Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Август |
![]() |
![]() |
Черен календар на комунизма |
1 август 1948 г. – Дамян Велчев, бивш военен министър от "Звено" и бивш посланик в Берн, е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано.
1 август 1949 г. –САЩ и Великобритания излизат с нови нови за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.
22 МСП да бъде прехвърлен от летище Коломия в СССР на летищата "Рузине“ и "Водоходи“ край Прага и да организира кръговата им отбрана, като не позволява излитането на граждански и военни чехословашки самолети или на капиталистически страни. При нужда полкът да изпрати сили в Прага за съдействие на съветската 7-а въздушно-десантна дивизия. .
1 август 1979 г. – В Наказателният кодекс на ГДР е приет разпоредба, според която се предвижда 5 години затвор за граждани на Източна Германия „разпространяващи сведения, всяващи предразсъдъци спрямо ГДР”.
2 август 1946 г. – Със заповед на военния министър в България са уволнени 609 офицери.
2 август 1988 г. – На софийското летище става самолетна катастрофа на пътнически Як-40 на БГА „Балкан”. Летището е затворено за полети заради предстоящото излитане на ТУ-154 с Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътнически самолет Як-40 на БГА „Балкан” да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането. В бързината екипажът допуска грешка, самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата, разбива се в бетонираното корито на река Искър и избухва в пламъци. Загиват 28 от 37-те души на борда на самолета, в това число секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.
3 август 1948 г. – С Указ се закриват от 1 септември 1948 г. всички съществуващи в страната чужди училища от всички степени и видове - предучилищни, основни и средни учебни заведения, колежи, курсове и др., открити или издържани от правителства на чужди държави, от различни религиозни мисии и конгрегации или от частни физически или юридически лица.
3 август 1950 г. – Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.
3-5 август 1961 г. – В Москва се провежда съвещание на комунистическите лидери на страните от Варшавския договор, посветено на Берлинската криза 1958-1961. Валтер Улбрихт изисква пълно признаване на Източна Германия и подписване на мирен договор, за да получи ГДР международно признат статут и заплашва с военни мерки спрямо Западен Берлин. Източногерманският лидер получава подкрепата на комунистическите лидери за издигането на Берлинската стена, с която да се попречи на квалифицирани млади хора да напускат социалистическа Германия (2,5 милиона между 1949 г. и 1962 г.) и на нагледното сравнение между Западен Берлин и социализма в съветската зона.
3 август 1968 г. – Съвещание в Братислава на лидерите на комунистическите партии на СССР, България, Унгария, ГДР и Полша с чехословашкото ръководство. Приета е декларация за сплотеността на „братските партии” срещу опитите на империализма и „другите антикомунистически сили” да подкопаят основите на социалистическия строй и единството на социалистическите държави. Декларацията обявява, че собственият „национален път към социализма” може да е единствено в рамките на марксизма-ленинизма, при ръководна роля на комунистическата партия и социалистическа национална икономика. Партията и държавата трябва да са организирани върху принципите на демократичния централизъм, от който ръководството на Дубчек вече е обявило, че се отказва. „Братските партии” потвърждават готовността си да хармонизират и съгласуват действията си на международната сцена. Защитата на завоеванията на социализма във всяка една братска страна е прогласена като основен интернационален дълг на всички социалистически държави. На срещата на Брежнев е предадено писмо от петима членове на ръководството на чехословашката компартия за "действена намеса за спасяването на ЧССР от опасността от контрареволюция".
3 август 1970 г. – Пленум на Окръжния комитет на БКП в Смолян обсъжда решението за смяна на имената. Следват пленуми на общинските партийни ръководства, където решението е сведено до знание на партийния актив и незабавно приведено в действие. „Възстановяването на историческата истина” става на ритуални събори с художествена програма и речи и със смяна на имената на големи групи хора, като документите са приготвени предварително. Първият събор е проведен в с. Изгрев, община Неделино, с военна музика от Смолян и сваляне на фереджетата на жените.
5 август 1946 г. – Началото на съдебен процес срещу военната конспирация „Цар Крум”. Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на „тайна фашистка организация” в армията, а останалите 6 подсъдими – на различни срокове затвор.
