1 май 1945 г. – Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от "геметовщината" и да осигури сътрудничеството с комунистите.

Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения.

На 7 май Георги Димитров чрез ген. Сергей Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

1 май 1960 г. – Американският разузнавателен самолет Ю-2, прелитащ на височина 19 000 км над Урал, е прихванат от съветските военновъздушни сили и свален на територията на СССР, което води до криза в съветско-американските отношения. Пилотът Гари Пауърс (1929-1977) се опитва да се спаси, скачайки с парашут, но е задържан в покрайнините на Свердловск.

Шест дни по-късно съветският лидер Никита Хрушчов обявява, случилото се и заявява, че Пауърс ще бъде съден за шпионаж. На 19 август 1960 г. година той е осъден от Военната колегия на Върховният съд на СССР на 10 години лишаване от свобода.

Разменен е за съветския разузнавач Рудолф Абел на 11 февруари 1962 г. в Берлин. При завръщането си в САЩ, първоначално Пауърс е обвиняван за това, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и за това, че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена.

Въпреки всичко, военните не повдигат обвинения срещу него. Пауърс продължава да работи във военната авиация. През 1977 г. загива при катастрофа с хеликоптер. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията в която е свален през 1960 г.

1 май 1986 г. – Празничните манифестации се провеждат под радиоактивния дъжд от аварията в Чернобил на 26 април същата година (вижте събитията през месец април).

Отчетено е повишение от няколко хиляди пъти на радиоактивността в България. Дъждовете от 1 до 3 май отлагат радионуклидите върху земната повърхност.

Българите се нареждат на първо място по погълната доза радиация сред засегнатите страни в Европа, въпреки че по степен на замърсяване с радиойод България е на 11 място в Европа, а с радиоцезий – на 4. (Повече за аварията в Чернобил вижте месец април).

1 май 1988 г. – В съответствие с решението на партийния пленум от юли 1987 г. за първи път официален празник не е честван с манифестации.

2 май 1989 г. – Започва демонтажа на желязната завеса на унгарско-австрийската граница. 

Действията на правителството на Унгарската Народна република са координирани преди това от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (на среща, състояла се на 3-ти март същата година). 

 Аргументите са разработени от министъра на вътрешните работи в правителството на Немет, Ищван Хорват, и свеждат до следното: унгарските граждани разполагат със свобода на придвижване, 6 милиона от тях пътуват всяка година; на година има не повече 10 случая за нелегално преминаване на граница от унгарски граждани (най-вече заблудили се пияници и бягащи от училище ученици) и 200-250 чужденци правят такива опити; при толкова ограничен трафик изразходването на 50 милиона щатски долара (които правителството няма) за ремонт на завесата е напълно безсмислен разход. 

На същата среща Немет споделя с Горбачов и плана на унгарските комунисти на проведат разговори с опозицията на кръглата маса по полски образец и пита как биха реагирали 80 000 съветски войници, разквартирувани в Унгария. 

 Отговорът на Михаил Горбачов е следния: „Аз не съм съгласен с многопартийната система… и с въвеждането й в Унгария.  Но това не е моя работа.  Вие сами решавате.  Но можете да се сигурни, че на войските няма да бъде наредено да разгромят вашата многопартийна система”.

Само за периода 1966-1968 г. в този граничен участък са регистрирани над 13 000 неуспешни опита за бягство и 300 успешни.

3 май 1989 г. –  Прието постановление на Министерския съвет № 19 „За правилата на организация на банковото дело”, с което се определят правилата за учредяване на частни банки с публични средства.

4 май 1953 г. – Стачка на тютюноработничките в Пловдив за целогодишна заетост - една от първите стачки в Източна Европа след смъртта на Сталин. От 20 април 1953 г. нараства напрежението сред работничките в тютюневите складове "Иван Караджов", "Стефан Кираджиев" и др., които остават без работа и средства за препитание за семействата си. На 4 май няколкостотин работнички, които не са включени в списъците за оставащите на работа, разбиват вратите на склада "Иван Караджов", а след това заедно с работничките от склада "Георги Иванов" се отправят на протест пред секретариата на Държавния тютюнев монопол – клон Пловдив.

4 май 1980 г. – След четиримесечна агония умира югославският президент маршал Йосип Броз Тито.

Погребан е в парка на вилата си в Белград.

Тито ръководи Югославия от края на Втората световна война до смъртта си.

5 май 1947 г. – Политбюро на ЦК на БРП (к) взема решение да премине към „окончателно ликвидиране на опозицията” в страната.

5 май 1982 г. – В Полша по бързата процедура са осъдени 597 души, участвали в неразрешени от властта протести срещу комунистическото управление.

5 май 1988 г. – Решение на Политбюро за превръщане на екологията в "национален приоритет" и за създаване на нова екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт.

5 май 1989 г. – Държавна сигурност арестува членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Желю Желев, Иван Марев, Евгения Иванова и Георги Величков. Конфискувани са материали на Клуба и лични документи. Акцията се ръководи от Димитър Иванов, началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Поводът за акцията е подготвяното обръщение до предстоящата сесия на Народното събрание за принципите на реформата.

6 май 1960 г. – СССР предприема стъпки за освобождаването на излежаващия в мексикански затвор доживотна присъда Рамон Меркадер за убийството на Лев Троцки. Убиецът, който е агент на НКВД, е откаран в Москва, където получава съветско гражданство.

След смъртта на Ленин Троцки е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). Две години по-късно е изгонен от СССР. На 20 февруари 1932 г. е лишен от съветско гражданство. Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико.

Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. През 1939 г. се премества в собствения си дом, където оцелява по чудо в атентат, организиран на 24 май от марксисткия художник Давид Сикейрос.

На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На следващия ден умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. Убийството му е наредено от Сталин.

6 май 1989  г. – Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.

7 май 1984 г. – В Москва на улицата е задържан дисидентът академик Андрей Сахаров. Той е закаран насилствено в болница „Семашко” в град Горки, където е подложен на медицински издевателства.

Сахаров, който е ядрен физик и един от създателите на водородната бомба, е известен съветски правозащитник на човешките и гражданските свободи.

Превръща се в противник на съветските власти от 1968 г. През 1975 г. става носител на Нобелова награда за мир.

7 май 1989 г. – Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита "Декларация за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България" с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.

7 май 1989 г. – ОУ на МВР - Хасково и Шесто управление на ДС осуетяват събрание на 14 членове на НДЗПЧ в Хасково, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев – Босия и четирима преименувани турци от Хасковска област. Целта на събранието е да се създаде клон на дружеството в Хасковска област. Иззети са учредителният протокол и молбите за постъпване в дружеството, а участниците са принудително изпратени по местоживеене.

7 май 1989 г. – В ГДР са проведени местни избори, на които комунистическата партия (Германската единна социалистическа партия) и сателитите й от Народния фронт „побеждават” с 98,6 процента (в Магдебург – 99,7 процента, в Ерфурт – 99, в дъното на класацията е Дрезден – 97,5 процента).  Но тези избори са различни от провежданите 44 години.  На тях са допуснати независими наблюдатели и за първи път има свидетели, че изборите са фалшифицирани.  Наблюдателите са от протестантската църква, която по конституция имат правото на наблюдава изборите.  Два месеца преди изборите Берлинският пастор Райнер Епелман е поискал от властите църквата да упражни това право и те се съгласяват.  Свидетелствата на протестантските наблюдатели са разпространени от Западно-германската Zweites Deutsches Fernsehen и стават основание за летните политически протести в ГДР, които свършват със събитията на 9-ти ноември същата година.

8 май 1984 г. – Тодор Живков поставя началото на насилственото преименуване на българските турци. В резултат на него НРБ напускат 900 000 български граждани от турски произход.

8-9 май 1945 г. – Левите земеделци начело с Александър Оббов, склонни към колаборация с комунистите, провеждат конференция на БЗНС. Взето е решение за изгонване от съюза на всички "геметовци" и за участие на БЗНС в предстоящите парламентарни избори в единна листа на Отечествения фронт.

Вътрешният министър Антон Югов предава имуществото на БЗНС и вестник "Земеделско знаме" на групата на Оббов.

Никола Петков формално остава главен секретар, но не участва в конференцията и отказва да признае решенията й. С него се солидаризира мнозинството от членовете на БЗНС и земеделските министри Борис Бумбаров, Асен Павлов и Ангел Държански. Георги Димитров дава указания за изгонването на Петков от правителството, но скоро след това предава в София мнението на Сталин, че сега не е време за конфликт със западните съюзници.

8 май 1968 г. – В Москва ръководителите на България, ГДР, Полша, СССР и Унгария обсъждат ситуацията в Чехословакия. Прозвучава идеята за военно решение. Против е единствено Янош Кадар.

8-9 май 1962 г. – Пленум на ЦК на БКП извинява провалите в икономиката с неправилната политика на Червенков през втората петилетка (1952-1956) и поставя задача машиностроенето да стане водещ отрасъл.

9 май 1948 г. – Конституционното събрание в Чехословакия приема нова конституция, която определя страната като „народна република”.

Президентът Едуард Бенеш отказва да я подпише.

9 май 1950 г. – Пленум на ЦК на БКП решава да продължи борбата срещу вътрешнопартийния враг чрез "повишаване на бдителността, разобличаване на Титовата клика и нейните агенти от трайчокостовската банда, за по-нататъшно разкриване на империалистическо-Титовите бандити-диверсанти".

9 май 1957 г. – С решение на Политбюро са закрити кадровите служби в държавните ведомства с изключение на МВР и МНО.

10 май 1953 г. – Българската православна църква е въздигната от Екзархия в Патриаршия. Патриаршеският събор избира за патриарх митрополит Кирил.

Той е роден през 1901 г. в София под името Константин Марков Константинов. Следва философия в Берлин (1928-1930), приема монашество като студент.

Патриарх е до смъртта си през март 1971 г.

10 май 1967 г. – В НРБ пристига на официално тридневно посещение Леонид Брежнев.

По време на визитата е подписан втори договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между НРБ и СССР.

10 май 1989 г. – 36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов – един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.

10 май 1989 г. – Заради предстоящата в Париж на 30 май конференция по човешкото измерение на ОССЕ, която ще провери изпълнението на договореностите от Хелзинки и Виена за човешките права, в това число свободата на придвижване, Народното събрание гласува за отмяна на изходните визи и за правото на гражданите да притежават задграничен паспорт. Същевременно Секретариатът на ЦК на БКП приема решение за категориите български граждани, за които законът няма да се отнася и няма да могат да пътуват извън страната.

11 май 1949 г. – СССР вдига блокадата над Берлин. Берлинската блокада (24 юни 1948 г. - 12 май 1949 г.) е една от първите сериозни кризи на Студената война, след като Съветският съюз, окупирал източните провинции на Германия, блокира достъпа към окупационните зони в Берлин на Франция, Великобритания и САЩ по шосе, чрез железопътен и речен транспорт.

