Сайтът desebg.com препечатва интервю с германския публицист Томас Фрам за Дойчландрадио, публикувано на сайта на „Дойче веле” под заглавието „Така вече не може”. Фрам е роден през 1961г. в Дуисбург и е издател на миграционна литература и българска журналистика. Той от години живее в България и познава отлично българския манталитет. И затова съумява да формулира много точно позицията на протестиращите. Ето какво казва той за ситуацията в България:

В началото на интервюто германската журналистка Беатрикс Нови нарежда България в списъка на огнищата на глобалните масови протести. "Демонстрациите там са всекидневен ритуал срещу неизлечимото зло – корупцията. И в България – както в Бразилия, Турция или в Близкия Изток – възниква протестна култура, излъчваща много фантазия", казва журналистката като въведение към разговора си с Томас Фрам. Писателят, публицист и преводач Томас Фрам, който отлично познава България, отговаря в началото на стандартния въпрос, задаван напоследък от западните медии: каква е разликата между протестите от февруари и днешните демонстрации? Фрам, който има предимството, че живее в България, добре познава хората и манталитета им и внимателно следи събитията, възпроизвежда наложилото се обяснение и обобщава: "Първата вълна на протести беше заради цените на електроенергията. Това беше конкретен протест на равнището на най-елементарното оцеляване. Днешният протест е на равнището на политическата култура", казва Фрам.

Масовите протести в България може би са тест за националната демокрация, но в Европа те печелят официална подкрепа, коментира политологът Иван Кръстев в обширен материал, публикуван в рубриката "Коментарът е свободен" на британския вестник "Гардиън", който desebg.com препечатва.

През последните няколко години милиони гневни граждани, най-вече млади, добре образовани и мобилизирани чрез социалните медии хора, окупираха площади в страни, които иначе са толкова различни - като САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, искайки не само смяна на правителството, но и различен начин на управление, пише Кръстев.

Объркването на овластените

Според него всички тези протестни движения имат общо в това, че не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита. Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не породиха нито нова идеология, нито харизматични лидери, продължава авторът. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати, посочва Кръстев.

Негативните оценки за положението в страната са се повишили до безпрецедентно високо ниво за последните шест години.

Същевременно обществената подкрепа за членството в ЕС и политиката за финансова стабилност не е разколебана, а нагласите в защита на демокрацията като ценност се увеличават.

Това сочат данните от национално представително изследване на общественото мнение, осъществено от Институт "Отворено общество" – София в периода 5-16 юли 2013 г., което сайтът desebg.com препечатва.

Според изследването, в обществото съществува превес на настроения в подкрепа на продължаващите втори месец граждански протестите срещу правителството, но те не са съпроводени със съществени промени в електоралните предпочитания.

Оценки за положението в страната

 През юли рекордно висок дял от 72% от българските граждани определят положението в страната като "непоносимо/нетърпимо". Това е скок с 15% спрямо пролетта на миналата година и представлява най-високата стойност, регистрирана по този показател през последните 6 години.

Сайтът desebg.com препечатва от БТА статия на руския вестник „Правда”, в която са коментирани протестите срещу правителството Орешарски и положението в България. Според изданието няма да последва „никакво коренно подобряване”, докато българите „не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (. . .) и на Русия”.

България преживя оставка на правителството и очаква следващата. Народът, протестиращ от февруари, не желае да вижда в парламента никого от действащите политици, пише руският електронен вестник "Правда" в статия под заглавие "Безсмислен бунт в България". Изданието коментира "масовите улични антиправителствени акции" у нас през февруари и "започналата на 14 юни втора българска революция, напомняща днес психическа атака".

"Всички проблеми на България от самото начало са свързани с неверния курс към влизане в еврозоната, с отказа от собствена енергетика, промишленост, селско стопанство", твърди "Правда".

 България е призната за най-бедната страна от ЕС за 2012 година, пише мрежовото издание, като изрежда "безработицата, пратила отвъд чертата на бедността над 49 на сто от населението", покупателната му способност - "под 30 на сто от средноевропейското равнище", растежа на БВП, "ненадхвърлил 1 процент". Раждаемостта е спаднала до нивото от 1947 година, страната заема първо място в Европа по смъртност, добавя "Правда".