Днес, на 23 август 2011 г. се навършват 72 години от договора за ненападение между  Германския Райх и Съветския Съюз, скрепен с подписите на външните министри на двете страни Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов, в присъствието на Йосиф Сталин и с личното одобрение на детайлите от Хитлер.

След Мюнхенското съглашение от 1938 г., довело до фактическото анексиране на Чехословакия от Германия, Съветска Русия е изолирана от международните дела, но стопанската интеграция с милитаризираща се Германия (в Съветският съюз икономиката поне наполовина е военизирана) е налице, разменят се суровини и енергия, двигатели и военно оборудване. 

 Разговорите във военната и политическата област се пазят в тайна, но са в ход поне от средата на март 1939 г.

Основното в тях е секретният протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние” (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони. 

.

На 4 май депутатите на ГЕРБ не подкрепиха предложението на Синята коалиция за осветяване на кадри на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) и Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на БНА, които са заемали или продължават да заемат ръководни постове в двете съвременни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба (наследник на ПГУ) и „Военна информация” (наследник на РУ-ГЩ).

Интересно е, че групата на управляващите в парламента не гласува против, а „въздържал се”, което обаче беше достатъчно първият опит за по-сериозно разширяване на закона за досиетата да се провали.

По този начин чадърът върху около 50 кадрови офицери, поставен навремето от тройната коалиция, остана да пази напълно непрозрачната политика на кадруване в разузнавателните служби на България от страна на всички правителства и президенти от началото на промените досега.

Предистория на параграф 12

Сигурен съм, че много малко медии в България ще обърнат внимание на днешната дата 5 април. А тя е важна, защото на нея точно преди четири години беше избрана комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов (стенограма от избора на комисията на 5 април 2007 г. вижте тук). Независимият държавен орган, изпълняващ държавната политика за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност и нейните агенти във властта и на важни обществени постове, встъпва в последната година от мандата си и това е повод за равносметка на изминатия път.

След толкова неизпълнени обещания и провали в опитите за отваряне на досиетата през първите 16 години от промените едва ли е имало човек, който да е възлагал големи надежди на комисията, когато тя беше сформирана през април 2007 г. Нещо повече, сигурен съм, че и най-големите оптимисти едва ли са си представяли, че тя ще стигне дотук.

Та комисията беше избрана по време на тройната коалиция и сред деветима й членове място намериха само двамата души, номинирани от опозицията. Освен добър закон за досиетата през 2007 г. беше изключително важно и кой ще го изпълнява. В България сме се нагледали на примери как при модерно законодателство прилагащите държавни институции са в състояние да провалят добрите законови идеи. От тази гледна точка със сигурност песимистите са били много повече дори от онези, които са гледали положително на сформираната преди четири години комисия. .

Сайтът Държавна сигурност.com представя разпространения от радио „Дойче веле” анализ за България на Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София, публикуван в списание „Europäische Rundschau”. В него той коментира проблемите на страната с наследството на комунистическото минало, Държавна сигурност и агентите на ключови постове във властта и българската дипломация.

Промените - българско менте

Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури, пише юристът-дипломат и обобщава: "На всички е известно, че промените в България са само фиктивни." А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място.

Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек. България като най-бедна членка на ЕС е и най-тъжното място на света, обобщава Шрамайер. Най-тежкият и дълготраен проблем той лаконично формулира така: произвол вместо ред.