Сайтът desebg.com препечатва публикацията на журналиста Георги Папакочев в „Дойче веле”, посветена на случая с убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност през 1978 г.

Докато едни продължават да търсят истината за смъртта на писателя-дисидент Георги Марков, други се опитват всячески да я прикрият – казват за „Дойче веле” братовчедът на писателя Любен Марков и журналистът Христо Христов.

 Повече от половината млади българи не знаят нищо за убийството на писателя Георги Марков, а за почти 80 на сто от тях неговите „Задочни репортажи за България”, излъчвани навремето по радио Свободна Европа, не означават нищо конкретно - това са данни от наскоро огласеното социологическо проучване на НЦИОМ, направено с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер”, Европейския център за изследвания в Брюксел и Център „Хана Аренд” в София. Дори повече - 35 години след атентата срещу писателя-дисидент големи световни агенции като Ройтерс, АФП и ДПА с изненада цитираха съобщението на Софийската градска прокуратура (СГП), че разследването на убийството на Георги Марков се закрива поради изтичане на срока на давност за подобен вид престъпления, както и поради липса на заподозрян, който да е „задържан, обвинен или обявен за издирване по случая”.

Погледнете тази снимка. На нея Георги Марков е по-щастлив от всякога с невръстната си дъщеря Александра-Райна. Няколко месеца по-късно Държавна сигурност отнема на бащата на Саша, от Анабел Маркова – съпруга, а от модерната българска литература – един от най-талантливите й представители. България загубва един патриот, чието перо остави най-точното и вярно описание на комунистическата система в страната и пораженията й върху българското общество, върху неговата битност и характер.

През тази седмица чуждестранни медии и информационни агенции припомниха неговото убийство, разтърсило световната общественост преди 35 години (в България тогава цензурата не позволява да се напише дори и ред, че в Лондон е починал български гражданин при съмнителни обстоятелства). Причина за този голям интерес на световните медии е българската прокуратура, която създаде световна новина със съобщението, че прекратява следствието за убийството на Георги Марков. Мотивите са повече от формални – изтичане на абсолютния давностен срок за разследване на престъплението.

Кръгът Станишев и хората около него имат толкова голям мерак да преядат с власт, че се задавят с всяко едно назначение. За 100 дни правителството на БСП и ДПС извърши куп смени, която от коя по-скандална и компрометиращи декларативните обещания на управляващите, че всичко се прави за доброто на обществото.

Апетитът идва с властта

Изглежда за бившите комунисти и партията на Доган/Местан оставането им извън властта за последните четири години е било толкова дълго време, че стремежът за консумация на властта сега е придружена с неистова партизанщина при разпределяне на държавните постове.

И ако в някои случаи чухме тривиални или открито лицемерни обяснения за част от рокадите, то тази седмица правителството сътвори такъв кадрил, от който едва ли може да се измисли по-добър нагледен пример за това, че между манталитета на управляващите и манталитета на комунистите опреди 25 години няма абсолютно никаква работа.

Сайтът desebg.com препечатва от радио „Дойче веле” анализ на германската фондация „Конрад Аденауер” за настоящото управление на правителството на Пламен Орешарски. Негови автори са ръководителя на Софийското бюро на фондация д-р Марко Арндт и Луиза Славкова. В анализа се коментират и вълната от назначения на кадри на бившата Държавна сигурност. Заглавието е на desebg.com. Публикацията в  „Дойче веле” е озаглавена „За правителството на Орешарски”.

Правителството на Орешарски бе непопулярно от самото начало и се ползва с минимално доверие, сочат изследванията. Това констатират от фондация "Конрад Аденауер" в анализ за досегашното управление на този кабинет.

Правителството и до днес почти изцяло игнорира продължаващите със седмици протести с искания за оставка. И не спира със спорните персонални решения, реабилитацията на бивши служители на Държавна сигурност, с политически мотивираните уволнения в министерствата и администрацията, както и с вербалните атаки срещу мирно протестиращите. Погрешно ще е да се твърди обаче, че протестите са насочени само срещу сегашното правителство – те са всъщност срещу цялата политическа класа, срещу системните неуредици и особено – срещу олигархията.