Разбираемо е, когато един човек си отиде, неговите приятели, колеги или просто хора, които са го уважавали, да излеят лавина от текстове, с които да покажат своето отношение към него.

Макар че, вероятно човекът, който си е отишъл, би искал да види приживе това отношение, особено когато е имал нужда от обществена подкрепа в трудни за него моменти.

По тази причина няма да пиша или изказвам мнение за наистина престъпния начин, по който бе отнет живота на журналиста Милен Цветков.

С тези редове бих желал да подчертая един факт, който ще бъде пропуснат от мнозина, когато сега пишат за Милен. А именно, че той винаги засягаше проблемите с комунистическото минало  за разлика от повечето други журналисти, които или ги неглижираха, или просто бяха тема табу за тях.

Христос Воскресе!

Скъпи читатели, поздравявам ви с Възкресението на Божия син Иисус Христос, който от мъртвите възкръсна, за да ни спаси!

Във войната на човечеството срещу китайския комунистически вирус християните от нас трябва да покажем, че сме добри хора, че ценим саможертвата на Божия син, която ни разкрива колко ценен е животът.

Защото най-важното днес е да опазим живота. Нека покажем, че сме извлекли тази поука и сме отговорни, а не безотговорни, че сме съпричастни, а не безразлични, че може да дарим, всеки според своето, а не да ламтим егоистично. Да помислим за човека до нас, а не да го подминаваме слепи в своето самодоволство.

Гледката на стотици лица, задръстили с автомобилите си изходите на столицата в дните преди Великден, без съмнение е предизвикала взрив от възмущение в българските граждани, които от месец се стараят да спазват ограниченията на извънредното положение, наложено от властите, за да се ограничи разпространението на пандемията от ковид-19.

И няма как да е иначе, защото никой разумен човек не може възприемат за нормално при тази опасност, която е обхванала целия свят и усилията на държавата и обществото, да фукнеш при първа възможност да празнуваш и то дори не един от най-големите християнски празници – Великден, какъвто е настоящият – а ей така, само и само да си устоиш пир, да си на софра, по най-битовия начин, както изглежда не малка част у нас разбират празниците.

Това са същите безотговорни и напълно егоистични типове, които освен за своето – да имат и да са им пълни джобовете и стомасите, нищо друго не ги интересува – ни човека до тях, ни общност, ни държава.

Социопати, които си въобразяват, че те са закона, че те раздават правосъдие, че всичко им е позволено и разбират демокрацията като свободия, а девизът ми е „това мен не ме засяга и интересува”.

„Апелите трябва да бъдат към разума и отговорността на българите, а не са се насажда страх и паника”.

Този „съвет” е на издигнатия от БСП президент Румен Радев от днес, като част от изявлението му по време на неговото посещение в завода за военна продукция „ЕМКО” в гр. Трявна.

От няколко дни той е в акция по активност, с която се опитва да минимизира негативите от предишните си неадекватни послания, но очевидно и това не му се отдава.

Защото апелът към това да не се насажда страх първо трябва да го отправи към самия себе си.

Не друг, а президентът Радев е този, който от самото начало на кризата развява плашилото на страха и то страх от глад и мизерия.