С този акт СССР цели западните му съюзници да се откажат от окупационните зони в Берлин, който изцяло е обкръжен от съветската окупационна зона. Изолираното милионно население в 3-те откъснати окупационни зони е обречено на лишения или политически отстъпки от 3-те окупационните сили.

Франция, Великобритания и САЩ в продължение на 11 месеца провеждат впечатляваща хуманитарна акция, като създават така наречения "Берлински въздушен мост" от другите им окупационни зони в Германия към Берлин.

В операцията за превоз на продоволствие участват пилоти и самолети от няколко страни. Полетите са осъществявани до летище Темпелхоф, а британски водосамолети кацат в река Хафел в берлинския район Кладов. Обработвани са средно по 5 000 тона товари на денонощие и увеличаването на доставките се спъва от невъзможността да бъдат обработени самолетите.

С началото на Берлинската блокада на мястото на бившия ракетен полигон в район Тегел се построява летище с най-дългата писта от 2 400 метра. Строителството е завършено за 2 месеца и първият самолет се приземява на новата писта на 5 ноември 1948 г. В блокирания Западен Берлин са доставени 2 326 406 тона храни, провизии и други товари, като само въглищата са около 1,5 млн. тона. За това са извършени 278 228 полета и по време на хуманитарната акция са загинали 39 британски и 31 американски пилоти.

След провала на действията по блокирането на окупационните зони на западните съюзници СССР вдига блокадата на 11 май 1949 г.
Този акт обаче е катализатор за последвалите събития и решаването на "проблема" Германия. 3-те окупационни берлински зони (освен тази на СССР) са обединени в политическа единица, наричана Западен Берлин с особен международен статут. На територията на окупационните зони в Германия на 3-те западни страни, се създава Федерална република Германия и Западен Берлин не е част от новосъздадената държава. Съветската окупационна зона става Германска демократична република със столица Източен Берлин (наричан Берлин - столица на Германската демократична република). Берлинската блокада води до окончателното следвоенно разделяне на Германия.

11 май 1952 г. – в НРБ са премахнати купоните за хранителни продукти и са установени единни държавни цени. Намалени са единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките.

11 май 1977 г. – В Източен Берлин на антисъветска демонстрация излизат близо 1000 младежи.

12 май 1949 г. – В Тирана започва съдебен процес срещу втория човек в комунистическата партия на Албания Кочи Дзодзе и неговата „банда югославски агенти и саботажници”.

12 май 1952 г. – Поставено е началото на парична реформа в НРБ.

100 лева се обменят за 1 нов лев.

Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лв. = 1 рубла.

12 май 1976 г. - Съветският проф. Юлий Орлов създава Московската хелзинкска група за спазване на подписаните предната година във финландската столица споразумения за спазването на човешките права от страните в Източния блок, включително и от СССР.

12 май 1989 г. – Клубът за подкрепа на гласността и преустройството внася в Народното събрание "Декларацията за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България". Документът е подписан от над 120 души.

12 май 1989 г. – Американският президент Джордж Буш призовава съветското правителство „да разкъса „желязната завеса”.

13 май 1953 г. – В ГДР производствените норми са увеличени с 10 процента, а заплатите са намалени с една десета.

13 май 1956 г. – Първият секретар на Съюза на съветските писатели Александър Фадеев се застрелва на 54-годишна възраст. Той носи лична вина за репресиите срещу някои от съветските писатели.

13 май 1981 г. – В Рим на редовната аудиенция на площад "Свети Петър" е прострелян тежко папа Йоан Павел II.

Неуспешното покушение е извършено от турчина Али Агджа, който преди това пребивава 40 дни в НРБ, където получава пистолета, с който впоследствие извършва атентата.

13 май 1983 г. – Статия в "Уол Стрийт Джърнъл" цитира мнението на западни експерти, че: "България е много важна брънка в най-голямата контрабандна мрежа на оръжие и наркотици в Европа през последните години. Хероин се прекарва през територията на България до Северна Италия, където стоката се поема от мафията, която продава хероина в Европа и Северна Америка. С парите се закупува оръжие, което се продава в Близкия Изток. Една подставена организация, занимаваща се с търговията на оръжие, е "Кинтекс". Официалната дейност на тази фирма е износ на спортни стоки и леки оръжия. "Кинтекс" е секретна организация, която според западни дипломати е основният износител на оръжие от България."

13 май 1986 г. – Политбюро обсъжда "обстановката у нас, възникнала след аварията на Чернобилската АЕЦ" и мерките, които трябва да бъдат взети, но населението не е информирано за аварията.

14 май 1955 г. – Във Варшава Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия подписват Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ, с който е създаден военно-политическият съюз Варшавски договор – един от основните инструменти на съветския военен и политически контрол над Източна Европа.

С договора Съветският съюз формализира вече съществуващия съветски блок и създава фасадата на равноправен и многостранен съюз със сателитите си. Варшавският договор легитимира присъствието на съветските войски в Източна Европа след края на окупацията на ФРГ и Австрия, институционализира съветския контрол върху армиите и външната политика на източноевропейските държави и не им позволява да имат собствена национална териториално-отбранителна стратегия.

Варшавският договор става реална военна структура в началото на 60-те с концепцията за тотална ядрена война, когато източноевропейските армии са въоръжени с ядрено оръжие и са подготвяни за първи ешелон на настъпателната операция на съветската армия при ядрен конфликт, а Източна и Централна Европа – за театър на ядрените бойни действия. Една от основните функции на Варшавския договор е легитимирането на съветската военна намеса при опасност за съветското господство в Източна Европа, пряко осъществена с интервенцията на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.

