от командир на дивизия нагоре и др.).
• сред членовете на БКП, които имат видно служебно положение в стопанския и административен апарат на страната.

Само със санкция на министъра на вътрешните работи се разрешава вербовка на признали се шпиони и други агенти на разузнаванията на капиталистически страни.

Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които ставата сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва или на патриотична основа или на компрометираща основа.

Забраното е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними. ДС обръща внимание, че успехът на работата с агентурата "зависи не само от удачния подбор и умелото извършване на вербовката на агентите, информаторите и резидентите, но и от правилното ръководство, възпитание и инструктаж на агентурата".

Едно от основните изискванията към оперативните работници е те да имат строго делови характер в отношенията с агентурния апарат. "В същото време тия отношения не могат да бъдат сухи, формални, казионни. Оперативните работници трябва да бъдат внимателни и отзивчиви към нуждите на агентурата, като поощряват материално преданите и добре работещи агенти", се казва в едно от най-ранните инструкции на ДС за работа с агентурния апарат.

Промени в работата с агентурния апарат в началото на 50-те години

През първата половина на 50-те години тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков издава серия от строго секретни заповеди, чиято цел е да се постови под строг контрол работата с агентурния апарат в период, в който в България се вихри шпиономанията, насадена от първия държавен и партиен ръководител Вълко Червенков.

По примера на Сталин в СССР в страната се извършват повсеместни чистки, като главното оръдие за наложената от висшето партийно ръководство политика за разправа с враговете на народната власт, включително и с тези с "партиен билет",  е Държавна сигурност.

В тези многобройни строго секретни заповеди на вътрешния министър се променят реда и категориите лица, изискващи разрешение за разработки, както и разрешенията за арести и воденето на следствие.

Критиката към Държавна сигурност заради агентурата

В този период ДС е критикувана от висшето партийно ръководство за липсата на надеждна агентура, което от своя страна води и до голямо напрежение в структурите на ДС и приемането на цяла серия от мерки за подобряването на работата са агентурата от ръководството на МВР.

ДС е критикувана за ниското ниво, на което се намира работата с агентурния апарат, за несериозния и формален подход, и за незадоволителното ръководство и възпитание на агентите.

Спусканите от ръководството на МВР мерки се изразяват в преглед на агентурния апарат и с цел "да се съкрати и очисти от всякакви предатели, двойници и негодни сътрудници".

В този период е възприето извършването на системни проверки за истинността на агентурните донесения. Едно от указанията е "да се предупреди агентурата, а така също и оперативния състав да не допускат ненужно обобщаване и украсяване на фактите, изисквайки в донесението да се излагат само истински данни и по възможност дословни изказвания".

През 1952 г. със заповед на вътрешния министър е утвърден строго секретен ред за агентурно-оперативните мероприятия в Първо управление на ДС (разузнаването). С него е определен реда и правата на началниците за извършването на вербовки в разузнавателното управление на ДС. Характерно е, документът посочва конкретни суми за възнагражденията на агентурата на разузнаването. До 500 лв. те се дават от началниците на отдели, а от 500 лв. нагоре от началника на управлението.

Промени в работата на ДС с агентурния апарат при Тодор Живков

ДС е подложена на критика за работата с агентурния апарат и след Априлския пленум на БКП, когато за първи секретар на Политбюро на ЦК на БКП е утвърден Тодор Живков. В началото на 60-те години тази критика е подновена с нова сила като акцентът е насочен към слабата дейност на ДС в "борбата против разузнавателната дейност на капиталистическите страни, за разкриване на техните враждебни планове и на тяхната разнообразна подривна дейност".

По това време се допуска вербовката на членове на БКП само "по изключение, когато обстановката налага това, след съгласуване с първия секретар на съответния окръжен (градски) комитет на партията". От привлечените към сътрудничество членове на БКП също се изиска да бъде подписана писмена декларация, с която са задължени да пазят в тайна това си сътрудничество. Допуснато е обаче изключението, че при крайна необходимост тези агенти, членове на БКП, могат да уведомяват за агентурната си принадлежност съответния първи партиен секретар и на ЦК на БКП.

Новите изисквания са "вербовката на български граждани да се извършва преди всичко на патриотична основа чрез пряко договаряне или по метода на постепенното привличане. Вербовката на основата на компрометиращи материали на български граждани да става по изключение при доказана необходимост".

Определен е и нов ред за утвърждаване на определени разработки от страна на министъра и неговите наместници, от началниците на управления в ДС, от окръжните началници на МВР и началниците на самостоятелни отдели в ДС, както и от началниците на отдели в ДС.

Сред едно от новите изисквания в работата с агентурата е "настойчиво, системно и търпеливо да се повишава идейно-политическото и оперативно възпитание на агентите, с оглед органите на ДС да работят само с честна, предана и способна агентура".

