Във вторник официално стана ясно, че една значителна част от ръководството на Българската православна църква е служило на бившата Държавна сигурност. Една тъжна истина, която мнозина подозираха още преди комисията по досиетата да обяви проверката за принадлежност към ДС на Светия Синод.

Няма как да не възкликнем – много са! 11 от 15-те членове на Светия Синод се оказаха с досиета като агенти на репресивния апарат на БКП. В процентно отношение това е своеобразен рекорд за присъствие на агентурата на ДС в институция. В случая институцията не е каква да е, а тази на висшето ръководство на БПЦ. Църквата, чиито духовни водачи в различни трудни за България епохи, са били пример за подражание.

Днес вече не е така. Девалвацията във вярата към личностите, ръководещи БПЦ, не е от вчера и причините за този процес са многопластови. Отварянето на досиетата на висшите духовници не е присъда, но едва ли трябва да се съмняваме, че моралните последици от тази крита повече от 22 години истина няма да се отразят, както върху персоналните носители на тайната служба към ДС, така и на църквата като цяло.

Би могло да се случи и чудо, ако разбира се, Светия Синод намери сили и смелост за адекватна реакция. Отварянето на досиетата прекъсва скритата зависимост към репресивния апарат на комунистическата партия и този акт дава рядък шанс за преосмисляне на миналото. Дори и от онези, които са били част от агентурната мрежа на ДС, подчинена на правила, несъвместими с едно демократично общество.

Пътищата пред ръководството на църквата са два – покаяние или падение. Катарзис или отвращение.

Без съмнение и през 2012 г. осветяването на най-продължителното влияние на комунистическата система върху демократичните процеси – досиета на репресивния апарат на БКП ще продължи да бъде важна част от процеса на преосмисляне на близкото минало.

През тази година се очертават четири основни събития, свързани с отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност.

Сбогуване с „Гоце”

Първото от тях е изтичането на мандата на Георги Първанов на президентския пост. Разкритият през 2007 г. секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС „Гоце” напуска „Дондуков” 2 след 10 години начело на България. На 22 януари 2012 г. той ще сдаде властта на своя приемник Росен Плевнелиев.

По този начин президенството престава да бъде институция, която е пряко обвързана с реставрирането на кадри и агенти във властта. Зад Първанов стоят десетки назначения в президентската администрация на хора, свързани с ДС, на близо 100 посланици с досиета, на утвърждаването на офицери от репресивния апарат на компартията на ключови ръководни постове в съвременните специални служби. .

Малцина са онези, дори и най-големите оптимисти, които преди пет години са смятали, че процесът по отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и обявяване на агентурния апарат ще отиде толкова напред.

Днес се навършват пет години от 6 декември 2006 г., когато парламентът с рядко мнозинство гласува Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата. Закон, който през 2006 г. се роди неочаквано в резултат на несъгласието на обществото с поредната злоупотреба с досиетата. Това е добър повод за анализ и равносметка на изминалото време.

Какво не се случи

Спомням си много добре, че в деня след гласуването на закона от Народното събрание взех интервю с Георги Лозанов, един от инициаторите на гражданската инициатива „Чисти гласове”, който натъжен заяви: „Загубихме битка”. Без съмнение той беше разочарован от прокарването в последния момент в закона от тройната коалиция по предложение на депутата от БСП Татяна Дончева на т. нар. параграф 12. С него се скриваше принадлежността към ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на около 50 ръководни служители в Националната разузнавателна служба и в служба „Военна информация” (цивилното и военно разузнаване).

Давам този пример, защото вярата, че поредният – трети опит за отварянето на досиетата ще успее – беше много малка.

Процесът, започнал преди пет години, опровергава и най-черногледите песимисти. Да, днес спокойно може да кажем, че едно от нещата, които не се сбъднаха, бяха опасенията, че законът ще остане неработещ. Напротив, създаден бе модерен механизъм за разкриването на агентите на ДС и за отваряне на архивите.

Миналата седмица Конституционният съд (КС) отмени ограниченията, непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни постове в българската дипломация, приети с промените в Закона за дипломатическата служба от ГЕРБ, Синята коалиция и партия „Атака”.

До отмяната им се стигна, след като депутати от БСП и ДПС ги атакуваха пред КС. По този начин беше върнато статуквото, което властва повече от 20 години след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма в Източна Европа.

Статукво, което дава възможността агенти, обслужващи бившия репресивен апарат на БКП, спокойно да представляват съвременна България пред света. Агенти, които до 1989 г. са шпионирали в полза на ДС и КГБ западни страни, да бъдат посланици в същите тези страни, с които днес страната е съюзник в НАТО и Европейския съюз.