5 август 1948 г. – За съветски посланик е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988). Той е посланик до 27 януари 1954 г.. В периода 1946-1948 г. Бодров е съветник в съветското посолство в Чехословакия. След престоя си в България през 1954-1958 г. е заместник-началник на Управлението на МВнР на СССР; 1958-1964 г. – извънреден и пълномощен посланик в Израел; 1966-1970 г. – извънреден и пълномощен посланик в Кувейт. Бодров, заедно с министъра на Държавна сигурност на СССР Абакумов, лично участва в разпита на Трайчо Костов.
5 август 1981 г. – В Гданск, Полша започва първият официален конгрес на профсъюза „Солидарност”, на който присъстват 912 делегати.
7 август 1946 г. – Започва съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) „Свободен народ”, обвинен в клевета срещу властта. Осъден е на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. След изтърпяване на присъдата си е изпратен в концлагера Белене, където на 23 юли 1950 г. умира мъчително от тетанус на 36 години.
8 август 1945 г. – Георги Димитров получава разрешението на Сталин да се завърне в България и да се кандидатира за народен представител. На 20 август Димитров е освободен от съветско гражданство и като депутат във Върховния съвет на СССР.
8 август 1946 г. – Мнозинството на ОФ в Народното събрание приема Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на „безделниците”, изготвени от местната администрация и милицията. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.
9 август 1946 г. – В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие „македонско съзнание” в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията „да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония”.
10 август 1946 г. – Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в Народното събрание от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство и комунистите поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети. В края на август 1947 г. трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир – полк. Лев Главинчев. За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 г. Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.
10 август 1950 г. – НРБ излиза с нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 г. не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.
11 август 1948 г. – БРСДП приема марксизма-ленинизма и се влива в БРП(к). Само половината от членовете й са допуснати в компартията.
12 август 1948 г. – Произнесени са присъдите в процеса срещу т. нар. Втори легионерски център, скалъпен от Държавна сигурност и военното разузнаване. Осъдени са 68 младежи легионери – 13 от тях на смърт, останалите получават различни срокове затвор. По-късно смъртните присъди са заменени със затвор.
Превръща се в един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират между 136 и 206 граждани на ГДР, бягащи на Запад. След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република.
На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и председател на Държавния съвет на ГДР. Тогавашният комунистически лидер на ГДР възхвалява стената с думите: „Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на ГДР, заедно с нашите съюзници, положи основите на мира.” Един наскоро открит документ в държавния архив в Москва от историка Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен хвърля светлина върху решението за изграждане на стената. Става въпрос за открита в съветските архиви стенограма от разговор между тогавашния лидер на СССР Никита Хрушчов и източногерманският Валтер Улбрихт, провел се на 1 август 1961 г. Тогава подготовката за строителството на стената вече е била стартирала. От документа се разбира, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на „железен обръч около Берлин”. Съветският лидер се мотивирал с напускането на ГДР от много инженери и срещу изтичането на кадри следвало да се предприемат мерки.
За икономическия неуспех Улбрихт се оправдал с Полша и България, които не изпълнявали задълженията си по доставки на въглища и стомана. Тогава Хрушчов посъветвал лидерът на ГЕСП да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения.
С постояването на стената фактически е нарушено следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин. Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 г. до 1975 г. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Като други предохранителни мерки е изграждането на различни съоръжения като телени мрежи, полоса, стоманени блокове против транспортни средства, бункери. Източен Берлин отделя 12 000 гранични войски за охраната на стената. Въпреки това над 5 000 души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са – масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.
С тези думи Кенеди протестира срещу разделението на Германия и зловещата Берлинска стена.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември 1989 г. лидера на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на ГДР Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Берлинската стена и до днес остава може би най-уродливият символ на комунизма. След 1989 г. тя се превръща в километрова „изложба” на графити, в това число и много от тях са с високохудожествена стойност. След разрушаването й фрагменти от нея бързо стават обект на търговия. Части от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на комунизма край НДК. На 13 август 2011 г. се навършват 50 години от началото на строежа на стената. Германия почита този ден с минута мълчание в памет на жертвите на Берлинската стена и на комунистическия режим в бившата ГДР.