14 май 1962 г. – На официално едноседмично посещение в НРБ пристига първият секретар на ЦК на КПСС и председател на МС на СССР Никита Хрушчов в България.

Хрушчов отклонява искането на Тодор Живков за кредити, доставки на селскостопанска техника и проучване за нефт в Северна България.

По време на посещението Българският таен революционен комитет на Борис Арсов, Иван Хаджиев, Никола Чотов и Райне Райнов разпространява позиви със следното съдържание:

"Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!"

14 май 1964 г. – Провежда се пленум на ЦК на БКП за "издигане ръководната роля на партията в българското общество", на който българските творци са обвинени, че произведенията им са проникнати от черногледство и смятат партийната линия за догматична.

14 май 1972 г. – Литовският работник Ромас Каланта се замозапалва в град Каунас в знак на протест срещу преследванията на католическата църква в СССР. 18-годишният младеж умира, а на погребението му възникват масови безредици, потушени от милиция и редовни съветски войски.

14 май 1988 г. – В Унгария е създаден първият независим профсъюз от 40 години – Демократичен синдикат на научните работници.

15 май 1949 г. – Избори за народни съвети и съдебни заседатели. Кандидатите на ОФ получават 92 процента. Няколкостотин души са арестувани и изпратени в лагерите Богдановдол, Бобовдол и Чомаковци.

15 май 1954 г. – В Пазарджишкия затвор умира банкерът и политик Атанас Буров.

Към него е приложена методиката лишен от медицински грижи. (Вижте още за него в месец април).

15 май 1985 г. – На пленум на окръжния комитет на БКП в Кърджали секретарят на ЦК Стоян Михайлов поставя като задача борбата с традиционния мюсюлмански бит.

16 май 1957 г. – Решение на Политбюро да бъдат спрени изселванията на "неблагонадеждни лица" от София, започнали след Унгарското въстание. Съставените от комисии към кварталните партийни организации списъци с предложения за изселване включват 3796 семейства. До края на април са изселени 384 семейства на бивши фабриканти, търговци и кулаци, а в подготовка е изселването на други 532 семейства.

16 май 1971 г. – На референдум с 99,66 процента от гласовете при участие на 99,70 процента от имащите право на глас е одобрена тоталитарната конституция на "победилия социализъм". Народна република България е социалистическа държава, а БКП е "ръководна сила на обществото и държавата". Някои от основните принципи на политическата система са: eдинcтвo на властта, демократически централизъм, социалистически интернационализъм. Едно от основните задължения на държавата е "да развива дружбата и сътрудничеството със Съветския съюз и другите социалистически страни".

Обществените организации са натоварени да организират населението в социалистическото строителство, да съдействат на държавата и да изпълняват някои възложени им държавни функции. Икономическата система на НРБ е социалистическа и е "част от световната социалистическа икономическа система". Формите на сoбcтвeнocт са: дъpжaвнa, кooпepaтивнa, нa oбщecтвeните оpгaнизaции (трите форми се сближават, "за да прерастнат в единна общонародна собственост") и личнa собственост (за частна собственост, собственост на частни физически и юридически лица конституцията не говори).

Личната собственост е ограничена до имотите и вещите, задоволяващи личните и семейните потребности, и дребни средства за производство в домакинството или спомагателното стопанство. Средствата за производство и ресурсите са държавни, кооперациите и обществените организации могат да притежават средства за производство в определени от закона случаи. Стопанската дейност се извършва от държавата и от кооперациите и обществените организации. Гpaждaнитe мoгaт дa упpaжнявaт с личен или семеен труд ограничена от закона земеделска, занаятчийска или друга стопанска дeйнocт. Външната търговия е изключително право на държавата.

Вписаните граждански и религиозни права са придружени със забраната да се използват срещу "социалистическия строй". В новата конституция вече не се говори за "национални малцинства", а за "граждани от небългарски произход". Между основните задължения на съда са: зaщитaта на уcтaнoвeния oбщecтвeн и дъpжaвeн cтpoй, на социалистическата coбcтвeнocт, на интересите нa социалистическите opгaнизaции; възпитаването на гpaждaнитe "в дуx нa пpeдaнocт към poдинaтa и дeлoтo нa coциaлизмa".

Създаден е нов висш държавен орган – Държавен съвет, който съединява законодателната и изпълнителната власт, на практика подменя Народното събрание и ръководи Министерския съвет. Държавният съвет е висш орган на Народното събрание, има законодателна инициатива, определя законодателната дейност на НС, дава тълкувания на законите, с укази изменя законите и дава насоки на изпълнителната власт. Контролира министерския съвет, министерствата, ведомствата без ранг на министерства и прокуратурата. Назначава висшия команден състав на армията и осъществява общо ръководство върху отбраната и сигурността, общо ръководство върху вътрешната и външната политика и общо ръководство и контрол върху работата на местните органи на държавната власт – народните съвети. За председател на Държавния съвет е избран Тодор Живков.

16 май 1989 г. - В Унгария е отбелязана официална панихида на Имре Наги, с която е сложен край на комунистическия режим в страната.

На 31 май същата година Комунистическата партия в Унгария обявява за незаконно екзекутирането на Наги през 1958 г. Наги е министър-председател по време на антисъветската революция през 1956 г.

