Сигурен съм, че много малко медии в България ще обърнат внимание на днешната дата 5 април. А тя е важна, защото на нея точно преди четири години беше избрана комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов (стенограма от избора на комисията на 5 април 2007 г. вижте тук). Независимият държавен орган, изпълняващ държавната политика за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност и нейните агенти във властта и на важни обществени постове, встъпва в последната година от мандата си и това е повод за равносметка на изминатия път.

След толкова неизпълнени обещания и провали в опитите за отваряне на досиетата през първите 16 години от промените едва ли е имало човек, който да е възлагал големи надежди на комисията, когато тя беше сформирана през април 2007 г. Нещо повече, сигурен съм, че и най-големите оптимисти едва ли са си представяли, че тя ще стигне дотук.

Та комисията беше избрана по време на тройната коалиция и сред деветима й членове място намериха само двамата души, номинирани от опозицията. Освен добър закон за досиетата през 2007 г. беше изключително важно и кой ще го изпълнява. В България сме се нагледали на примери как при модерно законодателство прилагащите държавни институции са в състояние да провалят добрите законови идеи. От тази гледна точка със сигурност песимистите са били много повече дори от онези, които са гледали положително на сформираната преди четири години комисия. .

Сайтът Държавна сигурност.com представя разпространения от радио „Дойче веле” анализ за България на Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София, публикуван в списание „Europäische Rundschau”. В него той коментира проблемите на страната с наследството на комунистическото минало, Държавна сигурност и агентите на ключови постове във властта и българската дипломация.

Промените - българско менте

Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури, пише юристът-дипломат и обобщава: "На всички е известно, че промените в България са само фиктивни." А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място.

Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек. България като най-бедна членка на ЕС е и най-тъжното място на света, обобщава Шрамайер. Най-тежкият и дълготраен проблем той лаконично формулира така: произвол вместо ред.

„Самият факт, че президентът, който също е част от бившата ДС, не реагира адекватно за отзоваването на посланиците, съпричастни към ДС, говори, че е нанесен сериозен удар на бившата ДС”.

Изявлението е на министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, направено от него в събота (12 март) при посещението му в Смолян.

Това не е първото политическо говорене, в което висш представител на управляващата партия ГЕРБ прави препратки към бившата Държавна сигурност и нейните представители във властта от средите на опонентите, какъвто е президентът Георги Първанов.

Няма да бъде и последното изявление в полемиката за Държавна сигурност.

Нещо повече, от декември 2010 г., когато стана ясно, че близо 50 процента от висшата дипломация е свързана с ДС, темата за връзките, зависимостите и влиянието на бившия репресивен апарат на БКП е особено актуална.

Бившият офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност и шеф на Националната разузнавателна служба (1991-1997) о. р. ген. Бриго Аспарухов стана поредния кадър на ДС, който се вписа в схемата за манипулиране на общественото мнение по случая с убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон.

Това той направи с днешното си участие в сутрешния блок на ТВ 7 с водещ Николай Бареков. Въпреки че основната тема на разговора беше предстоящите президентски избори, водещият го попита за убийството на писателя.

Бившият шеф на разузнаването, който напусна политиката, след като от НАТО и ЕС реагираха остро срещу опита на Симеон Сакскобургготски да го назначи за координатор на специалните служби през 2003 г. и впоследствие беше неуспешен кандидат-кмет на БСП в София, обясни:

„Марков отишъл на лекар, защото се чувствал зле, но лекарят не предприел адекватни действия. Вместо да се направят елементарни лекарски действия, е изтърван един човек. Версията с чадъра звучи детски и измислено.”

Със същата теза, че британските лекари са виновни за смъртта на Георги Марков, следователят Андрей Цветанов се опита да „приключи” българското разследване по случая през 2008 г., но малко по-късно беше отстранен, тъй като се оказа, че нито един от документите на Държавна сигурност, открити в архивите и уличаващи Първо главно управление в извършване на „мократа” поръчка изобщо не фигурират в делото.

Сега и Бриго Аспарухов реши да се прави на „експерт” по медицина и сбърка.