Видео за Берлинската стена.
14 август 1945 г. – Като подкрепа за правителството на ОФ Съветският съюз възстановява дипломатическите отношение с България на равнище мисия.
15 август 1946 г. – Георги Димитров заминава на лечение в Съветския съюз, където остава до септември. Той получава указания от Сталин българските комунисти да запазят привидно коалиционното управление, да не копират явно съветския модел в новата конституция и да не назначават съветски инструктори в българската армия, което "ще се използва от враговете".
15 август 1968 г. – Държавна сигурност арестува Петър Бояджиев от нелегалната група Съюз за независимост и възход „Левски". На 28 август е арестуван и Алфред Фосколо. На 4 и 6 септември 1968 г. са арестувани Александър Иванов и Райна Аръшева. Обвинени са в шпионаж.
16 август 1945 г. – Министрите от БЗНС Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански, Григор Чешмеджиев от БРСДП и проф. Петко Стоянов, независим, напускат правителството и обявяват, че няма да участват в изборите. Димитър Нейков от съглашателската фракция на БРСДП остава в правителството. Александър Оббов от съглашателското крило на БЗНС заема мястото на Асен Павлов като министър на земеделието и държавните имоти, Станчо Чолаков от Звено – поста на проф. Петко Стоянов като министър на финансите, Георги Драгнев от БЗНС - поста на Борис Бумбаров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
16 август 1968 г. – На разширено заседание на Политбюро на ЦК на КПСС е взето решение за военна интервенция в Чехословакия.
16 август 1980 г. – В Данск, Полша се създава стачен комитет, в който изгрява звездата на работническия водач – електротехника Лех Валенса. Стачниците формулират 21 искания към комунистическата власт в Полша.
17 август 1946 г. – Провежда се съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за „образуване на терористични групи за събаряне на властта”. Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор. В съда не се явяват обявените "в неизвестност" вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.
18 август 1949 г. –Политбюро на ЦК на БКП взима решение да не се препятства изселническата вълна на български турци от пограничните райони и да се заяви на Турция, че ако не ги приеме до края на 1949, те ще бъдат изселени в Северна България, а по границата ще бъдат заселени българи. Нагласата за изселване в Турция сред етническите турци се дължи на политическия натиск на властта - намесата в религията, предстоящата колективизация на земята и налагането на начин на живот, противоречащ на принципите и ценностите на българските мюсюлмани.
18 август 1968 г. – В Москва се провежда тайно съвещание между комунистическите лидери Леонид Брежнев, Янош Кадар, Владислав Гомулка, Валтер Улбрихт и Тодор Живков. Констатирано е, че всички политически средства за въздействие върху ръководството на чехословашката компартия са изчерпани. Одобрено е решението на съветското Политбюро за военна интервенция на войските на Варшавския договор в Чехословакия.
19 август 1968 г. – Открит е съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. Марксистко-ленинска българска комунистическа партия – нелегална, която си е поставила за цел да продължи делото на Горуня за борба срещу Тодор Живков. Присъдите на Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев са от 5 до 10 години затвор.
19 август 1968 г. – Министърът на народната отбрана на НРБ ген. Добри Джуров отдава бойна заповед № 004 за безпрекословно изпълнение на възложените от главнокомандващия Обединените въоръжени сили задачи „по разгрома на вражеските елементи“. Бойните задачи са заповядани отново. На следващия ден са сведени до целия личен състав.
САЩ няма да признаят правителство в резултат на тези избори.
20 август 1968 г. – Министерският съвет на НРБ приема строго секретно постановление №39 за „участие с въоръжени сили за оказване помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията“.
21 август 1950 г. – Провежда се втори съдебен процес срещу стопански ръководители, обвинени във вредителство и саботаж.
В 4,05 ч. българският 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона със съветската 127-а гвардейска мотострелкова дивизия. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. В град Рожнява целият град е излязъл и блокирал движението на колоната. Танкова рота и рота бронетранспортьори от полка са изведени в челото на колоната и стрелят във въздуха, на което двама словаци отговарят с ответна стрелба. С интензивен огън и на голяма скорост колоната преминава през града. В 11,05 ч. първата група от българския 22-и МСП е стоварен на летищата Рузине и Водоходи, в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и кръгова отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч.