На 31 октомври той обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и на 1 ноември се обръща към Обединените Нации и към САЩ и Великобритания да признаят Унгария за независима. След потушаването на бунта от съветските войски Наги се скрива в Югославското посолство.

Арестуван е на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е във Будапеща и след таен процес е обесен на 16 юни 1958 г.

Погребан е със съмишлениците си извън Будапеща. Достъпът до гробовете е забранен до 1989 г.

17 май 1989 г. – Чешкият драматург и политик Вацлав Хавел е освободен от затвора.

През 1977 г. , е един от първите говорители и поддръжници  на манифеста за човешки права Харта'77.

Става лидер на опозицията в Чехословакия и заради политическата му дейност е арестуван.

През 1989 г. "Нежната революция" изстрелва Хавел на президентския пост.

17 май 1989 г. – По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика.

Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио "Свободна Европа".

18-25 май 1956 г. – На сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.

18 май 1989 г. – 12 души от Стара Загора изпращат отворено писмо до Тодор Живков с призив за легално възстановяване на Земеделския съюз като опозиционна партия, реабилитация на Никола Петков и на другите земеделци, репресирани след 1944 г., и амнистия за всички настоящи политически затворници. Същият ден около 200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.

19 май 1967 г. – За председател на КГБ е избран Юрий Андропов. Той оглявява комитета до 1982 г., когато е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС на мясото на Брежнев. Политическата му кариера започва в комсомола. Заема различни партийни постове и си спечелва авторитет на специалист по въпросите на Източна Европа. Някои източници сочат, че Андропов започва работа в службите за сигурност през 1939 г. Завежда политическия отдел на ЦК (1951).

Посланик на СССР в Унгария (1951-1956), отговаря за военната интервенция по време на т. нар. контрареволюция в Унгария през 1956 г. Завежда отдела на ЦК за отношенията с чуждестранните комунистически партии (1957-1967). Чл. на Секретариата на ЦК на КПСС (1962), на  Политбюро (1973). След Лаврентий Берия той е първият шеф на сигурността, който достига този висок политически пост. Няколко месеца, след като е избран за генерален секретар, бъбреците му са поразени от диабет и престават да функционират. Поставен е на хемодиализа, но през февруари 1984 г. почива.

19 май 1989 г. – Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу "възродителния протест" предизвиква мирен протест на 3-10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасанов, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена'89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.

20-24 май 1958 г. – Провежда се съвещание в Москва на представители на комунистическите ръководства от съветския блок и на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор. Съгласува се на специализацията в плановото производство и доставките на въоръжение и военна техника. Прието е съветското предложение обикновеното въоръжение да се произвежда във всички страни, а съвременната сложна техника, реактивна авиация, ракетна техника и други – само в Съветския съюз. Полските представители се противопоставят, но остават в изолация.

20 май 1982 г. – Президентът Роналд Рейгън издава директива NSDD No. 32 за противодействие на разширяването на съветския контрол, военно присъствие и влияние в света и на съветската подкрепата за терористични и подривни сили; за отслабване на съветския блок чрез принуждаването на СССР да носи тежестта на икономическите си недостатъци; за увеличаване на военната мощ на САЩ и недопускане СССР да придобива важни военни технологии и средства.

20 май 1989 г. – След продължителни заплахи от Държавна сигурност за живота на сина му от страната е експулсиран със семейството си Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на правата на човека. Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва постоянно в местността Иракли в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България и обявява гладна стачка отразявана от радио "Свободна Европа" и световните медии. През февруари 1989 г., ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния му син и защита от международната демократична общественост; юристи, журналисти, поети и писатели. Това довежда до екстрадирането му от страната. Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели.

20 май 1989 г. – В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на български турци срещу "възродителния процес". Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус.

21 май 1989 г. – В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционери от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти – Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн, на 55 г., и Мехмед Салиев Рашидов, на 37 г., други 16 са ранени.

21 май 1989 г. – Стига се до сблъсъци между протестиращи български турци и комунистическата власт в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души. При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой. Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демонстрантите в Дулово, е разтурена мирно. Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.

21 май 1989  г. – Започналото след 6 май експулсиране на лидери и активни участници в протестите и гладните стачки става масово и е разпоредено с окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов. Местните управления на МВР им издават международни паспорти (по закона, гласуван на 10 май, който трябва да влезе в сила от 1 септември 1989 г.) и Държавна сигурност принудително ги извежда извън страната. До 7 юни, когато Турция отваря границите си и започва масовото изселване на етнически турци, са експулсирани около 5000 души.

21-25 май 1989 г. – Провеждат се демонстрации в Разградско. В селата Йонково, Самуил, Владимировци протестират около 300 души. В с. Тодорово – около 200. В селата Белинци и Духовец – около 150. В село Китанчево – 50 души. Стига се до сблъсък между милицията и младежи в Исперих и в с. Подайва.

22 май 1984 г. – Арестуван е юристът Янко Янков по обвинение, че е създал и ръководил противодържавна организация, че е извършвал противодържавна агитация и агитация срещу СССР и страните от Варшавския договор и че е подстрекавал чужди държави към враждебни действия спрямо България.

На 24 декември 1984 г. е осъден на 12 години затвор при строг режим.

През 1985 г. присъдата му е намалена на 6 години и 6 месеца. Излиза от затвора на 2 ноември 1989 г.

22 май 1988 г. – Унгарският държавен ръководител Янош Кадар подава оставка от поста генерален секретар на Унгарската работническа партия и е изключен от ЦК, а през май 1989 г. и от партията. Свален е и вторият човек в партията Карой Грос. В обновеното ръководство влизат реформаторите Режьо Нийеш и Имре Пожгай.

