Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.

В ПГУ отчитат освобождаването на 21 агенти, от които голяма част са останали зад граница, което в разузнаването тълкуват като „измяна на родината”, а други 6 са били свързани с чужди разузнавания и са разкрили интересите на разузнаването и в същото време са го дезинформирали.

„През месец юни 1972 г. при заслушването в ръководството на МВР информация за работата с агентурата е направен извод, че почти всички големи предатели, разкрити като агенти на американското, западногерманското и други разузнавания, са били и наши агенти (на ПГУ, бел. ред.)”, се признава в документа.

Цитирана е резолюция на министъра на вътрешните работи (по това време ген. Ангел Цанев, бел. ред.), поставена върху конкретна агентурна разработка, която е красноречива: „Цели 22 години „ХИКС” е заблуждавал Държавна сигурност по най-просташки и селяндурски начин!.. Боже Господи, колко ли „Хиксовци” има в агентурния апарат на Държавна сигурност”.

В строго секретната информация се правят редица предложения за подобряване на работата с агентурата. Едно от тях е „да се прави анализ и оценка на всяка несполучлива вербовка на секретен сътрудник, на всяко предателство на агент, бягство зад граница, невъзвращенство, разшифровка и отказ от сътрудничество. Тези случаи да се считат в нашата практика като извънредно произшествие и да се търси отговорност”.

Документът е включен в разширеното издание на сборникът „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.