21 срещу 22 август 1968 г. – В центъра на София са разпространени листовки: „Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява.”
22 август 1968 г. – 12 МСП пристига в Зволен и Банска Бистрица и поема охраната на летището и казармите и контрола на пощата, партийния дом и милицията в Зволен, охраната на радиото, казармите, печатницата, редакцията на в. „Смер” в Банска Бистрица и контрола върху казармите в Брезно. Редакцията на вестника е запечатана, но „Смер” продължава нелегално да излиза ежедневно. До 22 август полкът е подчинен на 128 МСД, до 25 август - на 31 ТД, до 26 август на 30 МСД, от 26 август - на 28 армейски корпус.
Страните по договора обещават да се въздържат от атака помежду си и да спазват неутралитет в случай, че някоя от тях стане обект на военни действия на трето лице или на трета страна. Договарят се за осигуряване на взаимен обмен на информация по въпроси, засягащи интересите на страните. Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение”. Протоколът предвижда включването на Латвия, Естония, Финландия, източната част на „зони, принадлежащи на полската държава” и Бесарабия в съветската сфера на интереси, а Литва, Полша и на запад – в сферата на интересите на Германия. Договорът е подписан след период на охлаждане на политически и икономически съветско-германските отношения, причинени от появата на Адолф Хитлер на власт и в участието на СССР във въоръжени конфликти, с които се различава от позицията на антихитлеристката коалиция срещу Германия и Италия в Испания и Япония в Далечния Изток. Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след подписването на договора. Текстът на протокола е публикуван значително по-късно през 1948 г. на фотокопия, а през 1993 г. на новооткрити оригинали.
Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договора за приятелство и на границата. На 30 ноември 1939 г. СССР напада Финландия. С една изтощителна война с много големи загуби за Червената армия през март 1940 г., без да са постигнати целите за пълен контрол над Финландия съгласно договора, се откъсват значителни територии от тази държава в полза на Съветския съюз. През 1940 г. съветската армия, в разрез с предварителните договорености за сферите на влияние, навлиза в трите балтийските държави Литва, Латвия и Естония и те са присъединени към СССР. Бесарабия и Северна Буковина също са завладени и присъединени към Съветския съюз. След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г. споразумението, както и всички други съветско-германски договори, вече не са валидни. През 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъжда тайният допълнителен протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписване. През юни 2008 г. на конференция „Европейската съвест и комунизмът” в Прага се приема т. нар. Пражка декларация под мотото „Европа няма да се обедини, докато не обедини отново своята история”. В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацисктите престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията за първи път се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта Молотов-Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими. През септември 2008 г. Европейският парламент прие писмена декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Членовете на Европейския парламент подчертават също така, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави. На 18 септември 2008 г. 40-то Народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП. На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание гласува решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.
23 август 1954 г. – Започва съдебен процес срещу бившия военен министър ген. Иван Вълков и 10 бивши офицери, които през 1923-1925 г. са имали задача да парират действията на БКП и БЗНС, обвинени за убийствата на земеделци и комунисти през този период. Ген. Вълков и още шест души са осъдени на смърт, а четирима на 15 години затвор. По-късно смъртните присъди са заменени с 20-годишни.
23 август 1979 г. – Солистът на Болшой театър Александър Годунов остава в Ню Йорк и отказва да се завърне в СССР.
24 август 1945 г. – Провежда се заседание на Съюзната контролна комисия в България. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.
25 август 1945 г. – Ден преди изборите правителството на ОФ обявява отлагането им.
25 август 1949 г. – В София се провежда заседание на Сесията на СИВ. Създавайки затворената икономическа система на социалистическия лагер, Сесията препоръчва търговията между страните членки да се води на основата на дългосрочни договори, за да се гарантира доставката на материали и оборудване и продажбата на собствената продукция. Решено е да се извършва взаимно безвъзмездно предаване на техническата документация, да се съгласуват стопанските планове, специализацията и кооперирането на производствата.