22 май 1989 г. – Демонстрацията на български турци в Разград е разпръсната със сила. Протестите в Толбухин (Добрич) обхващат 4-5000 етнически турци, които поставят искания за граждански права. Западните радиостанции разпространяват декларация на Демократичната лига, която призовава турското население да обяви гражданско неподчинение и да не ходи на работа в държавните учреждения и предприятия. Декларация на националното ръководство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България срещу насилието, извършено над протестите на етнически турци на 20 и 21 май, и с настояване да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

23 май 1945 г. – Г. М. Димитров бяга от дома си и се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева, юрист, секретарка на Никола Петков, която успява да го преведе до дома на Морис, шифровчик в британската мисия.

На следващия ден в ранните часове полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс, който е и представител на САЩ в Съюзната контролна комисия (СКК). Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност.

Пет дни по-късно, на 28 май Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон:

"Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

23 май 1947 г. – Обособен е ІІІ отдел в дирекция „Държавна сигурност” към Главна дирекция на Народната милиция. Отделът е натоварен с разузнавателни функции.

В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на "разведката", за негов началник е назначен Христо Боев, агент на съветското военно разузнаване, който от 1921 г. под ръководството на началника на съветското военно разузнаване Ян Берзин изгражда съветска агентурна мрежа в България.

През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС.

23 май 1989  г. – В село Езерче, Разградско, става най-ожесточеният сблъсък в Североизточна България между протестиращи български турци и органи на реда. Убити са двама демонстранти.

23 май 1989 г. – Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на правата на човека в България и отец Христофор Събев от Комитет за защита на религиозните права огласяват декларации, с които осъждат извършеното на 20 и 21 май насилие от милицията и армията срещу протестиращите етнически турци и апелират към сдържаност и мъдрост и за спазване на гражданските права на етническите малцинства.

23 май 1989 г. – БТА съобщава за демонстрациите в районите с компактно турско население с обяснението, че те са били предизвикани от неверни слухове за промяната в законите за паспортите и гражданството и са били инспирирани от чужди радиостанции и местни екстремисти. Съобщено е за смъртта на трима души при сблъсъците със сили на реда, но е казано, че единият е умрял от инфаркт, а другите двама от рикоширали куршуми при предупредителни изстрели. БТА не съобщава, че демонстрантите са етнически турци и че протестират заради нарушаването на малцинствените им права.

23 май 1989 г. – Министърът на външните работи на Турция Месут Йълмаз прави изявление, че Турция ще постави въпроса за репресиите срещу турци в България на конференцията на ОССЕ в Париж.

24 май 1952 г. – От ЦК на Румънската комунистическа партия са изключени „уклонистите” Василе Лука, министър на икономиката и втори по влияние в страната (арестуван и осъден на смърт през 1955 г., присъда, която е заменена с 20 години затвор) и Теохари Георгеску, министър на вътрешните работи и съратник от затвора на Георгиу-Деж. Три дни по-късно Лука, Георгеску и министърът на външните работи Ана Паукер са арестувани.

24 май 1980 г. – Общо 56 страни обявяват, че ще бойкотират Олимпийските игри в Москва. Причината е нахлуването на съветските войски в Афганистан в края на 1979 г.

24 май 1989 г. – Провежда се демонстрация на няколко хиляди турци в Шумен, в Дългопол (Варненско), Бели Лом (Разградско), гара Хитрино (Шуменско), Ябланово (Сливенско), Орляк (Толбухинско) и няколко други села във Варненско.

24 май 1989 г. – Министър-председателят на Турция Тургут Йозал прави изявление във връзка с разправата на властта в НРБ с демонстрантите против „възродителния процес”.

Турската страна отменя предстоящите на 25 май преговори с България за подновяване на спогодбата за събиране на разделените семейства и заявява, че ще постави въпроса за разделените семейства на конференцията за човешките права в Париж.

Три турски опозиционни партии, включително Социалдемократическата народна партия и Партията на верния път, правят в турския парламент обща декларация за насилието срещу турското малцинство в България и критикуват правителството на Тургут Йозал, че е направило твърде малко за решаване на въпроса.Същият ден Държавният департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа излизат с изявления срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.

Министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, която е на посещение в Анкара, критикува третирането на етническото турско малцинство в България и заявява подкрепа за усилията на Турция да разреши проблема.

Девет етнически турци и помаци, експулсирани от България през последните седмици, започват гладна стачка в Бурса, Турция, която смятат да продължат до края на конференцията за човешки права на ОССЕ, започваща в Париж. Сред протестиращите са Мустафа Юмер и Сабри Искендер, лидери на Демократичната лига за защита на правата на човека, и Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки от Независимото дружество за защита на правата на човека.

25 май 1989 г. – С министерска заповед е създадена Централна оперативна група по линия на "възродителния процес" под ръководството на първия зам.-министър на МВР ген. Григор Шопов.

Нейните задачи са: да събира данните за масовото изселване; да "регулира потоците на заминаващите"; да разкрива сред завръщащите се бежанци вербуваните от турското разузнаване; да събира данни за "нарушаване на човешките права на българските мюсюлмани в Турция"; да осигури "опазване недвижимото имущество на заминалите в Турция"; да предотвратява завръщането в България на активно съпротивлявалите се срещу "възродителния процес" и активисти на правозащитни организации, които вече са били експулсирани; да изяснява случаите на оказван психически и физически тормоз над българските турци, нежелаещи да заминат за Турция и да осигурява тяхната защита.