Най-важните постановки за агентурния апарат в влизат в главния документ, по който ДС работи в периода 1962-1974 г. – "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места", утвърден със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през ноември 1962 г., веднага след като Тодор Живков оглавява и правителството. В този документ е посочено, че "граждани, които са привлечени в агентурния апарат на МВР, в случай на загуба на трудоспособността си при изпълнение на заданията имат право да получат пенсия и други облаги наравно със сътрудниците в МВР".

След опита за военен преврат срещу Тодор Живков през пролетта на 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня, с решение на Политбюро на ЦК на БКП е премахнато изричното дотогава условие при вербовка на членове на БКП това да става с разрешение на съответните партийни органи. При разкриването на заговора Живков разбира, че  основната опасност за управлението му идва от средите на БКП, несъгласни с политиката му. Той бързо променя тази забрана като дава картбланш на ДС да вербува партийни членове без изключения, на общо основание, "както всички останали граждани".

Търсене на „качествено нов растеж” на агентурната работа в ДС през 80-те години

Ефективността и правилата за работа с агентурата в Държавна сигурност са изведени от ръководството на МВР като основни проблеми през 80-те години. През 1988 г. отдел „Инспекторат” на МВР е натоварен от министъра ген. Димитър Стоянов с мащабно изследване на агентурната работа в Държавна сигурност във всички териториални поделения на министерството. Проучването установява реалното състояние с агентурата – слабости, недостатъци нерешени проблеми и сериозно изместване на критериите при оценка на обективните и субективни възможности на агентурния апарат.

Основната цел на секретното проучване на агентурната работа на ДС е да се установи реалното състояние по този въпрос, както и „пътищата и насоките за качествено нов растеж в агентурната работа на оперативния и ръководен състав по вербуването, ръководството, възпитанието, обучението на агентурата”, а също така и проверка на действащите и изключените агенти и резиденти.

Възрастово разпределение на агентурата

Проучването прави следната категоризация на агентурния апарат по възрастова граница:

• Агенти до 18 години – 1 процент;
• Агенти между 19 и 24 години – 9 процента;
• Агенти между 25 и 30 години – 11 процента;
• Агенти между 31 и 36 години – 23 процента;
• Агенти между 37 и 42 години – 20 процента;
• Агенти между 43 и 54 години – 11 процента;
• Агенти над 55 години – 15 процента.

В изложените пред министъра изводи се посочва, че „очевидно е подценяването на агентурната дейност сред младежката възрастова група до 30 години”, като този извод не отчита факта, че „през последните 2-3 години, вследствие указанията на ръководството на МВР, значително е увеличен темпът на вербуване на млада и перспективна агентура”.

Неефективност на агентурата

Констатирано е, че значителна част от агентурата (между 45 и 65 процента) е изучавана „едностранчиво и незадълбочено”. Около половината от агентурата е изучена от агенти около 7 процента с технически средства.

Посочено е, че за 1986 г. само 23 процента от агентурата е използвана ефективно. Направеният извод е, че „две трети от агентурния апарат не работи ефективно и се използва за събиране на обща и не особено значима в оперативно отношение информация”.

Основната маса от агентурата е срещата по-малко от заповяданите 1-2 пъти месечно (за 1983 г. – 80 процента от агентурата, за 1984 г. – 78 процента, за 1985 г. – 76 процента). Повече от една четвърт от агентурата въобще не е получавана информация със значима оперативна стойност. Две трети от агентурата дава сведения от такъв характер веднъж на четири месеца.

Материални стимули за агентурния апарат

Строго секретното изследване от края на 80-те години на инспектората в МВР установява, че две трети от агентурата не се стимулира материално. Със суми до 50 лв. годишно са възнаграждавани 18,6 процента;  до 150 лв. – 8,9 процента; до 300 лв. – 1,8 процента; над 450 лв. – 0,5 процента. Умерено възнаграждение на агентурата – 41,3 процента с до 150 лв. годишно – се среща най-често при добре работещите агенти.

Въпросът с паричните стимули за агентурата е свързан с подхода при вербуването на агенти. В документа е отбелязано, че след „възродителния процес” той е придобил „ново звучене”.

В същото време е посочено, че около една трета от ръководителите на агентурни групи (резидентите) получават по 130 лв. и повече месечно и не отчитат съществени оперативни резултати.

Мерки за подобряване на работата

На ръководството на МВР са предложени комплект от мерки, чрез който да се разрешат констатираните слабости и проблеми в агентурната дейност. Сред тях са:

• Преустройство на системата за управление на ДС и преодоляване на „някои застойни процеси и явления, свързани с количествено-екстензивни методи на управление и административно-бюрократичния стил на ръководство;
• Значително развиване на отговорностите, правата и задълженията на ниските равнища, пряко извършващи основните дейности в системата на ДС;
• Да се премине от управление предимно по формите, методите и средствата към управление предимно по основните цели, които се поставят от партийното, държавното и служебното ръководство пред органите на ДС.”

Рухването на комунистическата система през 1989 г. слага край на 45-годишното усъвършенстване на агентурната мрежа на БКП.

Източник на факсимилетата: Документален сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи”, DVD разширена версия, 2011 г., издание на комисията по досиетата.