26 август 1944 г. – Правителството обсъжда опасността от навлизане на съветски войски в България в преследване на германските войски. Стойчо Мошанов се е завърнал от Турция, където е от 8 август с мисия за сключване на примирие с Великобритания и САЩ, за да предаде предупреждението на британския посланик България да побърза с постъпките си за примирие, за да избегне навлизането на руснаците.
26 август 1944 г. –ЦК на БРП излиза с Окръжно №4 за подготовка за въоръжено завземане на властта. Българска работническа партия (БРП) е легална организационна форма на забранената Българската комунистическа партия и непосредствено след съветското нахлуване структурата официално е наречена Българска работническа партия (комунисти).
26 август 1947 г. – Народното събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС „Никола Петков” и на Земеделския младежки съюз. Разпуска се парламентарната им група, имуществото им се конфискува, опитите за възстановяване на партията ще се наказват по Наредбата-закон за защита на народната власт.
26 август 1968 г. – Тодор Живков участва в съвещанието в Москва на ръководителите на България, ГДР, Полша, Унгария и СССР, което обсъжда преговорите с чехословашкото партийно и държавно ръководство, арестувано от съветските войски и отведено в Съветския съюз.
Съпругата му Наталия Костова открива на гърба му малка точка като ухапване от насекомо. Семейството посещава клиниката в Нантер, но след прегледа дежурният лекар го изказва предположението, че го е ухапало насекомо. Следващите 48 часа положението на Костов се влошава – вдига температура, дясната страна на гърба му се подува, но след това температурата му спада. Две седмици по-късно той от Лондон идва новината, че от крака на починалия български писател Георги Марков е извадена миниатюрна сачма, съдържаща бързодействаща отрова, която не оставя следи в човешкия организъм. В Париж Костов разказва за случилото се с него пред полицията и от Лондон веднага пристигат двама детективи от Скотланд ярд. В тяхно присъствие в болника от гърба на Костов е извадена същата сачма, каквато от крака на Марков. Тя е отнесена от детективите за изследвания в Англия.
27 август 1959 г. – Политбюро на ЦК на БКП решава да бъде закрито трудово-възпитателното общежитие Белене, където се намират 1423 души, и лагерът да стане затвор.
28 август 1945 г. – От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.
29 август 1945 г. – В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: "По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност."
28 август 1952 г. – С Указ № 359 на Президиума на Народното събрание за Гранични войски се разрешава да се употребява оръжие срещу лица, които правят опит да преминат държавната граница.
30 август 1984 г. – В 17,30 ч. в чакалнята на гара Пловдив избухва самоделно взривно устройство. Тежко ранена е жена от Кърджали, която умира пет дни по-късно. 13-годишно момче от Турция загубва зрението си. Ранени са още 23 души. В 18,05 ч. на паркинга на аерогара Варна избухва бомба, която ранява две жени. В пресата не са публикувани съобщения. Това става дни преди юбилейните чествания на 40-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г. при засилени мерки за сигурност в страната.
31 август 1944 г. – СССР отказва да признае българския неутралитет. Министър-председателят Багрянов предлага да замине за Москва за преговори. Правителството решава да не се оказва съпротива, ако съветските войски навлязат в България. Прекратено е прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена голяма част от Закона за защита на нацията.
31 август 1984 г. – Председателят на Комитета по култовете и зам.-министър на външните работи Любомир Попов е повикан в Москва. Председателят на Съвета по религиозните въпроси при МС на СССР Владимир Куроедов го информира за решението на Политбюро на ЦК на КПСС за мерките срещу „антисъветската пропаганда на Ватикана” и пояснява, че е време „да се мине в настъпление”. По-късно в София Шесто управление на ДС уточнява с представителя на КГБ конкретните ангажименти на българската страна: маршрутиране на редица български учени, в това число агентите „Борисов”, „Ловеца” и „Йоско”, със задача изземване от архивите на Ватикана на документи за „сътрудничество с хитлеристкия фашизъм” за компрометиране на Ватикана; нелегално извеждане зад граница на агента „Юрек” с цел внедряване във Ватикана; разработване на сътрудници на италианското посолство, подозирани във връзки с Ватикана.
|