26 май 1989  г. – Заради декларациите срещу насилието върху протестиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев - Босия членове на независимия профсъюз "Подкрепа" и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989 г.

27 май 1945 г. – Близо до австрийския град Линц Великобритания предава на съветските си съюзници корпус, състоящ се от 30 000 казаци, 2200 офицери и 37 генерали. Съдбата им се губи в Сибир. През Втората световна война около 2 млн. руснаци се бият на страната на германците.

27 май 1946 г. – На среща между  Сталин и Тито съветският ръководител настоява за включването на Албания и България в югославската федерация.

Тито опонира, че България не може да бъде включена във федерацията, защото некомунистическите партии имат силно влияние, което прави режимът различен от югославския.

Сталин смята това за несъществено и че България трябва да влезе във федерацията (вижте повече за нея в месец март).

27 май 1985 г. – В Рим започва процес срещу служителя на БГА "Балкан" Сергей Антонов и задочно срещу майор Желю Василев, помощник военен аташе, и Тодор Айвазов, завеждащ финансовата служба на посолството в Рим, за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II.

Антонов е задържан на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи — Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София. Антонов не се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е държавен служител, но не и дипломат.

Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът срещу него завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства. Завръща се в България на 1 април 1986 г.

27 май 1989 г. – Български турци протестират в Шумен, Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец, Варненско. В с. Медовец са убити Назифе Хасан и Шакир Мехмед. Същият ден в Анталия турският премиер Тургут Йозал произнася реч пред парламентаристите от НАТО, като подчертава трагедията на турското малцинство в България и призовава за намеса на Запада.

28 май 1950 г. – Извършени са промени в състава на Министерския съвет на НРБ.

Министър на отбраната на мястото на Георги Дамянов става ген. Петър Панчевски, генерал от Червената армия, известен още като Пьотр Георгиевич Павлов.

Той е единственият българин с генералско звание в Червената армия.

28 май 1958 г. – ЦК на КПСС отменя постановлението си от 10 февруари 1948 г., с които заклеймява като „формалисти” Шостакович, Прокофиев и други съветски композитори.

 28 май 1987 г. – В деня на граничаря в СССР 19-годишният германски летец любител Матиас Руст прелита на лек самолет „Чесна” от Хелзинки до Москва и каца на Червения площад без да бъде засечен от наземните съветски локатори.

Руст е осъден на 4 години затвор, а за „гафа” министърът на отбраната маршал Соколов е уволнен. След като изтърпява 432 дни в затвор в Москва, Руст е пуснат.

Връща се в Западна Германия на 3 август 1988 г., след като бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва документи за неговото помилване.

28 май 1989 г. – Около 500 имигранти от България провеждат протестна демонстрация пред българското консулство в Истанбул. Демонстрация има и пред консулството в Одрин. Изгорени са портрети на Тодор Живков.

29 май 1945 г. – Фракцията в БРСДП, готова да сътрудничи с комунистите, отстранява Коста Лулчев от поста главен секретар на БРСДП. На негово място е избран Димитър Нейков.

29 май 1946 г. – Започва съдебен процес срещу Г. М. Димитров (задочно) и 16 членове на Земеделския младежки съюз.

С него е поставено началото на серия съдебни процеси срещу представители на опозицията.

Пред съда са изправени групата на Гемето” – хората, организирали бягството на земеделския лидер, на когото самото правителство разрешава с официален документ да излезе извън страната.

Г. М. Димитров е осъден задочно на доживотен затвор, а десет други получават ефективни присъди лишаване от свобода с различни срокове. Организационният секретар на ЗМС Евтим Арсов е осъден на 3 години тъмничен затвор.

29 май 1947 г. – Лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков отхвърля проекта на ОФ за конституция като деспотичен и протестира против отнемането на свободата на печата в България. Той обявява проект за конституция на опозиционния БЗНС.

29 май - 29 юни 1949 г. – В цялата страна е проведен Месец на съветската култура и българо-съветската дружба.

29 май 1989 г. – В 20 ч. вечерта Тодор Живков прочита 30-минутно обръщение по държавните радио и телевизия, в което призовава властите на република Турция: „Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно, или желаят да живеят там”. Той повдига въпроса за напрежението "в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили". Генералният секретар на БКП обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на "ислямизираното българско население" и я призовава да "отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там". В следващите три месеца (юни-август 1989) 360 000 души (55-60 хиляди семейства) напускат България, много от тях продават имущественото си на функционери, близки до БКП и службите за сигурност.  То е бързо преподадено и през 1990 г. само 280 семейства успяват да възстановят собствеността си.  Събитията оставят трайна следа в политическия живот на съвременна България.

29 май 1989 г. – В Париж започва първата среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Българските власти са изпратили заедно с официалната делегация, водена от външния министър Петър Младенов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

30 май 1949 г. – Министърът на вътрешните работи на Унгария Ласло Райк, бивш интебригадист, раняван три пъти в Испания, е арестуван за „титовизъм”.

30 май 1989 г. – На конференцията на ОССЕ за човешките права в Париж исландската и канадската делегации осъждат нарушаването на Хелзинкските споразумения от страна на България. Западни дипломати информират, че България е отказала изходни визи на четирима защитници на човешките права, които са искали да участват на конференцията: Желю Желев от Клуба за гласност и преустройство, Константин Тренчев от независимия профсъюз "Подкрепа", отец Христофор Събев от Комитета за религиозни права и Димитър Томов от Независимото дружество за защита на правата на човека.

30 май 1989 г. – Започва публикуването на декларации на организации и трудови колективи и индивидуални декларации в подкрепа на изявлението на Тодор Живков. В цялата страна се провеждат открити партийни събрания на низовите организации, на които са задължени да присъстват безпартийните работници и служители. На тях партийните функционери свеждат пропагандните обяснения за извършването на "възродителния процес" и изискват "трудовите колективи" да гласуват декларации в подкрепа на изявлението. На събранията се правят и списъците за задължителното присъствие на митингите, организирани от ОФ в периода 31 май - 2 юни.

30 май - 21 август 1989 г. – Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско население - "Голямата екскурзия". В периода май-август 370 000 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция.

От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора в Европа след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци.

Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо уреждане на документите на всеки, който продаде веднага недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане.

В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работниците в предприятията.

31 май 1950 г. – В Чехословакия започва съдебният процес срещу Милада Хоракова, съдена заедно с лидерите на социалистическата, социалдемократическата и Народната партия. Въпреки протестите от цял свят Хоракова е и още трима от обвиняемите са осъдени на смърт и екзекутирани. Други четирима души са осъдени на доживотен затвор, а петима от 15 до 20 години затвор. През 1950 г. в Чехословакия се провеждат общо 35 политически процеси, по които са осъдени 639 души – 10 на смърт, 48 – на доживотен затвор и 581 на лишаване от свобода в срок от седем години.

31 май 1986 г. – Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ) разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив за бойкот на предстоящите на 8 юни избори. Листовките са разлепени по стени, пуснати са в пощенски кутии или в дворовете на етнически турци и призовават да се гласува с недействителна бюлетина. На 5 юни е арестуван член на ТНОДБ и ДС стига до ръководителя на организацията Меди Доганов (Ахмед Доган).

Той е арестуван на 12 юни и прави признания. На 16 юни са арестувани още 22 души с ръководни функции в нелегалната организация. В процеси във Варна, Шумен и Толбухин са осъдени 18 души. Ахмед Доган е осъден на 10 години, останалите от 2 до 10 години лишаване от свобода.

След промените се разбира, че Доган е бил агент на Държавна сигурност от 1974 г. Първоначално той е работил под псевдонима Ангелов за Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, впоследствие под псевдонима Сергей за Окръжно управление на МВР-ДС във Варна и от 1979 г. за Първо главно управление на ДС (разузнаването) под псевдонима Сава.

31 май 1986 г. – В Полша е арестуван водачът на нелегалната „Солидарност” Сбигнев Буяк.

31 май 1989 г. – В София се провежда митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май, организиран от софийския градски комитет на ОФ и воден от градския лидер на ОФ Лазар Стамболиев. От НДК шествието минава по бул. "Толбухин" (днес бул. "Васил Левски"). Пред турското посолство организаторите се опитват да връчат декларация, която е отказана от служителите в посолството.

Участват между 20 и 50 000 души – служители в столични предприятия и студенти в софийските ВУЗ, задължени с подпис да присъстват. На участниците са дадени инструкции какво да скандират и плакати с надписи: "Българската нация – единна и неделима", "Социалистическата младеж подкрепя изявлението на другаря Тодор Живков", "Съд над родоотстъпниците и подстрекателите" (за обявилите се срещу "възродителния процес" български дисиденти). Шествието минава пред дома на Блага Димитрова и скандира лозунги срещу "родоотстъпниците".

31 май 1989 г. – В Михайловград (днес Монтана) са открити 23 листовки с текст: "НДЗПЧ е за ускорен мирен процес на демократизацията в България". ДС уличава като автор члена на НДЗПЧ Костадин Иванов, който по-късно е осъден.

Май 1960 г. – От май 1960 г. до август 1962 г. група под името "Б. Т. Р. К" (Български таен революционен комитет) разпространява в центъра на София "вражески и насочени против дружбата със СССР" позиви и изпраща писма до западни посолства.

В групата влизат Борис Арсов, бивш лагерист от Богданов дол и Белене (по-късно политемигрант, отвлечен от ДС от Дания и убит в Пазарджишкия затвор), Иван Хаджиев от Гоце Делчев, бивш член на БЗНС, лагерист в Богданов дол, Никола Чотов от с. Янтра, Великотърновско, уволнен през 1945 г. от армията офицер, и Райне Райнов от Варна, бивш лагерист.

През април 1962 по време на посещението на Никита Хрушчов в България разпространяват позиви срещу СССР. През август 1962 групата е разкрита и на 1 декември 1962 членовете й са осъдени.

Май 1969 г. – В Москва е арестуван младият съветски писател Андрей Амалрик заради публикуваната му на Запад книга „Ще просъществува ли СССР до 1984 година?”. На 22 май 1970 г.  Синът на Сергей Есенин – Александър Есенин-Валпин, както и Владимир Буковски, Юлия Вишневская и други млади съветски дисиденти пишат обръщение към правителството на СССР и към ООН с призив за освобождаването на аресувания предната година Амалрик.

Май 1972 г. – извършва се смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата. По-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

Май 1988 г. – Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева губи за втори път съветското си гражданство, след като се завръща в САЩ.

Май 1989 г. – Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена'89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.

Календарът е в процес на попълване. В него са използвани различни източници, сред които Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология”,  „Хронология на Източна Европа” на Венелин Ерменков, Victor Sebastyen, Revolution 1989: The Fall of the Soviet Empire, New York, Pantheon Books, 2009.